Престолонаследникът, който управлява Саудитска Арабия модернизира обществото и преследва корумпираните и екстремистите

Там, където Лорънс Арабски и „арабската армия" са се сражавали с османците по време на Първата световна война, се реализира трансгранична програма на стойност 500 милиарда долара и площ 26 000 квадратни километра.

От момента, в който пое управлението през юни 2017 г. саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман, сме свидетели на неговия бърз възход. Провежданите от него политики в различни области вече дават сериозно отражение върху развитието на страната му. Още в началото на своето управление, той започна да упражнява политика на дипломатическа откритост, ускорени икономически и социални реформи, наред с това обаче, не се отказа да използва железен юмрук по ключови въпроси в кралството.

На 32-годишна възраст саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се превърна в най-могъщия човек в кралството и има благословията на баща си, крал Салман (89 г.), за всяко свое решение.

Младият принц се е посветил на задачата да реформира консервативното, зависимо от петрола кралство, както в икономически, така и в социален и културен  план. Той стои зад арестите на десетки хора от религиозните, културните и икономическите среди заради съмнения в корупционни схеми и разпространение на религиозен екстремизъм. Арестите засегнаха дори членове на кралското семейство.

Експертът по саудитски въпроси Стефан Лакроа описа работата на принца  като „модернизация на авторитаризма".

Роденият на 31 август 1985 г. принц Мохамед бин Салман работи по 16 часа на ден и твърди, че майка му го е възпитала строго. Бившият офицер от американското разузнаване Брус Ридъл - директор на разузнавателния проект в института „Брукингс" във Вашингтон казва, че той е "известен като много амбициозен". За саудитския престолонаследник се знае, че се стреми към спешни реформи в управлението на страната и не е привърженик на многобрачието, което е в сила в страната му. През последните години той стартира редица промени, които представляват най-голямата икономическа и културна трансформация в съвременната история на кралството като обещава да направи страната си по-"модерна", и да се придържа към един "толерантен и отворен" ислям.

Според изследователя Фредерик Фири от център "Карнеги" във Вашингтон, Бин Салман е успял да "придобие изключителна власт и влияние за кратък период от време". Анализаторът твърди, че той има "голямо влияние" върху баща си - краля. С програмата, озаглавена "Визия 2030", Мохамед бин Салман наруши табуто, като  пусна на борсата по-малко от 5% от петролния гигант Aramco и  създаде суверенен фонд на стойност 2000 млрд. долара, най-големия в света. Хората, които отблизо следят работата му потвърждават, че той няма да се поколебае да използва сила срещу всеки, който се опита да му се противопостави и да спре реформите и стремежа за модернизация на саудитското кралство.

В края на 2017 г., само няколко часа след създаването на оглавяваната от него комисия за борба с корупцията, над 200 души (принцове, министри, бивши министри и бизнесмени) бяха арестувани в безпрецедентна акция. Бин Салман има юридическо образование от университета „Крал Сауд" и е баща на четири деца - двама сина и две дъщери.

Според агенция Bloomberg престолонаследникът бин Салман има амбициите да чертае нова стратегия за световния ред. Той говори за нов Близък Изток, който ще започва от страната му и страните от залива. Преди няколко години той се превърна от млад, самовлюбен принц във въздействащ и влиятелен световен медиатор. Забележете, израелският премиер Нетаняху също говори за нов Близък Изток - той работи усилено да го изгради чрез войните срещу Иран и прокситата му като Хамас , Хизбула , хутите и иракската мега милиция Ал-Хашд Ал шаби.

В статия за Bloomberg Брадли Хоуп и Джъстин Чийк, автори на книгата „Кръв и петрол" за Бин Салман,  твърдят, че последните четири години от управлението на Бин Салман представляват значителна промяна в сравнение с първите пет години и че това оказва влияние върху неговото бъдеще и това на Саудитска Арабия.

Възходът на Мохамед бин Салман, избран за престолонаследник през 2017 г., беше белязан от редица усложнения, като се започне от опустошителната война в Йемен, затягането на контрола върху инакомислието, щедрите разходи, проблемите с Катар и убийството на журналиста Джамал Хашоги, което допринесе за обтягане на отношенията на Рияд с администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Авторите обясняват как оттогава насам бин Салман е успял да преодолее всички тези проблеми, превръщайки се в силен фактор на международната сцена.

Саудитска Арабия първо

Въпреки че правозащитните организации продължават да критикуват начина, по който Саудитска Арабия се отнася към дисидентите светът, който се опитваше да изолира Бин Салман, сега "няма друг изход, освен да контактува с него", пише Bloomberg. Авторите добавят, че започва неговата ера, в която влиянието на Саудитска Арабия се простира отвъд петролните пазари. Според тях саудитската външна политика сега ясно следва принципа "Саудитска Арабия на първо място".

Редица факти показват, че влиянието на Саудитска Арабия се е разширило в различни посоки и включва както големи корпорации в Силициевата долина, така и стадиони от Висшата лига, видео игри, голф, проекти за възобновяема енергия и изследвания в областта на изкуствения интелект.

