Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След 33 дни почивка парламентът се събира на 3-и и ще има поне 3 важни задачи

Често срещана практика е членове на ръководството на групата да подсказват на колегите си как да гласуват по дадена точка. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Често срещана практика е членове на ръководството на групата да подсказват на колегите си как да гласуват по дадена точка. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Стартират с избор на зам.-омбудсмана и антикорупционната комисия, очаква се забрана на джиесемите в час, регулация на атракционите, както и пети вот на недоверие

Поне 3 важни за решаване задачи ще имат депутатите, които на 3 септември се завръщат на работа след 33 дни лятна ваканция. И от всяка от тях зависят отношенията им с други институции. Отделно има и над 5 други законопроекта, за които има заявки да бъдат спешно задвижени от ден първи на новия политически сезон. Сред тях регулацията на атракционите.

Едната задача е включването на ново име в списъка на потенциалните служебни премиери през избора на зам.-омбудсман. Към изпълнителната власт реферира и готвеният пети вот на недоверие, макар вносителите му ПП и ДБ да не са все още на едно мнение за темата. Но пък Божидар Божанов вече се закани, че парламентът

ще стартира есенната сесия под обсада и с протест

срещу “завладяната държава”.

Под въпрос са и отношенията на Народното събрание с президентството, след като “ДПС-Ново начало” поиска ограничаване на хората от администрацията, които НСО пази. А третата тема е за бъдещето на борбата с корупцията по високите етажи - чрез новото ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).

За част от тези въпроси депутатите подгряваха още преди да излязат в почивка. Най-гореща се оказа темата с Антикорупционната комисия, заради което дори имаше очаквания за извънредно заседание по време на ваканцията. След като проектът на Делян Пеевски за закриване на комисията беше спрян, остана да виси въпросът дали това да се случи. Все още се събират становища от заинтересованите страни и се проучва дали премахването ѝ няма да навреди на плащанията ни по плана за възстановяване и устойчивост, след като през 2022 г. по идея на “Промяната” правилата за попълването на КПК бяха обвързани с второто и третото плащане от Европа.

Идеята бе комисията да се излъчва с конституционно мнозинство, но през юли, след решение на КС, парламентът гласува да е с обикновено. А докато преправяха правилата за избор на членовете ѝ, беше поискано и закриването ѝ. В проекта на ДПС-НН се предвижда функциите на КПК да се поделят между Сметната палата и ДАНС. Изненадващо “Демократична България” също заговори за премахване на структурата, отделена по искане на коалиционния им партньор ПП.

От ГЕРБ настояват да не се бърза. “Така конструирана, тази комисия не трябва да е в ръцете на никого. Още повече в толкова разединена държава, каквато в момента държавният глава управлява. Проблемът е обвързаността с плана. Томислав Дончев и колегите работят - да видим какво ще загубим или няма да загубим”, каза тогава Бойко Борисов

Често срещана практика е членове на ръководството на групата да подсказват на колегите си как да гласуват по дадена точка. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
Често срещана практика е членове на ръководството на групата да подсказват на колегите си как да гласуват по дадена точка. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Докато депутатите почиваха,

през август работи номинационната комисия за КПК

Тя изслуша четиримата номинирани и в края на миналата седмица обяви оценките си. Най-много - 135 точки, е получил Стоян Петков. В момента той е шеф на отдела за противодействие на корупцията в комисията. Втори със 121 точки е Петър Коев, който е заместник на Петков в същия отдел. На трето място със 118 точки е адвокат Мария Даскалова. Тримата бяха издигнати от управляващото мнозинство - ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН.

На четвърто място с 63 точки е адвокат Аделина Натина, издигната от неправителствена организация. Докладът да бъде предоставен на парламентарната комисия за противодействие на корупцията, а последната дума имат депутатите в пленарната зала.

Темата с избор на зам.-омбудсман също не е нова - според последните промени в конституцията не само титулярят на институцията, а и заместникът му попадат в т.нар. домова книга с потенциални кандидати за служебен премиер. Кой ще е зам. на новия омбудсман Велислава Делчева стана особено актуално, след като тя обяви, че няма да приеме да управлява държавата. Институцията няма място в “домовата книга”, убедена е тя. На 18 август Делчева официално предложи на НС настоящата шефка на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова за свой заместник - тя събрала най-много точки при изслушването заедно с още две кандидатки.

Във вторник Филипова ще бъде изслушана в комисията

за гражданското участие, а след това и гласувана в пленарната зала.

А изборът за наследник на Филипова в КЗП е в ръцете на Министерския съвет - формално шефът на комисията се назначава от премиера, но тя е подчинена на министъра на икономиката и иновациите. Макар депутатите да нямат отношение към председателския пост, те трябва да одобрят предложените от правителството допълнителни правомощия на КЗП във връзка с приемането на еврото.

Преди ваканцията депутатите решиха, че трябват законодателни изменения, с които се дава възможност комисията да налага глоби като процент от оборота, а не както досега - в абсолютни суми до 50 хил. лв. Очаква се да гласуват и промени в закона за агрохранителната верига, с които на КЗП се разписва право да проверява дали всички по веригата на продукта - от земеделските производители до щанда,

спазват ограничението за таван на надценката 

Предложената за зам.-омбудсман Мария Филипова ще бъде изслушана в комисия във вторник. СНИМКА: Румяна Тонева
Предложената за зам.-омбудсман Мария Филипова ще бъде изслушана в комисия във вторник. СНИМКА: Румяна Тонева

Друга тема, която ще вълнува депутатите, е предложението на ДПС да се ограничи администрацията на президента Румен Радев в използването на транспорта на НСО. Инициатор на конкретната поправка е бившият вътрешен министър Калин Стоянов - той бе възмутен, когато кортежът на държавния глава блокира Варна по време на негова визита. А идеята му дойде на фона на продължаващи с месеци престрелки между президента, депутати и правителство. От кабинета одобриха назначението на ген. Емил Тонев за шеф на НСО, а президентът пусна гл. комисар Мирослав Рашков за главен секретар на МВР. Изненадващо обаче в събота Радев обяви, че няма да подпише указ за шеф на ДАНС. Заради зациклянето преди време премиерът Росен Желязков намекна, че парламентът може да направи законодателни промени по отношение правомощията на Радев. Никой обаче засега не е обявил намерения за такива.

Пред парламента стоят и други спешни въпроси за решаване, особено предвид навика на депутатите да се активират след тежки инциденти. Заради трагичния случай на дете, което загина при падане от парасейлинг в морето, и депутати, и правителство се готвят за специален закон, който да регламентира дейността на атракционите. БСП вече са вкарали свой проект, с който се опитват да определят маршрути за превоз, свързан с атракционна цел.

Образователните промени, свързани със забраната на джиесемите в час,

въвеждането на религия в училище,

както и други реформи, анонсирани от МОН, трябва да бъдат задвижени още в първите дни след ваканцията на депутатите.

Кризата с водата също е актуална като тема. През ваканцията комисия се събра извънредно, но не излезе с конкретни решения и такива явно ще се чакат след 3 септември.

Вече няколко месеца отлежава и Законът за доброволчеството, като три проекта минаха на първо четене. Сега те се обобщават, но се очаква доброволците най-сетне да получат законово уреден платен отпуск и застраховки.

Въпреки протестите на млади лекари и специалисти от здравния сектор законопроектът за заплащането им също бе оставен за след депутатската ваканция.

Видео

Коментари