• Само 5% от хората стават за предприемачи. Местната власт, особено в 5-те пенсионерски области, трябва да окуражава такива хора
• Когато си млад и с деца, а не намираш наоколо перспективи, напускаш страната
• Раждането на дете трябва да се превърне в нова религия или много висока културна ценност
• Европа балансира здравните си системи с данъците и доходите от мигрантите, които приема
• Част от студентите работят по време на следването и едва вземат държавните изпити, а като знания не надскачат гимназиално ниво
• Ако младите, които нито учат, нито работят са 33%, остават още 67%, нали? В тях е надеждата!

- Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил и Смолян са с над 40% пенсионери. Петте са и най-обезлюдените райони с най-ниски заплати. Влизането в еврозоната може ли да промени демографията в тях, проф. Чалъков?

- По тези проблеми говорим още от 90-те години на миналия век, но процесът е започнал много преди това. Когато бях студент, имаше една програма за района на Странджа-Сакар - към Елхово и Средец, където имаше обезлюдяване и който централизираната тогава власт стимулираше.

Днес вече 35 години живеем в пазарна икономика, но на моите студенти казвам, че тя прилича на капитализма от втората половина на XVIII век, когато предприемачите все още не са свободни.

Затова първо са ги учили на предприемачество, а пък властта - централна или местна, се е намесвала в икономиката и бизнеса.

Характерното през този период е било, че конфискацията на имуществото се заменя от данъци и от уважение към частната собственост.

- Какви по-точно са приликите с българската икономика?

- Спомних си градове във Видинско, Монтанско - в района около Белоградчик, Врачанско преди около 30 г. Там имаше малки фирми, включително на чужденци от Европа, които местната власт удуши и те след няколко години се изнесоха. Според мен една от причините хората да избягат оттам е, че няма икономическа свобода. Разбира се, има и хубави примери. Например едно момче от Чипровци, което, след като завърши гимназията, си направи фирма, произведе чипровска крафт бира и прослави с нея района. Тогава същото това момче заяви пред медия, че съвипускниците му от гимназията един по един напускат града и почти никой от тях няма планове да се завърне. Затова решил да остане и с личния си пример да мотивира и други да го направят. Мисля, че тъкмо такива случаи трябва да се поощряват.

- Социолози говорят за обратна вълна към България, а медиите популяризират съдбите на такива хора. Но като ви слушам, май недостатъчно...

- Нека си дадем сметка - при капитализма хората отиват там, където има възможности. И колкото и голям патриот да си и родината да ти харесва, когато си млад и имаш деца, а не намираш наоколо си перспективите, за които мечтаеш, напускаш страната. Примерно отишъл си да учиш в София, а си от Видинския край, където като се върнеш, те заобикаля една унила среда, никой от родителите и роднините ти няма възможност да просперира или е с мижав дребен бизнес... Ами заради това младите напускат. И този процес съвсем не е уникален за България.

- Ако чуете някои млади, ще останете с впечатление, че тук не им е много добре...

- Прочетох статия за Хърватия, след като влезе в Европейския съюз, а знаете, че тя е още по-близо до Европа. Тази страна се слави с великолепната Далмация на Адриатика, също Славония чак до Загреб. Оказа се, че и тези хубави места постепенно се обезлюдяват и това е огромен проблем. А хубавите места за населението са концентрирани около и в Загреб, Сплит и още няколкото големи града и зоните около тях. При капитализма е така - всички ходят там, където има работа, перспективи, приятен живот...

- ...а и икономическата криза от 90-те май никой не я помни, по-скоро ковид кризата е по-жива в главите на хората, за да оценят положението сега.

- Когато влязохме в ЕС, изведнъж над 300 хил. българи отидоха в Испания, няколкостотин хиляди - в Германия, в Гърция - 100 000, още 200 000 - в Канада и САЩ. Сега неголяма част от тях се върнаха и си направиха тук къщи, да си живеят като пенсионери. Децата им обаче останаха в странство.

Друга, по-малка част от “бегълците” се ориентираха към София, която е основен магнит.

Бургас също е добре уреден град с възможности за работа. Затова населени места в радиус от 100 км са буквално изсмукани от областния център, който е сред най-динамично развитите български градове след София и Пловдив и в много отношения конкурира Варна като възможности за заетост. Типично е за пазарната икономика и обяснява неравенството между регионите - както се движат суровините и стоките, така се движат и хората, които ги произвеждат и търсят реализация.

- Питах ви в началото кое може да вдигне на крака обезлюдените райони?

- Най-автентичният начин е местната власт да започне да окуражава местните предприемачи и да не позволява те да бъдат удушени. Изследвам предприемачи от 20 години и съм установил, че в политиката отиват онези, които не стават за предприемачи - хора, които не смеят да рискуват и искат нещо сигурно.

- Решение ли е вдигането на пенсионната възраст, както например постъпи Дания?

- В Нидерландия преди десетина години обявиха, че старостта започва след 72 години. И такава възраст е социокултурен и икономически феномен. Означава, че ти до 80 години не си просто жив, а живееш нормално. Не си на легло, на системи и със социална асистенция.

Мнозина сред българите до над 70 г. водят активен трудов живот - като наемни работници и служители, като предприемачи, като политици. И когато това стане масово, разбирайте, когато обхване 3/4 от населението, относително здрави след 70 години, тогава може да се вдигне и пенсията. Докато в момента бюджетът всяка година допълва с милиарди левове пенсии, социалноосигурителната система, здравеопазването. А това дългосрочно означава увеличаване на дълга и т.н.

- Много от развитите европейски държави вече разчитат на мигранти на трудовия си пазар. Ние се каним да приемем около 80 хиляди. Какво носи това?