Ясно видимо е, че следата на Кралството става все по-забележима в световната икономика и последиците от трансформацията на Саудитска Арабия под ръководството на Бин Салман ще продължат да оказват влияние извън границите на страната през следващите десетилетия.

В рамките на реформаторската програма „Визия 2030", която Бин Салман стартира преди няколко години, младият принц се стреми да приложи социални реформи и да разнообрази източниците на доходи на страната, която е най-големият износител на суров петрол в света. Освен всичко това той се стреми да превърне кралството в център за бизнес, спорт, култура  и туризъм.

Кралството, което десетилетия наред бе затворено, преживява широкомащабно и безпрецедентно социално, икономическо и културно отваряне към света.

Саудитска Арабия харчи щедро в рамките на стратегия за развитие на инфраструктурата си и подобряване на имиджа си в света. Строи нови туристически съоръжения на брега на Червено море и инвестира в модерен високотехнологичен град на бъдещето - "Неом" на стойност 500 милиарда долара. Страната е домакин на спортни и развлекателни събития с участието на световни музикални звезди.

В интервю за канала „Дискавъри" за  проекта "Неом" принц Бин Салман коментира, че той „носи пари, заради инвестиционния интерес към него, което задоволява търсенето, което очакваме в кралството, и създава нов начин за изграждане на градове и нов начин на живот". Той добавя още, че „ различни кръгове и среди смятат , че много от проектите в кралството са неосъществими и прекалено амбициозни... Те могат да продължават да го казват, а ние можем да докажем, че грешат". Саудитският престолонаследник посочва, че "населението на кралството ще се удвои от 33 милиона души на 50 или 55 милиона през 2030 г., така че, когато това стане, инфраструктурата на кралството ще е готова да поеме това население.

Когато крал Салман назначи сина си принц Мохамед, най-големият от третата му съпруга, за свой престолонаследник, най-належащият въпрос беше: кога ще се състои преходът. И ето, че той вече се случва, но повдига нови въпроси: Кога принц Мохамед бин Салман ще стане крал и при какви условия?

Фактът, че принц бин Салман е получил 31 срещу 3 гласа в подкрепа на новото му назначение от членовете на Бейа, основна група от кралското семейство, показва, че опозицията срещу новата му роля може да не е толкова голяма, колкото се очакваше.

Престолонаследникът Бин Салман избра свой екип от принцове и експерти, които са учили в престижни американски и западни университети и са на възраст около 30 години, което отразява пълната промяна на поколенията в страната , която преди това беше контролирана от поколение в кралското семейство, което се отличаваше с по-зряла възраст и опит.

Повратната точка пред саудитското общество

Под ръководството на принца кралството проведе значителни социални промени и икономически реформи, като за първи път жените получиха право да шофират и да влизат на футболни стадиони. Бяха отворени киносалоните и разрешени шумни музикални концерти. Магазините остават отворени по време на молитвите и това вече не прави впечатление на никого. Отпаднала е и забраната на едно място едновременно да се събират мъже и жени, затова днес вече могат да бъдат видени заедно в ресторанти и обществени места жени и мъже. До неотдавна те се събираха поотделно.  Тези промени се извършват постепенно, без шум и предварително обявяване. Много саудитци, в разговори с представители на агенция "Франс Прес", казват, че са резервирани към отварянето, съпроводено с бързи социални промени, „които противоречат на ценностите, с които сме израснали". Младият държавен служител Абдеррахман счита, че „вече няма религиозна възпираща сила", като посочва, че „шумните партита и смесеното общуване са ненормално предизвикателство към ценностите и обичаите в Саудитска Арабия". Друг младеж на 26 години приема с неохота реалността, като казва, че „десетилетия на потискане на младежите са довели до прекомерни прояви с въвеждането на отвореността". Правителствен служител, който предпочита да не бъде назован, защото не е упълномощен да дава изявления, заявява, че последните реформи „са необходими на саудитците, за да почувстват, че живеят нормален живот".

Въпреки че Риад продължава с реформите, той е изправен пред остри обвинения заради репресиите срещу опоненти, сред които известни интелектуалци и активисти. Резултатите от различни анкети и проучване на общественото мнение в кралството показват ,че 80% от младото поколение подкрепят тези промени и изразяват силна подкрепа на принца и реформаторската му политика.

