• У нас 80-90% са опасни. Старите "ковчези" от панелките - произведени с 33 риска
• Законът казва, че при авария трябва да те извадят до час. Новите засядат заради защити

Неделя преди обяд. Майка с двете си малки деца - момче и момиче, излизат от вкъщи за разходка. Качват се в асансьора от седмия етаж на жилищна сграда в центъра на София, но стигайки до партера, вратата блокира.

Кошмарът на всеки клаустрофоб. Но не само... Жената запазва самообладание и се опитва да успокои децата. Никой обаче не отговаря на устройството за двустранна връзка, както и на посочените денонощни спешни телефони на сервизната фирма. Тя няма избор и се обажда на телефон 112. Но и те не успяват да се свържат със сервизната фирма. Предлагат да изпратят пожарникари, ако ситуацията е твърде критична. Друго не може да се направи. На моменти се губи обхватът на телефона. С всяка следваща минута, затворени в тъмното пространство, децата стават все по-изнервени и от време на време изпадат в паника. След повече от час идва техническо лице, което отваря вратата и “заложниците” са навън.

Но това е приключение с положителна развръзка, защото има много други по-страховити истории на хора, попаднали в капана на асансьор - най-често употребяваното транспортно средство в света и у нас.

“България всъщност е в топ 3 в света с най-много асансьори на глава от населението. Но състоянието им е безобразно - коментира пред “24 часа - 168 истории” Николай Маринков, главен секретар на Българската асансьорна асоциация (БАА). - Може би между 80-90% от асансьорите у нас са опасни. Защо? Защото са правени по стандарти и технологии, които са били валидни преди 60-70 години. Това са най-вече старите съоръжения, които познаваме от панелните блокове. Още когато са произведени, те са имали 33 риска за здравето и живота на хората, които са допуснати по тогавашните стандарти. При производството на един нов асансьор тези 33 риска не биха съществували.

Така положението е, все едно 80-90% от автомобилите по улиците днес да са “Запорожец”. Както при пътната ни безопасност имаме комбинация от ужасна инфраструктура, относителна безотговорност от повечето водачи, съчетана със спорен контрол. При асансьорите е същото, но имаме още по-лоши превозни средства и инфраструктура, както и тотална абдикация от страна на държавата като контролиращ орган. И в допълнение - безотговорност от собственици на асансьори, на сервизни фирми и на инспектори, които правят годишни технически прегледи. Затова асансьорите са в много лошо състояние. Така животът на много хора ежедневно е изложен на риск.

Ние сме имали много срещи с различни правителствени и държавни представители в последните 15 години. Всички казват, че проблемът е огромен и трябва да се реши, ние им даваме работещите практики от европейските държави, но въпреки това после нищо не се случва. Това е тъжната истина. Хората се оплакват, но свикнаха, че резултат няма.”

Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) обясни пред “24 часа - 168 истории”, че тази година получените сигнали за технически проблеми с асансьори в страната са 79, като от тях 32 са в София. Оплакванията са свързани предимно със съмнения в изправността или за притеснителен шум при движение. Не са малко и сигналите с въпроси за финансови взаимоотношения между ползвателите и лицето по поддръжката.

ДАМТН е внедрила и поддържа информационна система на съоръженията с повишена опасност. В България се експлоатират 84 616 бр. асансьори, като от тях 11 418 са под надзор на агенцията, а 73 198 - под надзора на хора с лицензия.

“Служителите на ДАМТН извършват технически надзор на асансьори в административни сгради, а лицензирани от председателя лица - в жилищни и промишлени сгради - разясняват от държавната агенция. - Периодичните технически прегледи са ежегодни. Отделно всеки асансьор подлежи на поддържане от лице, вписано в регистър на осъществяващите поддържане, ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност, което прави функционални проверки минимум веднъж месечно. Ето защо асансьори, преминали изискуемия технически преглед и с осигурена поддръжка, не могат да се считат за опасни.”

От началото на годината ДАМТН е спряла 51 асансьора поради техническа неизправност, просрочен технически преглед или липса на поддържащо асансьора лице, което да е вписано в техния регистър.

Въпреки това в експлоатация остават “ужасяващи стари ковчези”. В панелните блокове и не само има асансьори без кабинна врата.

“Още през 70-те години на миналия век асансьорите без кабинна врата изчезват в Западна Европа. Дори в бивша Югославия в далечната 1986 година нареждат всички асансьори да бъдат оборудвани с врати - казва Маринков. - Друга сериозна заплаха са тези, които имат полуавтоматични етажни врати - ръчни. Дърпате, за да влезете. Може да се случи и се е случвало много пъти асансьора да го няма, но човек влиза по инерция и пада в шахтата. Генералното решение е едно-единствено и то е тези стари ковчези да се сменят. Защото цената за отстраняването на техните 33 риска е по-висока, отколкото ако се подменят с чисто нов асансьор.

Масово старите асансьори не преминават през истински Годишен технически преглед (ГТП), защото няма да го издържат - това е едно от нещата, които хората трябва да знаят. По време на годишния им технически преглед, извършван от независим инспектор, задължително трябва да бъде изпробвана спирачката на асансьора. Тоест симулира се скъсване на въжета и така се изпробва клиновият механизъм. Ако това се прави на тези стари асансьори, те ще се разпаднат. Защото тяхната структура вече е силно компрометирана. Това са едни стари железа и материали, които са износени. И затова те не се тестват масово, както се изисква по наредба.

В България имаме най-тежката регулация за асансьори от целия Европейски съюз, но тя си остава само на хартия.

