И световният футбол запя с Васил Найденов - Ицо от България и Кецко от Унгария разучават музика и текст
Какво е общото между великия Христо Стоичков и унгареца Лайош Кваща? Да, и двамата са футболисти. Да, българинът е по-млад - на 59 години, а другият е на 66 г,, и затова едва ли са се сблъсквали на терена. Невероятно, но Васил Найденов е този, на когото те са искрени фенове и дори... запяват смело с най-голямата ни поп звезда без притеснение.
Как унгарецът, когото в родината наричат Кецке, пее на български “Телефонна любов”? Например припева:
Ти, ти, ти,
Ти, ти, ти,
Ти, ти, ти,моя любов
Ти, ти, ти,
ти, ти, ти,
Ти, ти, ти,, вечна любов?
Нападателят в няколко унгарски клуба, сред които популярния “Ференцварош ТК”, пее повече от прилично, кълнат се приятелите му. Преди година заедно с българи Кецке отива на концерт в Будапеща на Васко Кеца, както с любов най-запалените фенове говорят за него. Лайош Кваща се запознава с Найденов.
Впечатлен е от песните му
и преди дни българската
звезда получава видео,
в което голяма унгарска компания празнува на морето.
Лайош Кваща и приятелите му са разучили детайлно текста на хита “Телефонна любов” и го изпълняват на чист български език. Най-ентусиазирано и гръмогласно пее футболистът.
Точно с подобен ентусиазъм, както и с любов и уважение към Васил Найденов, във вторник Христо Стоичков - световната футболна звезда, ще излезе на сцената в Пловдив. Дали ще запеее:
Какво ли момче аз бях,
а може би не разбрах,
че всяка игра
има си края...
Само братя Аргирови знаят какво ще се случи в Античния театър, където освен тях ще бъдат Тони Димитрова и Христо Стоичков. С Васил Найденов близнаците ще изпълнят точно “Там, на завоя”. А какво ще запее Ицо часове преди 75-годишния рожден ден на легендата, който е на 3 септември, е тайна. Но пък ще е факт, че двама големи футболисти в разстояние на седмица демонстрират артистични умения чрез репертоара на Васил Найденов.
И така двама от най-обичаните
българи - Христо Стоичков
и Васил Найденов,
ще са на една сцена
Изненадата на братя Аргирови обаче ще е зад кулисите, защото е лична.
“Познаваме се от 45 години. Той е истински приятел и много добър човек”, описва Благовест Аргиров Васил пред “24 часа”. Запознават се, докато с брат му Светослав са още студенти в Консерваторията. Тогава водят преговори да са част от бенда на Найденов, който ще заминава на турне в бившия СССР.
“Но то трябваше да продължи три месеца, а ние нямаше как да отсъстваме толкова, все пак още учехме”, спомнят си братя Аргирови.
През годините се срещат често на сцената. Дори сам Найденов казва, че били най-големите му конкуренти. Но след като записват общата си песен “Там, на завоя”, стават големи приятели.
Той е близък не само с много от колегите си в музикалния бранш, но и с известните актьори. Така например преди години се засичат случайно с Татяна Лолова в центъра на София. Возят се в трамвая, а Лолова запява “Казано честно” и му благодари за неин албум.
Със Стоянка Мутафова също много са се смели. Веднъж я вземат в колата и пътуват заедно за концерт във Варна.
“Цялата ѝ глава беше в ролки, отгоре с една шамия и сламена шапка. Карахме бързо, за да не закъснеем, но в един момент ни спряха катаджии и извикаха шофьорите отвън, а тя: “Сега съм аз!”. Излезе и като почна да бие шофьора ни - разхвърчаха се шапки, ролки...”, разказва Найденов в интервю. Мутафова изиграва такава сценка на полицаите, че бързо пускат артистите да продължат по пътя си.
Колежката на Найденов - Йорданка Христова, още разказва колко приятно я изненадал една нощ за рождения ѝ ден, когато изпреварил с поздравления двете ѝ деца. Няколко минути след полунощ той се обажда на Христова и започва да ѝ пее Happy Birthday във версията на Стиви Уондър.
В препълнения Созопол преди дни певецът се пошегува с живота си дотук, измисляйки дори вестникарско заглавие -
“Какъв не стана
Васил Найденов”
Той завършва Строителния техникум в София, но така и не проектира сгради, нито пътища.
В детските си години мечтае да е историк или археолог, но така и не пристъпва в науката.
Учи пиано при една от най-добрите педагожки, но не става и голям пианист като Иван Дреников, защото рита футбол с брат му Андрей - талантливия певец.
Сам обаче усеща, че музиката е онова, което му е на сърце, и завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория със специалност “Пиано” през 1973 г.
Работи като пианист и вокалист 10 години. От 1970 г. е във вокално-инструментална група “Златни струни”, а 3 г. по-късно тя издава дебютната си самостоятелна малка плоча с 4 песни.
През 1975 г. Найденов става солист на “Диана експрес” и пее във втория студиен албум на групата. Песента му “Синева” (1976) се превръща в истински хит. След това за кратко е клавирист в “Тангра”, като свири в синглите “Не знаеш умора” и “Ако имаш време”.
