Президентът писмено отказа да подпише за Деньо Денев начело на контраразузнавачите, с това сложи край на процедурата

Президентът Румен Радев вече няма да назначава шефовете на специални служби. Правомощията му се отнемат със специално внесени законодателни промени от управляващите. Така партиите, подкрепящи правителството - ГЕРБ, ИТН и БСП, възнамеряват да сложат край на войната с държавния глава за всяко назначение в службите.

Трите партии са внесли три проекта за промени в законите за Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) и за специалните разузнавателни средства, в който е уреден изборът на шефа на ДАТО - службата, която подслушва. Началниците им да се избират вече от Народното събрание, а не да се назначават с указ на президента, предлагат депутатите. Сега процедурата е Министерският съвет да предложи име на държавния глава и той да разпише указ за назначаване, ако прецени. И по новите правила правителството ще предлага хора за постовете.

Друга промяна е, че и трите служби вече ще имат по трима зам.-председатели. Сега по закон в ДАНС и ДАТО са двама, а за ДАР няма регламентиран брой.

Мандатите им остават по 5 г.,

както и че се назначават от премиера.

Предложенията идват след лято на напрежение между президента и правителството именно заради назначенията. Първо министри се оплакаха, че Радев им бави назначенията - на посланици, на главен секретар на МВР и на председател на ДАНС. Но след като от правителството пуснаха предложението на Радев за шеф на НСО - ген. Емил Тонев, президентът все пак назначи мирослав Рашков за главен секретар на МВР, както искаше правителството. Дотогава той беше изпълняващ функциите. Но така и не подписа указ за Деньо Денев начело на ДАНС. От началото на юни Денев също е и.ф. шеф на агенцията, след като директорът Пламен Тончев беше пратен в комисията по досиетата. Денев беше зам.-председател от юни 2023 г. Името му се чу само веднъж в края на 2023 г., когато по негов доклад беше отменено машинното гласуване на първия тур на местните избори през октомври.

В сряда на обяд Радев беше на честванията на празника на София и там каза пред журналисти, че вече писмено е отговорил на правителството, че няма да назначи Денев и така процедурата е приключена. Трите предложения на коалицията са внесени в парламента малко преди тези негови думи.

Покрай споровете за ръководството през последните месеци Радев е отправял критики за състоянието на ДАНС.

“Санкционирани за корупция от нашите стратегически партньори извършват брутална чистка в ДАНС и

превръщат службата в своя бухалка

Правят го чрез номинация, за която ми предлагат да издам указ”, каза президентът за Денев на 30 август, два дни преди да бъде предложен официално от кабинета.

За чистка говорят и ПП-ДБ. Наскоро съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев обяви, че там има списък с 400 души за пенсиониране. А в сряда публикува и конкретни имена на служители по дирекции, които са били пенсионирани, отстранени или са напуснали сами.

Промените вероятно ще минат с подкрепата на “ДПС - Ново начало” на Делян Пеевски, който крепи кабинета и е във вражда с президента Радев и най-редовно го критикува пред медиите. Ако проектите минат, това означава, че на президента ще му останат само НСО, военното разузнаване и главният секретар на МВР.

Понастоящем начело на ДАР е Антоан Гечев, назначен от Радев през юни 2021 г. От октомври същата година Бисер Борисов оглавява ДАТО. Мандатите и на двамата са по пет години и имат право и на втори.

С тези предложения управляващите искат да върнат старата процедура, която действаше преди 2013 г., когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС и последваха протести. После през 2015 г. ГЕРБ промени закона в настоящия му вид при второто правителство на Бойко Борисов.