През лятото на 1908 г. стават събития, които подпомагат осъществяването на дългогодишната българска мечта: независимост от Османската империя и равноправие с другите народи в Европа и света.

През юли избухва младотурската революция. Взелите властта нямат ясна представа за управление и се възцарява хаос, но пък настояват за запазване целостта на империята. Това предизвиква

опасения в България, че може да започне война

На 30 август става скандал с българския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов, който не е поканен на дипломатически прием. Направено е с цел да се подчертае васалният статут на България. На 6 септември избухва стачка на работниците и служителите на Източните железници в Турция и България. Правителството на демократа Александър Малинов иска служителите да са българи и компанията да се задължи да остави определен брой локомотиви и вагони в случай на конфликт между България и Османската империя. Тъй като те са чужда собственост, то излиза с меморандум, че ще ги одържави.

Все по-усилено сред управляващите и народа се заговорва, че

вече е назрял моментът България да обяви независимост

Опозиционните партии изразяват несъгласие, защото се опасяват от международните последици и дори от война с Османската империя. Княз Фердинанд заминава за Будапеща и Виена, среща се с император Франц Йосиф. На 11 септември двамата се договарят, че ден след като България обяви независимост, Австро-Унгария ще анексира Босна и Херцеговина. Фердинанд е посрещнат в Русе от целия министерски съвет, начело с Александър Малинов. На следващия ден, 22 септември, в Търново обявява независимостта на България и се провъзгласява за цар.

Това са историческите факти. Какво се крие зад тях?

Към несъгласните от опозицията се добавят военните, голяма част от тогавашните интелектуалци и духовниците. Сред мотивите им са, че България е станала играчка в ръцете на Австро-Унгария.

Органът на Народната партия - вестник "Мир", без да е наясно с разговорите във Виена и Будапеща пише на 21 септември в уводна статия: Като българи не ни дава сърце да помислим, че ще се намери у нас някога правителство, което нарочно да създава инциденти и да тика отечеството ни към опасност. Един народ като нашия, който дължи своята свобода на християнско самопожертвувание и на най-хуманитарни чувства, който е расъл и цъфтял под високо покровителство на велики нации, не може да бъде хладнокръвен, когато вижда да се образува около му една сгъстена атмосфера, която и да не се разрази в една съсипателна война, може да ни души и да ни изтощава. Три инцидента наведнъж са един тежък товар даже за една по-здрава снага от нашата... Не само английският, но и французкият печат пишат горчиви работи за нас, българите. Пред техните очи

ние не сме вече оня мъдър и симпатичен народ, за когото тъй енергично се застъпваше Европа, а един пакостник,

недоволен от свободата в Османската империя и готов да стане инструмент на най-черната реакция. После критикува и техния съпартиец Димитър Минчевич, български дипломатически представител в Лондон, че е заявил пред представител на Ройтерс: "Сега е сгодното време да се прогласи България независима".

Към недоволните се присъединяват и противниците на Фердинанд, за когото са категорични, че при обявяване на независимост на България ще стане цар, което пък ще увеличи неимоверно неговите права. Депутатите от опозиционните партии в Народното събрание се гневят, че при обявяването на един такъв величав държавен акт правата им биха били нарушени, защото никой не ги е питал, което било своеволие на управляващите.

Правителството на Александър Малинов никак не обръща внимание на подобни заигравки, отива в Русе и посреща Фердинанд. Тръгват към Търново, за да обявят независимостта. Посред нощ влакът спира на гара Две могили. Малинов пише Манифест към българския народ. Фердинанд го прочита и нанася някои корекции. Най-важната от тях е, че

добавя в началото "По волята на незабвения Цар Освободител, великия братски руски народ..."

Защо го прави? Той добре си е давал сметка за евентуалните последствия от този акт както политически, така и икономически. България дължи контрибуции на Османската империя. Тя пък плаща на Русия заради жертвите ѝ в Руско-турската освободителна война. Последващите действия доказват правотата на Фердинанд.