Започва солова кариера и не след дълго идва големият пробив - звездата му изгрява през 1979 г., когато едноименната песен от филма “Адаптация” е обявена за “Мелодия на годината”. В същата година печели и първа награда на “Златният Орфей” с “Предутрин”. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: “Адаптация”, “Откровение”, “И утре е ден”, “А дали е така”.
Още два негови хита печелят престижния музикален конкурс “Мелодия на годината” - “Телефонна любов” (1982) и “Сбогом казах” (1985). “Чудо” – пак по музика на Тончо Русев - взема приза за “Мелодия на телевизионните зрители” на същия конкурс през 1983 г.
Изнасял е стотици концерти, турнета, а на 25 май БГ радио го удостои със специална извънредна награда “Най-обичан български поп изпълнител на всички времена”.
Хитът на поколения се ражда на шега,
след като мъж говори с любимата
си по апарата с шайба, скрит в... банята на поет
“Телефонна любов” е една от песните, които и до днес пеят всички поколения българи.
Васил Найденов започва да я изпълнява години след като Ваньо Вълчев пише текста ѝ ей така - на шега между приятели, както сам разказва поетът. Трима приятели се събират - хапват, пийват и изведнъж на единия от тях му се приисква да звънне на своя близка, за да ѝ се обясни в любов. Хваща слушалката - все пак това се случва по времето, когато телефоните са още с шайби и кабели, започва да говори, а приятелите му се шегуват с него. За да не ги слуша, той влиза в банята. Вълчев вижда пишещата машина в стаята, хваща един лист и почва да му пише репликите, които му подпъхва под вратата. И така два пъти. После прибира листовете при останалите си стихове, които пази в дома си в Бургас.
Един ден, когато Тончо Русев е на традиционната си ваканция в красивия морски град, той вижда поета и му казва: “Я дай пак папката!”.
Разглежда листовете в нея, докато не попада на думите от онази приятелска закачка. “От това ще стане хубава песен”, казва големият композитор Тончо Русев. Обажда се на Васил Найденов и записват песента, а едно от първите места, на които певецът я изпълнява, е на турнета в Русия - там изнася по 120-130 концерта на година.
Още тогава “Телефонна любов” става хит, а когато я чува и Филип Киркоров, много иска и той да я пее. “Тогава се запознахме. Той много хареса песента, преведоха я на руски и започна да я изпълнява”, спомня си Васил Найденов. И години по-късно, когато се видят на концерти, правят дует с “Телефонна любов”, която е запазен шлагер и за двамата.
AI: Човек, който не се
крие и притежава
ненаситна творческа
енергия
Как изкуственият интелект
вижда големия певец
през неговите интервюта
За Васил Найденов като че ли всичко е казано, сякаш всички познават в детайли живота му и наизуст знаят песните му. Така поне се отнася естественият интелект на обществото ни към един от най-големите и талантливи гласове на България.
Оказва се обаче, че изкуственият интелект го уважава и цени почти по същия начин. Редакцията си позволи да направи интересен експеримент, питайки ChatGPT как изкуственият интелект вижда Васил Найденов на базата на неговите интервюта, давани за различни медии.
Ето как:
За политиката
Васил Найденов не е политик, но взема ясна, гражданска позиция. В своите изказвания той критикува личностното доминиране, липсата на истинско диалогично допитване до гражданите и подценяването на обществото.
Цени демокрацията и разглежда процеса не само като свобода, но и като отговорност, изискваща разум и почтеност. Очертава се като артист с дълбока гражданска съвест, съчетаваща уважение към народа с критика към политическата система.
За музиката:
Васил Найденов разглежда музиката като жив, духовен процес, създаден с любов, смисъл и почит към традицията.
Той е критичен към механичното, комерсиалното и изкуственото, предпочитайки органичността и емоцията, която докосва човека. Силно вярва, че музиката носи култура и трябва да бъде създавана и изпълнявана с етика, чувство и задължение — а не просто като продукт.
За живота му
Животът на Васил Найденов е смесица от трудности и триумфи – от артистични върхове до лични изпитания. Той е човек, който не се крие, споделя, че понякога е наранен, понякога е вдъхновен, но винаги е истински. Съчетава артистичност с честност, домашен уют - с ненаситна творческа енергия, и е оставил отпечатък в музиката и духовността на България.
За любовта
За Васил Найденов любовта е една от най-важните ценности. Тя е извор на сила, вдъхновение и творчество. От музиката до начина, по който вижда живота и ерата на новите технологии — любовта присъства навсякъде, но и се е променила - според него, към нещо трудно уловимо и тревожно.
Любовта е централен мотив в десетки негови хитове. Тя се появява под различни форми – страст, болка, копнеж, самота, отдаденост, възторг.
За случките
в живота му
Васил Найденов не е просто изпълнител - той е артист с характер, който през годините е преминал през невероятни преживявания: от медицински кризи до интимни драми, от артистична независимост до топло посрещане извън България. Той е доказал, че истинската харизма се ражда в непредсказуемостта, честността и човечността.
За пенсиите
Васил Найденов ясно посочва непосредствения проблем с пенсиите на музиканти, особено на тези, чийто трудов стаж е административно заличен. Той не е безнадежден, но призовава за справедливост и адекватна държавна отговорност, защото тези пенсионни права са изстрадани и заслужени. Заедно с това данните очертават тежка реалност за музикалния сектор в България — ниски доходи, нестабилност и системни пропуски.