Той поема групировката ВИС-2 едва на 29 г., след като брат му Васил Илиев е убит до ресторант "Мираж" през 1995 г.

"20 години без Главния, почивай в мир, Жоро"

"Поклон и уважение"

"Най-големият, липсваш, братко мили"

"Никой не умира истински, докато има хора, които го помнят"

Това са малка част от публикациите във фейсбук на 25 август, когато се навършиха 20 г. от убийството на Георги Илиев - президента на "ВАИ Холдинг" и наследник на застрахователната компания с борчески произход ВИС-2. Емблемата на мутрите още живее в сърцата им. 

Хора с носталгия по миналото, спрели в онова време, редовно си разказват истории за Главния - на някои присъствали лично, други са чули от приятели, а трети - измислени. Споменават го в разговорите си, събират се на маса в негова памет, застаряващи красавици в козметични салони се хвалят, че са го познавали и дори са имали нещо повече от приятелска прегръдка. Почитат го като светец и илюстрират снимките му с българския флаг и дори ангелски крила.

Две десетилетия след убийството му Георги Илиев още се помни, за разлика от други над 150 герои, ликвидирани по подобен начин по време на прехода, чиито убийства така и не бяха разкрити. Дори "шефът на мутрите" Илия Павлов, както сам се шегуваше за ролята си, не е толкова популярен в спомените на ония момчета с ланците, анцузите и мобифоните със стърчащите антени. Оцелелите кандидат-босове от ония времена днес са маргинални собственици на кафенета, бачкатори в чужбина, тук-там някой дребен хотелиер. Вместо тях израснаха нови мутри, които не се набиват на очи като идола им Жоро Илиев, носят фракове по поводи, в комбина са със силни бизнесмени и политици. Но Жоро Илиев си е друга работа... За него се пишеха книги още приживе, а след смъртта му набъбнаха до рафт на семейна библиотека.

Купоните с ядене и пиене са основните спомени за Главния. Често го споменават и публикуват снимки и с брат му Васил, който е основател на силовата групировка ВИС в началото на 90-те. "Васко и Жоро", прехласват се ретро мутрите и публикуват по някоя тяхна снимка от ученическите години, спортната зала, но най-вече от гуляй на маса. 20 години не слязоха от мода и лепенките ВИС-2, които маркираха територията на групировката като застрахователи - полулегалният следващ етап на дивия рекет.

Всички искат като Жоро - бързи пари, хубав живот, уважение и респект от околните. "ВАИ Холдинг", ВИС-2, "Георги и Васил Илиеви" са малка част от групите, посветени на Главния във фейсбук, който се ползва от по-възрастните. Настъпват обаче и в инстаграм, чиито потребители не са били родени или не помнят нищо от времената на мутрите. Членове на тези групи са стотици хиляди - нещо непосилно за актьор, художник, писател или дори легендата на футбола Георги Аспарухов-Гунди. 99% от тях никога не са виждали Георги Илиев на живо, други са благодарни за снизходителния поглед, с който ги е удостоил в някоя кръчма, трети са намазали почерпка, когато е вадил пари, за да плаща сметката на цялото заведение. Точно с купонджийския му нрав си обясняват любовта на "феновете" близки на Главния, които не скърбят публично за него. Според тях Георги Илиев не е бил само момчето с бял костюм, обиколен от бодигардове, скъпи коли, купони и яхти. Но не говорят за бизнеса му. Както и почитателите от социалните мрежи. "Империята" отдавна е минало. Съществуването и тогава е съмнително, а стари следователи помнят, че много от геройствата на добре облечените бизнесмени са били строго контролирани от държавата.

За повечето от тях се знае, че са и сътрудници на полицията от онова време. 

Георги Илиев поема групировката ВИС-2 едва на 29 г., след като брат му Васил Илиев е убит до ресторант "Мираж" през 1995 г. Капиталът вече е натрупан - охрана, дискотеки, контрабанда по време на югоембаргото, вече имат лиценз за застрахователи, фирмите в орбитата им навлизат в много бизнес сфери, обслужват ги уважавани финансисти. Под ръководството на Георги Илиев силовата групировка ВИС-2 се преструктурира и приема далеч по-претенциозното "ВАИ Холдинг". Официално има няколко хотела, заведения, имоти. Неофициално - наркотрафик, контрабанда и рекет. Главния е публична личност, президент на ФК "Локомотив" (Пловдив), носи костюми. За него пишат песни най-известните чалга изпълнители, които са готови да седнат пред камера и днес, за да го възхваляват. Времената на престоя в затвор заради групово изнасилване и уличните схватки са в миналото. А бъдещето е още по-тъмно. Според приближените му Георги Илиев е знаел, че няма да оцелее дълго в главната си роля. По тази причина неглижирал и охраната си. 

За разлика от безследно изчезналия Методи Методиев-Мето Илиенския, който е от най-доверените му хора в групировката. Илиенски изчезна 2 г. преди убийството на Георги Илиев. Повечето стари висаджии от обкръжението му са убити.