- Една от причините Западна Европа да приема имигранти - млади хора след 25-30 години, особено ако не са терористи и са с по-висок образователен ценз, е, че те веднага започват да дават на обществото. Работят и в следващите 40 години с техните данъци и доходи се балансират здравните системи.

- Населението на Европа, на Китай, чак на Южна Африка застарява. Но докато се оправдаваме със световната тенденция, малка България се е стопила с 14% за 14 г. до малко над 6 млн. души. Този спад обаче е почти двойно по-голям от този сред пенсионерите - 6,5%. Какъв знак е за вас като социолог?

- Тези 14% са от по-младите възрасти, които са по-активни икономически. Повечето пенсионери си стоят тук, а пък децата и внуците им заминават в чужбина или пък се местят в София, Пловдив, Бургас или други, по-големи наши градове.

- Тук обаче остават и онези, които получават дипломата си от роден вуз, после специализират в чужбина и или остават там, или се връщат у дома с амбицията за кариера. Така отлагат раждането на дете.

- Да обобщя: културата изяжда биологията и физиологията. И ако например сега вие се учите да програмирате или се обучавате, за да станете добър педагог и учител, за това ви трябват няколко години. Още няколко са ви нужни, за да се утвърдите в професията. А нашите майки са раждали много по-млади от днешните 30+. През последните три десетилетия средната възраст за раждане на първо дете в Европа също е изместена със 7-8 години, ако не и повече. А когато жените почват да раждат след 28-ата, след 30-ата година, те имат най-много до 2-3 деца.

Китай също закъса с раждаемостта и макар да отмени тавана “само един наследник”, не жъне особени успехи с това вече пета година.

Така че вероятно трябва да дойде нов културен катаклизъм и раждането на дете да се превърне в нова религия или много висока културна ценност.

- Статистиката казва, че 65% от семействата у нас са с по едно дете и че двудетният модел си е отишъл...

- Усещането за удоволствие, за вълнуващо преживяване те владее и след като станеш родител. Защото, когато детето отрасне, може да пътувате с него и по света. А сега второто дете може да се окаже неудобство, да не говорим за трето. Докато гледате третото, ще станете на 35-40 години, близо до “на жизненото поприще в средата”.

- Противно на демографските тревоги, покойният бивш социален министър и експерт Иван Нейков казваше, че нито една нация не е загинала от ниска раждаемост. И вие ли мислите така?

- Да. Трябва да гледаме спокойно на тези неща.

- Скорошно социологическо проучване показа, че 33% от младите между 15 и 35 години не искат да работят, а според друго проучване онези, които искат, мечтаят за 5000 лв. заплата и 4-дневна работна седмица. Фентъзи тренд ли е това?

- Аз смятам, че това са абсолютно нормални данни. В цял свят делът на инициативните и готовите да поемат риск млади и не само млади хора е нисък. Предприемачите, които тръгват да правят бизнес сами, години наред работят без почивни дни по 12-14 часа, за да са успешни. Делът на тези хора, които всъщност са двигатели на икономиката, не надхвърля 5-7%, много рядко стига 8% в отделна държава. В някои е под 5%.

Ако хората от този калибър успеят да те мотивират, да те нахъсат и те сложат да работиш в екип срещу добра заплата и плащат редовно, това е добре. Не работиш ли съвестно и упорито обаче, те гонят.

- В сравнение с предишни години днес мнозина се отказват от висше образование. Защо?

- Някои от нашите университети не дават адекватна квалификация. Една от причините е, че част от студентите работят по време на следването и едва вземат държавните изпити, а като знания остават на гимназиално ниво. Когато 4 години работиш като барман, нощен пазач или нещо друго, съвсем естествено е знанията ти да са мизерни, за да работиш квалифицирано.

Маса хора, особено момчета, често стават шофьори, разнасят пици, стават куриери. Иначе имат незавършено право или икономика, или педагогика и т.н. Имах отличник, който обаче дълги години работеше в магазин за акумулатори.

Част от младите, които не учат, свикват на работа, която не им е по призвание, нямат обаче квалификация за друга, нито изискване, пък искат да вземат пари. Но слава богу, са 33%, нали? Остават 67% и в тях е надеждата!

Искам да добавя и още нещо за медиите. Ние имаме прекрасни малки, а вече и средно големи фирми, но много малко сред медиите ги популяризират.

- “24 часа” има поредица от инициативи, които правят това, като “Големите малки”, например.

- Питам студентите си в университета за две фирмиЫ и вдигат ръка един-двама. А зад тези фирми стоят българи. Едната е най-голямата европейска фирма за куриерски услуги чрез дронове, а другата е сред големите европейски производители на малки изкуствени спътници на Земята.

Или пък фирмата, която е първият български “еднорог”, който за по-малко от 5 г. набра 1 млрд. долара инвестиции. Има още десетки такива фирми и вместо да са всяка седмица по медиите и да се гордеем с тях, те остават някъде в периферията.

Същото става с момчето от Чипровци, което създаде своя бира. Всички тези хора с успешни бизнеси са добър пример за може би десетки българчета от малките или средните наши градове. Дай боже това да се промени по някакъв начин.

CV

Проф. Иван Чалъков е роден през 1960 г. в Пловдив.

Завършил е гимназия в Котел и социология в СУ през 1984 г.

От 1988 г. е доктор по социология, а от 2015 г. - професор по социология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

През 2016 г. е стипендиант на “Фулбрайт” в Технологичния институт на Джорджия в Атланта.

Между 2013 и 2020 г. чете лекции в Томския университет в Русия.

Сътрудничи в Института по философия и социология на БАН.

От 2021 г. оглавява Центъра за върхови постижения “Жан Моне” в Пловдивския университет.

Автор е на много научни статии и на седем монографии.