• Много държави вече са тествали с успех по-кратък трудов цикъл
• Резултатите са по-добри там, където правилата се определят не от политиците, а от работещите и шефовете

Хората в България обичат да гледат какво се случва в Гърция. Когато забележат нещо ново, често казват, че щом гърците са решили да го направят, значи има смисъл да е така. Едно решение на тамошните политици обаче за момента не се приема еднозначно от самите гърци, част от които излязоха на протест. В страната тръгна дебат за необходимостта от трудова реформа, в основата на която стои замяната на сегашната 5-дневна работна седмица с 8-часов работен ден с 4-дневна и 10 часа труд. Паралелно с това се предлагат и възможност за до 4 часа извънреден труд на ден, но не повече от общо 13 часа, срещу 40% по-високо заплащане. Казва се, че това ще е в полза на работещите в туристическия сектор, където заетостта е сезонна и е известно, че често работният ден е ненормиран. Както и на младите, които искат да повишат доходите си и сега са в разцвета на силите си да работят.

Вълненията в Гърция повишиха интереса към темата и в България, но всъщност тя не е нова в европейски и световен мащаб. Действия за въвеждането на 4-дневна работна седмица или пък тестове за ефекта от нея вече са провеждани в доста държави. Резултатите показват, че реформата като че ли се случва по-добре там, където правилата ги определят не политиците, а работниците и работодателите.

В края на 2022 г. Белгия стана първата държава в ЕС, която със закон позволи на наемниците да избират дали да се трудят от понеделник до петък или да опитат да изпълнят задълженията си за 4 дни при 10 ч. на ден. Това се случи след дълги обсъждания, основно във времената на COVID-19, да се реформира ли трудовия пазар с цел по-голяма гъвкавост и по-добър баланс между работа и личен живот. Въведено бе и „право на прекъсване на връзката", с което на служители във фирми с над 20 наети се разрешава да игнорират служебните чатове след работно време. На работодателите пък бе позволено да откажат преминаване на 4-дневна седмица, но с писмено посочване на причините.

Засега ефектът от нововъведенията в Белгия е почти нулев. Според проучване към октомври 2023 г. под 1% от работещите са преминали на новата схема на работа. В малко по-голяма степен тя е била възприета в големи компании с над 500 служители. Същото проучване обаче установи, че 48% от работниците до 30 г. я харесват и биха избрали нея.

Има много причини, поради които промените в Белгия не постигнаха бърз успех, коментира експертът Джеймс Питърс пред „Нюзуик". „Това все още е сравнително нова концепция за много служители и фирми. Администрирането на 4-дневната седмица не е лесно. Мениджърите са предпазливи относно нейното въздействие върху производителността. Въпреки малкия брой белгийски работници, възприели 4-дневната седмица, има признаци, че с времето това ще трансформира работната култура на страната", смята той.

За разлика от Белгия, в други държави същият процес протече различно и доведе до други резултати, след като бе иницииран от властите, но бе довършен от бизнеса и работещите. Исландия също има продължителен опит в изучаването на ефекта от 4-дневната седмица. От 2015 до 2019 г. страната проведе тест как тя би се отразила на икомомиката, в който участва около 1% от работната сила – 2 5000 души, основно държавни служители, но и частни фирми по желание.

Резултатите отчетоха положителен ефект. В началото имаше опасения, подобни на тези в Белгия, че производителността ще спадне. Опитът обаче ги опроверга. Изследвания показаха, че производителността е останала или същата, или дори се е увеличила. Работният процес е бил оптимизиран, а сътрудничеството между колегите е станало по-резултатно. С по-малко часове в офиса служителите са изпитвали по-ниски нива на стрес и значително намаляване на случаите на т.нар. burn out. Също така те съобщават за по-добра способност да балансират личния и професионалния си живот. Отново водещо по одобрение е поколението Z, от което 81% вярва, че намалената работна седмица води до по-добра производителност и подобрено психично здраве.

В отговор Исландия позволи да се работи 4 дни в седмицата, но без да удължи работния ден. На островната държава промените се случиха не със закон, а след преговори между шефове и работници. "Няколко бяха ключовите фактора, които обясниха защо моделът в Исландия се промени успешно - коментира списание HR. - Един от най-важните е, че след намаляването на часовете труд възнагражденията на служителите не пострадаха. Друго предимство там е силната дигитална инфраструктура. Благодарение на нея дори в отдалечени райони служителите са останали продуктивни при дистанционна работа. Това технологично предимство е спомогнало за по-плавен преход към по-кратка работна седмица".