Тези, които оцеляват, също са на почит сред последователите на религията "Жоро Илиев". Наскоро например умря люлинският бандит Ваньо Андонов-Гулията. Феновете на ВИС-2 си спомнят за всеки човек от обкръжението на големия бос, макар и забравен от историята.

По ирония на съдбата краят на бурния живот на Георги Илиев е точно там, където е стихията му - в заведението "Буда бар" в Слънчев бряг, където празнува победата на "Локомотив" (Пловдив) срещу ОФК-Белград. Купонът е подготвен от персонала, докато пътува от Града под тепетата към морето. На масата не сядал никой освен Главния, когато е в Слънчев бряг. Зареждат я, всички са щастливи и шумни. Малко преди полунощ Георги Илиев става от масата си, изправя се и започва да говори по телефона с директора на футболния си отбор Емил Наков. Изведнъж се свлича на земята пред погледите на охраната, няколко души от персонала и клиенти от съседните маси. Приключил е разговора си и е тръгнал към масата си. 

Свидетелите са чули само пукот като от пиратка.

Убит е само с един куршум, попаднал много близо до сърцето му, но разкъсал основни кръвоносни съдове. Както при всички останали покушения на знакови босове Главния е откаран от охраната си в Бърза помощ в Слънчев бряг, но излишно. Когато пристигат, отдавна е мъртъв. В следващия час на мястото се изсипва цялото ръководство на полицията в Бургас, към морето тръгват криминалисти и от София. Слънчев бряг е блокиран от мъже в униформи. Оръжието на престъплението е открито 2 дни по-късно. През това време са проверени покривите на съседните хотели, собственост на тогавашния председател на общинския съвет в Несебър Димитър Янков, убит 2 години по-късно. Служител на един от хотелите сигнализира полицията за странни съоръжения в зеления плет, който огражда градината.

Разстоянието до мишената е 100 метра. Двата статива за пушката са насочени в различни посоки - единият към масата на Илиев, другият към съседната, където се настанявали гостите му, а той прекарвал много време с тях. На третия ден от огледите е намерена и пушката с оптика, оставена в един от храстите на живия плет. Една от първите следи на разследването изплува от морето на 4 септември - 10 дни след покушението. Това е труп на мъж, открит във Варненския залив. Завързан е с въжета и прикрепени тежести към тях. Подозренията са, че това е убиецът на Георги Илиев, който после е ликвидиран. Версията не е доказана, нито останалите, по които се работи.

В началото на разследването главен секретар още е Бойко Борисов - бъдещ кмет и три пъти премиер. Напуска поста 3 седмици след убийството на Илиев. По това време България е на прага на Европейския съюз и героите като Георги Илиев стават излишни.

Опитите да бъде повторен образът му удрят на камък. Групировката се разпада на части. Оцелелите вземат по парче от бизнеса. Някои успяват, други - не. За разлика от другата голяма групировка по това време - СИК, структурата на ВИС е с един лидер. В СИК са няколко равнопоставени мъже, някои от които също бяха убити. Но другите се адаптираха към новото време и станаха бизнесмени. "Бяхме борци, вече сме бизнесмени", казва Георги Илиев месец след като поема ВИС-2 през 1995 г. Успя да върви по този път само 10 г.

Давността за покушението изтече, версии много, но всички издишат

Легендата за Георги Илиев засенчва и най-конспиративните теории за убийството му. То отдавна е в графата на студените досиета, а давността за престъплението изтече в понеделник, когато се навършиха 20 г. от разстрела му.

Дежурната руска връзка заради трупа в морето е една от версиите на разследването. Като всеки влиятелен бизнесмен Георги Илиев също е имал контакти с хора от Москва, особено с тези, които имат интереси по Черноморието и любимия му Слънчев бряг, който тогава е сочен за негова територия.

Войната между СИК и ВИС също се предава от уста на уста, но според запознати е несериозна. Всички се познават от юноши, когато са тренирали борба и са печелили медали.

На поклонението му в църквата "Св. Георги" в София присъства Красимир Маринов-Големия Маргин, с когото са били изключително близки. Войната между СИК и ВИС остава само градска легенда. Както и интереси в международния трафик на наркотици. 2 г. преди Главния е убит контрабандист №1 по онова време Константин Димитров-Косьо Самоковеца. Същата година "пада" и Филип Найденов-Фатик. Вдовиците на двамата Мая Илиева и Адриана Тюркмен са близки приятелки и до днес. Имат и общ бизнес.

8 г. след убийството на Георги Илиев делото беше подновено, след като от МВР разкриха, че имат следа за покушението. Тя дошла при ареста на пернишката група за убийства "Килърите", ръководена от бащата на убития през октомври 2005 г. местен главатар Васил Арарски-Райко Кръвта.

Един от свидетелите разказал на разследващите история как Райко Кръвта е пребит от Георги Илиев, който го извикал да го пита дали има общо с убийството на Васил Горчев-Кьоравия в Благоевград. После Кръвта проучвал навиците на Илиев, купил си дори водолазен костюм, за да го застреля на яхтата му. И от тази официално подхвърлена версия нищо не излезе. Дори да е участвал в убийството, Райко Кръвта беше убит месец и половина след покушението над Георги Илиев.