• Копаещи багери привлякоха вниманието към пустеещия бивш месокомбинат "Родопа"
• Съдбата на имота ще се реши от съдебно дело срещу обявяването му за паметник на културата

В София има десетки ценни сгради и цели архитектурни ансамбли, чиито собственици виждат бъдещето им по различен начин от този, по който го вижда обществото. За тях имотът не е парче от историческия пъзел и от градската памет, а е квадратура за бъдещ затворен комплекс, нов хотел, мол, офис сграда или нещо друго изгодно. Когато законът позволява промяната да се случи, обикновено тя става факт, а за любителите на архитектурата остават само спомените и снимките. Ако пък устройствените планове и защитните механизми не позволяват паметникът на културата да бъде бутнат, често той се изоставя на произвола на природата и постепенно се превръща в призрачен силует. Често с предварителен план сградата да стане опасна и пак да се пристъпи към разрушаването й. Примерите в тази посока са много - Царските конюшни, Захарна фабрика, къщата на Иван Гешов на бул. "Патриарх Евтимий", тази с ягодите, за която след смяната на собствеността вече има надежда за спасение, бившата чалготека "Син сити" и доста други.

Изброените архитектурни образци са пред очите на всички и всяка намеса в тях обикновено предизвиква реакции и обществено недоволство. Има обаче други, които не са в центъра на вниманието и затова тяхното спасение им изглежда още по-трудно. Жители на София сигнализираха преди дни, че багер копае около сградите на бившия месокомбинат „Родопа", намиращ се на ул. „Малашевска" срещу Централните гробища. Според архитекти комплексът е един от най-добрите примери на българската индустриална архитектура от началото на ХХ век. От години обаче той пустее и се руши.

Във „Фейсбук" се появиха снимки от разчистването на терена, както и прогнози, че собствениците на "Родопа" са намерили начин да свалят защитения му статут и че предстои събаряне. „Ако само са знаели тези, които са създали девиза на София, до какъв гнусен буквализъм ще бъде докаран той някой ден. Сбогом, история на София, здравейте, стъклено-бетонни кютуци", написа един от хората, публикували снимки с багера. „Сградата е уникална и мислех, че е паметник на културата", гласи един от коментарите под нея.

Проверка на „24 часа-168 истории" показа, че багерът е работил в откритото пространство и че изоставената административна сграда на бившия месокомбинат засега не е засегната. Това потвърди и шефът на инспектората към Министерството на културата Александър Трайков. Той поясни, че за момента няма повод за тревога, че комбинат „Родопа" ще бъде сринат окончателно. Трайков съобщи, че в инспектората е получен сигнал за навлизането на строителната техника и че инспектор е отишъл на място. „Там се е видял със собственика на имота, който обяснил, че теренът се разчиства от натрупалите се отпадъци, тъй като около него няма ограда. Обещал е, че предстои такава да се сложи. Казал е още, че по сградата няма да се пипа нищо, докато не приключат съдебните дела относно обявяването на обекта за паметник на културата".

Имотът на ул. „Малашевска" е собственост на фирма „Бултравел лизинг ко" ООД с управител Валентин Маринов Василев, показва справка в имотния регистър. Дружеството е регистрирано на бул. „Витоша" 62. На позвъняване на звънеца на адреса обаче не отваря никой, посоченият телефон за контакт също не работи.

Преди години месокомбинат „Родопа" се оказа мизансцен в огромен скандал, станал известен като „Аферата Сапард". Още преди неговото избухване държавното предприятие "Родопа" бе приватизирано. През 2006 г. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) съобщи за установена крупна измама с евросредства на стойност 7,5 млн. евро, в която са замесени имената на близки до тогавашните управляващи бизнесмени и двама германски граждани. Обвинението бе, че стари селскостопански машини са изнесени от България, рециклирани и внесени отново, но вече като нова техника, за която плаща европейската програма Сапард. Чужденците бързо бяха изправени пред съда и осъдени, но у нас делото се проточи с години и в крайна сметка приключи с оправдателни присъди. Комбинат "Родопа" бе намесен в скандала с това, че част от техниката бе складирана в него.