В Исландия новите работни условия са променили обществото към добро, отбелязаха медиите. Например те доведоха до по-справедливо разпределение на домашните задължения и на грижата за децата. Жените, много от които и преди не работеха пълни 40 часа, за да са около тях, сега получиха шанс за по-справедливо заплащане. „Съпругът му Туми е държавен служител– разказва исландката Мария Хялмтисдотир пред „Гардиън".- Доскоро той предпочиташе да работи до обяд всеки петък, но скоро реши да си почива два пълни петъка в месеца. В свободните си дни спи по-дълго, след което говори по телефона с други гълъбовъди, докато чисти кухнята, преди да тръгне да търси интересни книги. Прибира се навреме, за да вземе сина ни от училище. Тъй като аз го взимам в другите дни, това ми дава свободата всеки втори петък следобед да се срещам с приятели, да се занимавам с доброволчество или да отида на басейн. Това е сериозна промяна за уморен учител, който иска да избяга от burn out".

И докато в Исландия над 80% от работещите вече са имали периоди с 4-работни дни, в Швеция първият сходен експеримент бе счетен за „твърде скъп". През 2015 г. 80 доктори и сестри в общинска болница в Гьотеборг, а също и персонал в старчески дом, участваха в 2-годишен текст с намалено работно време при запазване на заплатите. Изборът на дома за възрастни не е случаен, тъй като в Швеция почти 1/5 от населението е над 65 г. с перспектива през следващите 20 г. хората над 80 г. да се увеличат от 500 000 на 800 000.

Експериментът в Гьотеборг бе наложен от градския съвет, в който по това време социалистите бяха мнозинство. Отчетът сочеше, че през периода нито една от медицинските сестри не се е разболяла. Останалите положителни ефекти бяха като в Исландия – по-удовлетворени служители, по-добро взаимодействие, по-добри резултати. Например гледачите в старческия дом с по-късо работно време са вършили повече работа от тези с по-дълго.

В същото време обаче Гьотеборг започна да плаща още 120 000 долара месечно върху заплатите, за да компенсира часовете, които не са покрити от персонала на 6 часа. Затова по искане на опозицията общинският съвет реши проектът да бъде прекратен предсрочно.

Това обаче по никакъв начин не засегна частните компании. Клонът на Toyota в Швеция въведе 4-дневна работна седмица за механиците, след като бе отчетено, че производителността им става по-висока в сравнение с 8-часов ден. През юни м.г. в Швеция стартира нов експеримент с 4-дневна седмица, който продължи 6 месеца. Още няма цялостно обобщение на резултатите.

Други държави също имат опит в реформирането на 5-дневната седмица, която преди около 100 г. също се е смятала за революция и се е въвеждала доста плахо. От 2000 г. във Франция тя е 7-часова, след което всичко останало се счита за извънреден труд. Честа практика е работа над 35-те часа да се компенсира с допълнителен почивен ден. Въпреки това във Франция също вече се води активен дебат дали да се въведе 4-дневна работна седмица. През 2024 г. стартира пилотен проект, в който 50 компании изпробват ефектите от 32-часова работна седмица без намаление на заплащането. Неотдавна министърът на труда съобщи, че вече около 10 000 работници имат 3 почивни дни.

В Германия 4-дневната работна седмица засега не е масова практика. Трябва обаче изрично да се отбележи, че всъщност Германия е страната с най-къс работен процес в Европа, заедно с Нидерландия – около 32 часа седмично. Рецесията в най-голямата европейска икономика допълнително принуди работодателите да проявяват изобретателност, включително с още по-гъвкаво работно време.

През 2023-2024 г. 41 германски фирми и организации се включиха в тест на 4-дневна седмица, а служителите им бяха подложени буквално на лабораторни изследвания. Учени анализираха проби от коса, за да оценят нивата на стрес. Използваха тракери, за да съберат физиологични данни за сърдечния ритъм, нивата на активност и за качеството на съня. Както и на други места, експериментът показа положителен ефект върху производителността и възприятията на хората. Въпреки това обаче на финала се появиха съмнения относно полезността на обобщенията. Казано бе, че в експеримента са се включили основно фирми, които вече са имали положително отношения към 4-дневната седмица. Също и че 41-те участници не са представителна извадка за Германия с нейните над 3 млн. фирми. Припомнено бе, че и без това страната има една от най-кратките работни седмици.

И държави извън Европа имат интересен опит. Въпреки репутацията на място, където работниците едва ли не спят в офиса и завода, всъщност Япония вече е пробвала 4-дневна седмица. През 2019 г. подразделението на Майкрософт проведе експеримент и отчете изключително окуражаващи резултати – участниците бяха с около 40% по-продуктивни. Panasonic вече също предлага на служителите си варианти за съкратен производствен процес. От 2024 г. такива възможности има и за служителите в префектура Чиба.

От лятото на 2023 г. всички държавни служители в ОАЕ вече могат при желание да работят 4 дни. Става дума за много хора, тъй като около 90% от работната сила в емирствата се труди за правителството. "Като човек, който повече от 20 г. е в сферата на глобалната заетост, съм виждал и преживявал много „бъдещи тенденции". Вярвам обаче, че 4-дневната работна седмица или друг вид по-кратка заетост като цяло ще се случи. Въпросът е не дали, а кога", коментира Джеймс Питърс пред „Нюзуик".