Страховете за война с Турция отпадат, след като са изчистени дългове

Истината е, че според Берлинския договор след обявяване на българската независимост Османската империя има право да предяви права за данъка, който ѝ дължи България като васална, вече след Съединението събран и с този на Източна Румелия. Тя трябва да поеме част от османския държавен дълг. Сумата е определена на 429 милиона рубли. Русия предлага Турция да се откаже от финансовите си претенциите към България, като от своя страна обещава, че ще ѝ опрости останалата част от репарациите, които тя редовно е изплащала на вноски, но все още продължава да ѝ дължи заради жертвите във войната от 1877-1878 г. Руският външнен министър Александър Изволски след преговори с Турция постига споразумение и на 6 април 1909 г. паралелно са подписани два договора – в Санкт Петербуг с българския външен министър Стефан Паприков и финансовия Иван Салабашев, и в Цариград с Андрей Ляпчев.

Така Турция се отказва от финансови претенции към нас. При уравнението се е оказало, че при прехвърлянето България трябва да поеме дълг на Турция към Русия в размер на 82 милиона лева, който по-късно също е опростен. На 7 април Русия признава независимостта на България, а на 9 е подписан българо-турския протокол, с който и Турция признава независимостта, а след това и останалите Велики сили. Следващият ход, който прави вече цар Фердинанд, е да успокои военното напрежение между България и Турция. Той изпраща телеграма до султан Абдул Хамид II, в която четем: “Понеже българското население единодушно иска провъзгласяването на царството, заявявам ви, че

аз бях принуден да приема това решение

и уверявам, че и за в бъдеще ще продължавам добрите отношения с отоманското правителство, като се надявам, че прогласеното царство ще бъде утвърдено.” Военен отговор от страна на Турция не последва. После е публикувана декларация на младотурците, в която пишат, че независимостта, обявена от България, е естествена последица от лошото административно управление в продължение на 30 г. на империята. Тя завършва: “Днес целият отомански народ иска мир, за да може да обезпечи своето развитие и възвърне величието на империята и благоденствието на отоманите, които не отколе се избавиха от един тридесет и две годишен деспотизъм.”

Интересен е и подписаният впоследствие проектодоговор между двете правителства. Той предвижда, че когато България е нападната от външни сили и не може да се справи сама, то ще се обърне за помощ към Турция и нейни войски ще могат да навлязат в българска територия, за да я запазят. Тези военни сили ще бъдат под командването на военно лице от Османската империя. Отбелязано е и че войските, които България ще мобилизира, няма да бъдат по-малко от 100 000 души. Също така и

България се задължава да помага на Турция,

ако пък тя бъде нападната. Ако пък се стигне до някакво споразумение с други балкански държави на България, то Османската империя ще има правото да бъде арбитър.

Грандиозните тържества са в Търново. Защо Фердинанд избира този град?

Когато за пръв път идва в България през Видин, Лом и Свищов, яхтата му акостира в Русе. Оттам на 1 август 1887 г. той е в Търново. Полага клетва и му е поставена короната на български владетел. Същия ден в църквата “Св. 40 мъченици” в негово присъствие е отслужен молебен. На 3 август отново в църквата има нов молебен, който ръководи Антим I, и наред с княза присъства и цялото търновско духовенство. Приближените запознават Фердинанд с историята на църквата, той вижда трите колони – Омуртаговата, Асеновата и от остров Родосто, гробовете на цариците Ана Мария и Ирина, на Иван Асен II и цар Калоян, за които и до днес се спори дали са техни. Така че съвсем целенасочено избира това място – за да покаже славата на

Втората българска държава. Дали си е мислил, че може да я възроди?