По принцип един модерен асансьор е абсолютно безопасен, ако е произведен по актуалната европейска директива. И ако имаме собственик, който се грижи за съоръжението, и сервизна фирма, която си върши работата изрядно - няма да има никакъв проблем.

Тук вече идва и държавата, която трябва да наказва, когато има нарушение. Защото навсякъде на Запад, когато се случи фатален инцидент с асансьор, веднага има задържани хора. Тук не е имало такъв случай. В Америка завеждат дело, дори да заседнат за 5 минути, заради което повечето фирми не слагат логата си в кабината. А у нас нерядко делата, които се водят след инциденти, завършват по някакъв абсурден начин.”

На 2 март 2010 г. 12 души са наранени тежко при пропадането на асансьор в “Майчин дом”. Четири от тях са бременни жени, включително Лидия, които прекарват следващите месеци на легло с по два счупени крака. Тя съди болницата и сервизната фирма за нанесени щети, но съдът отхвърля нейните аргументи и приема, че жените на своя глава са се качили и по своя вина не са видели указателната табела за разрешеното тегло и са виновни за травмите си. Така през 2011 г. Лидия не само не получава справедливо обезщетение, а е осъдена да плати разноските по делото и заедно с останалите пътници е обявена за виновна за злополуката. По-късно жената разказва: “Казаха ми, ако искам да търся отговорност, да я търся от другите бременни жени. Също така ние сме нанесли щета на болницата в размер на 80 000 лева за това, че сме счупили техния асансьор”.

“Живеем в абсурд. Ако собственици на асансьори, сервизни техници и инспектори знаят, че стане ли фатален инцидент, някой от тях може да влезе в затвора, щяха да са далеч по-изрядни - сигурен е Маринков.- Държавата не предприема каквито и да е стъпки, за да подпомогне този бранш. Говорейки за инспектори и сервизни техници - при тях законово се изисква толкова висока квалификация, че в днешно време при този пазар на труда не могат да се намерят хора. Съответно наличните инспектори са на преклонна възраст - след пенсионна. Многократно сме внесли без никакъв резултат предложения за изменения в две наредби, касаещи изискванията за инспектори и сервизни техници, за да се намерят млади хора, които да влизат в тази професия. Все пак ние разчитаме на тях за безопасността си.”

Маринков обяснява, че и новите асансьори крият своите рискове. Вероятността за спиране и засядане при тях е по-голяма, защото имат повече работещи системи за безопасност.

“Тоест, ако например някой удари вратата на асансьора, той може да изключи. Те имат много повече електроника и сензори. Не излагат на риск хората, освен ако не са сервизирани лошо. Имаме и нови асансьори, които са произведени уж по европейските стандарти, но поради липса на контрол, за да бъдат по-евтино направени, имат пропуски в сигурността.

Задължително трябва устройството за двустранна връзка да работи във всички асансьори в България. Но то най-редовно не функционира или изобщо го няма. Знаем и за практики от едно време, когато такива са слагани само за инспекцията, а после са махани. А реално това устройство трябва на 72 часа да подава сигнал към софтуер или телефонна централа, като по този начин сервизната фирма да знае, че функционира правилно. Не може и да няма обхват в шахтата. Измисля се техническо решение с изнасяне на антена на покрива и т.н. Тази връзка е задължителна. А телефоните, изписани на стикера в кабината, са само за всеки случай и трябва да се вдигат денонощно. По принцип трябва да е невъзможно устройството за двустранна връзка да не работи.

Хубаво е наистина при липса на контакт със съответната сервизна фирма 112 да има специална процедура/протокол, по който да действа. Ще го предложим в нашите пакети от мерки.”

“Липсата или неизправността на устройство за двустранна връзка при инцидент е основание за спиране на асансьора от експлоатация - подчертават от ДАМТН. - В случая не следва да се предприема самоевакуация от кабината на съоръжението, защото това крие сериозни рискове за живота. Ако все пак устройството за двустранна връзка не сработи и не може да бъде осъществен контакт с лицето, което поддържа асансьора, номер 112 е телефон за спешни случаи в България и при такива случаи в практиката биват изпращани екипи на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”.”

Изваждането на закъсалите пътници по наредба трябва да се извърши до час след получаването на сигнала. Тоест повече от 60 минути е недопустимо някой да остане в такъв капан. Но кой е виновен, когато това се случи?!

“Лицето, което поддържа асансьора въз основа на сключения с ползвателя писмен договор, носи отговорност за неизпълнение на вменените му с цитираната наредба задължения, включително и за вредите, които биха произтекли от това. Ако обаче ползвателят не е изпълнил нормативното си задължение да сключи договор с такова лице и е допуснал експлоатацията на асансьора без надлежна поддръжка, отговорността за евентуални вреди, свързани с използването на съоръжението, е негова”, посочват от ДАМТН.

Сервизът на асансьори у нас е разпределен между множество малки фирми (около 500), които обикновено поддържат по 50-100-200 съоръжения. Възможно е фирма, която има договор за сервиз на асансьори, да наеме подизпълнител, който единствено да ходи в случай на авария.

“Виждаме, че въпреки за всички видимия проблем от десетилетия държавата не “спуска” решението, което е приложено във всички европейски страни, а именно задължителна модернизация по европейски стандарт, който приравнява нивото на безопасност на старите асансьори с новите. Смятам, че обществото ни се отказа да чака държавата да му решава проблемите и хората осъзнават, че асансьорите са си техни и те трябва да се погрижат за тях, както и за собствената си безопасност. Отговорността е на хората. А държавата - това сме ние. Не трябва да чакаме някой от горе да ни реши проблемите”, казва в заключение Маринков.