Извън финансовите машинации сградите на комплекса са изключително ценен пример за ранната индустриална архитектура в България, посочват експерти. Преди време студентката по архитектура Александра Лиловска отбеляза в дипломната си работа на тема "Комбинат Родопа" колко творчество и иновативност са вложени при създаването му. Обектът е проектиран от архитектите Петър Марковски, Борис Бобчев и В. Санцин през 1928 г. след проведен конкурс за най-добро решение за първото българско предприятие за промишлено месопроизводство. "Комплексът притежава интересно градоустройство, ценни архитектурни елементи и сгради, изградени в стила на ранния модернизъм, който властва в периода и произвежда множество ценни образци на територията на цялата страна - пише Лиловска. - Разположена е в първата индустриална територия в града (днес НПЗ "Хаджи Димитър"). Тя се е образувала в непосредствена близост до Централна жп гара, за създаване на добра логистична мрежа".

Спечелилият колектив предлага иновативен подход към заданието, разказва още архитектът. Вместо да предложат стандартен проект от свързани помежду си правоъгълни халета, те решават да се възползват от интересните възможности, които им предоставя строителното петно. Решението им в основата си е градоустройствено – те използват триъгълното петно, в което предлагат ветрилообразно развитие на сградния фонд. В центъра на проекта стои съединителния коридор – „покрита улица", която свързва кланичните зали с хладилните съоръжения. В другите сгради се помещават още технически помещения, административна сграда с три апартамента, обори, клетки и навеси за предварителен преглед, торище, ветеринарен институт с отделни обори и др. Впоследствие само част от обслужващите постройки се реализират, но дори тези изградени по-късно се опитват да следват подадения градоустройствен план.

Само една допълнителна постройка от 80-те години разрушава целостта на проектното решение – нова линия за кренвирши, пише още Лиловска. Точно тази постройка става и причината за фалита на предприятието, поради големия мащаб на инвестицията и последвалото свръхпроизводство. Те довеждат до спиране на работата на завода, а след 90-те сградата и имотът попадат в частни ръце.

"24 часа - 168 истории" попита Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) дали в момента "Родопа" е със статут на културна ценност, дали той е обжалван и в случай на неприключило съдебно дело може ли в имота да се правят реконструкции или още повече - да се строи? До редакционното приключване на материала отговори не бяха получени. От публикувана на сайта на НИНКН заповед обаче става ясно, че през март 2024 г. Министерството на културата е декларирал комбината като "единична строително-културна и историческа недвижима културна ценност от Ново време, с категория "национално значение".

В заповедта пише още, че от собственика на имота се изисква да извърши консервация, реставрация и експониране на обекта. "Изисква се възстановяване на първоначалния му вид по отношение на неговия външен и вътрешен облик по съхранената архивна документация и по детайли на място - се казва още в документа. - Да се използват техники и технологии, материали, детайли, обработка, цветове и пр., идентични на оригиналните. Изисква се премахване на по-късни пристроявания и надстроявания на обекта, не се допуска ново пристрояване и надстрояване". Заповедта задължава още инвеститора да реставрира кулата на комбината и да възстанови работата на часовника.

Нищо от описаното обаче за момента не е извършено. Както става ясно от думите на шефа на инспектората на Министерството на културата, в момента държавата и собствениците на имота са във фаза на съдебно дело, което ще реши съдбата на индустриалния комплекс. Ако преди това не я реши нещо друго. Няколко месеца след издаването на заповедта от м.г. в сградите на "Родопа" избухна пожар, за който бе съобщено, че вероятно е предизвикан от клошари. Подобни инциденти се случиха още в Царските конюшни, в бившето кино "Възраждане", в Тютюневия град в Пловдив и на други места, за които има очевидно желание историческите сгради да се заменят с нови.

По света има много примери как външният вид на ценни здания се запазва, а предназначението им се променя, след като стане ясно, че в предишния си бит те вече са изживели времето си. Ако темата остане в сферата на индустриалното строителство и специално на месопроизводството, в издания за архитектура може да се види как кланица в Рим, построена между 1880 и 1890 г., е превърната в университетски филиал. "Считан за един от най-добрите примери за индустриална архитектура от XIX в. в Рим, през 70-те г. на миналия обектът е изоставен и оттогава е претърпял различни ремонти за нови временни цели - пише archdaily.com. - Днес собствеността му е споделена между общината и университета".

През последните 10 г. квартал "Тестачо" в Рим се превърна в работилница за градски трансформации, продължава изданието. "Тъй като е значима стратегическа зона за градско развитие, тя поставя предизвикателство за размисъл върху културата и архитектурата на града, особено поради съществуването на зони и пространства, които трябва да бъдат възстановени и реинтегрирани в сложния нов постиндустриален градски режим", пише в анализа.

Многобройни са спасените по този начин сгради по света. Но дали София ще дочака и за нея да има подобна статия като добър пример в специализирано списание за архитектура?