По пътя към Търново Фердинанд и министрите спират под манастирите “Свето Преображение” и “Света Троица”, дълго им се любувват и после... закусват. След това минават по Владишкия мост, стигат до църквата “Св. 40 мъченици”, където князът прочита манифеста и се обявява за цар. След церемонията процесията се отправя към старата митрополитска църква, където пък е строен целият Търновски гарнизон. Едва след това са тържествата на Царевец. Там е приветстван от тогавашния кмет, който в словото си характеризира търновци като “старостоличани” и продължава, че те след 500 г. виждат отново цар. Към 16 часа той и целият министерски съвет са в манастира “Св. Преображение”. Там Фердинанд черпи със стогодишно вино, за което обяснява, че е наследство от неговите деди. Вечерта има голямо тържество на тогавашния площад “Бадарлък”. Там пък е бил домът на тогавашния кмет, но и бивш министър и народен представител Панайот Славков. Царят държи въодушевена реч от балкона на къщата му пред хилядното множество.

Първите, които започват да празнуват обявяване на независимостта, естествено, са търновци.

Още през 1909 г. в продължение на два дни те пищно отбелязват годишнината. Присъстват цар Фердинанд, втората му съпруга Елеонора, престолонаследникът Борис и принц Кирил. Царицата изразява желание да дари 60 000 лева, за да се реставрира църквата “Св. 40 мъченици”.

Опозицията: Изолирахте ни от Великите сили, сега тичате по капиите
да търсите приятели

Спорът в Народното събрание по повод тронното слово на 20 октомври

Стоян Данев, прогресивнолиберал:

В политиката не може да ограничите влиянието на едни известни събития само върху една точка, защото в нея всичко се върже. От туй гледище право е да се изтъкне тук, пред народното представителство, че ако българската независимост е за българите нещо естествено, нейното прокарване е същевременно и дело деликатно и че следователно за успеха на това дело се изисква такт и умение, изисква се и избиране на сгоден момент. Когато се касае за развързване, за скъсване на васалните узи, които са връзвали България с Турция, нека се има предвид, че ние посягаме на един договор, който е – така или другояче – се пак източник на нашето държавно съществуване – на берлинския трактат. Тоя трактат урежда отношенията на България спрямо Турция и ако ние скъсаме тези наши отношения, очевидно е, че с това посягаме на един акт на международната политика.

Щом българското правителство прокламира България за независима и като скъсва васални връзки, които са я връзвали с Турция, я провъзгласи за царство с всичките последствия, аз мисля, че най-малкото, което може да се иска, то е: българският народ във Великото Народно събрание, което е именно и компетентно в случая, както по всички крупни въпроси, да си изкаже мнението по тая крупна промяна.

Иска ли съмнение, че това събитие е крупно и важно, иска ли съмнение, че консекрацията на това събитие от страна на Великото Народно събрание ще даде и тегли повече тежест, па и ще облекчи положението на българското правителство пред външния свят?

Д. Драгиев, земеделец:

Нашите добре разбрани духовно-национални интереси, нашите добре разбрани икономически интереси, нашите добре разбрани политически интереси, нашият инстинкт за самосъхранение тук, на Балканите, ни налагат вече нови отношения, нова политика спрямо турския народ и спрямо турската държава – не вражеска, а приятелска, не на лицемерно приятелство, а искрени; дружба яка, дружба здрава с Турция, нова България и нова Турция, хванати ръка за ръка; дружба между България и Турция, съюз широк, искрен, крепък, съюз между една България и една Турция – ето какво ни налага повелително вчерашният, днешният и утрешният ден.

Даде ли ни демократичното правителство очакваната българска независимост, истинска, пълна и чиста от всякакви примеси; съумя ли то да отстрани вредите от васалството, съумя ли то да запази онези духовно-национални, икономически и новополитически интереси, които досега сме имали при нашите отношения с Турция? Не.

Й. Хаджиев:

Важното е тази независима България, ще ли е независима или ще е още по-тежко зависима. Не във формата е работата, а в съдържанието, г. г. народни представители. Дали беше добре избран моментът, или не, вие, които сте вътре, по-добре разбирате. Но от начина, по който вие направихте това – дано ние се лъжем – българският народ едва ли ще чака някаква полза; облагите от това ще поемат други. Какъв е резултатът? Ние се изолирахме като държава от най-великите наши приятели – великите държави, и това е факт, и сега тичате насам-нататък по капиите да търсите приятели, но те не ви поглеждат.