Риад е домакин на международния музикален фестивал Middle Beast, който е считан за най-голямото събитие, организирано в кралството, което винаги е било известно със строгото прилагане на ислямския закон. Подобно на известния фестивал „Уудсток", музиката звучи с часове в продължение на три дни на специално изградена сцена в пустинята близо до Риад. На него прави впечатление, че много жени, някои от които с панталони и покривала за главите си, танцуваха заедно с мъжете на открито. В няколко други града се проведоха арабски и западни музикални концерти, които събраха смесена публика в безпрецедентен мащаб. Служител пожелал да остане анонимен, коментира: „Не позволявам на синовете ми да ходят на тези концерти. Помолиха ме, но аз отказах". Бащата на четирима тийнейджъри, сред които и две момичета, продължава: „Не знам дали ходят без мое знание, защото всичко вече е възможно". 21-годишната студентка Манар Султан, която беше облечена в черна роба, докато е в увеселителен парк в Рияд, смята, че "отварянето се случи по неприятен и шокиращ начин, без никаква подготовка. Преминахме от крайната затвореност до крайната отвореност за миг". Въпреки смесените чувства, с които се възприемат реформите, все повече млади хора в Саудитска Арабия се радват на повече свобода по време на публични събития. В статия в „The Independent" изследователката Дженфер Бик посочва, че процентът на участието на саудитските жени на пазара на труда се е увеличил през последните четири години от 21,2% през 2017 г. до 35,4% в края на третото тримесечие на 2024 г. В същото време икономическата активност на жените над 15 години се е повишила до 36,2%, а делът на жените на висши управленски постове е нараснал до повече от 9,8% процента.

Гневът на консерваторите и нападенията на екстремисти

В саудитските медии се появиха съобщения за изгаряне на коли на жени в няколко града на кралството, като някои от тях обвиниха мъже, че са запалили автомобилите в знак на протест срещу правото на жените да шофират. Активисти съобщават за ареста на духовния лидер Омар ал-Мубаки, след като той критикува Генералната комисия за развлечения за това, че „изтрива оригиналната идентичност на саудитското общество".

Кралството се стреми да привлече около 100 милиона туристи през следващите години, което предизвиква опасения у някои, че ще се въведат по-либерални правила, за да се задоволят желанията на посетителите. Чуждестранен дипломат, който живее в Риад от повече от шест години, разказва, че „има огромна промяна, но тя е крехка и изключително чувствителна". Той добавя, че „много хора я подкрепят, но не са малко и онези, които и се противопоставят. Проблемът е, ако между тях възникне сблъсък", казва той.

Саудитска Арабия се стреми към всеобщо отваряне, което не се ограничава само до материалната страна, а има за цел да приучи саудитското общество към отвореност, приемане и на другите култури, както и към уважение на личните свободи, дори и те да противоречат на официалната религиозна доктрина в страната.

Саудитският престолонаследник не разглежда тази отвореност само като ценност, а като необходимост, особено предвид факта, че Саудитска Арабия навлиза в нова фаза, основана на привличането на западни специалисти в областта на съвременните технологии. Страната се стреми да убеди западните компании да преместят регионалните си седалища в кралството, както и да построят градове и курорти за отдих, за да привлекат различни видове туристи. Принц Бин Салман казва: „Ние просто се връщаме към това, което бяхме – умерени и отворени към света, към всички религии, традиции" и допълва: „Искаме да живеем нормален живот, такъв, който отразява нашата толерантна религия и добрите ни обичаи и традиции, и мисля, че в тази насока бяха предприети ясни стъпки през изминалия период и че в най-скоро време ще ликвидираме остатъците от екстремизма".

Столицата на „бъдещите приключения"

Бин Салман наложи либералната отвореност под прикритието на „развлеченията" като официален избор за саудитското общество. На 8 април 2017 г. Мохамед бин Салман даде старт на проекта за развлекателен курорт „Ал-Кидия", чиято цел е да се създаде най-големият културен и спортен развлекателен комплекс в света с площ от 334 квадратни километра, което е три пъти повече от "Дисниленд". Столицата на „бъдещите приключения", както я описа Бин Салман, има за цел освен да разнообрази приходите на публичния инвестиционен фонд, да запази част от разходите на саудитците за развлечения.

Чрез бързи и решителни действия Мохамед бин Салман се зае да премахне религиозния характер на вътрешната и външната политика на държавата. Саудитска Арабия премахна от ислямските си учебници антисемитски и антиизраелски препратки, както и антихристиянски формулировки, но запази враждебния тон спрямо шиитите и суфитите.  В изключително важно изследване на процеса на реформи в Саудитска Арабия, анализаторът в Института „Карнеги" Хашим Ал-Ганам посочва, че днес има по-голямо признание, както в самото кралството, така и извън него, за връзката между някои суфистки учения и екстремизма. Чрез намаляване на подкрепата за суфитите принцът се опита да разсее твърденията, че Кралството подкрепя екстремистките групи. Той също така осъзнава рисковете за сигурността, които някои от тези групи могат да представляват, включително непосредствената заплаха за самото кралство, особено след бурните събития в няколко арабски държави през 2011 г. и нарастващото влияние на ислямските движения в различни части на Близкия изток. Бин Салман успя да ускори изпълнението на американските искания за преразглеждане на религиозните основи и салафитския морален кодекс, налаган на саудитското общество в продължение на десетилетия.

Бин Салман имаше практичен интерес да намали риска от екстремизъм, свързан с някои от тезите на салафитското мислене, и по този начин да укрепи вътрешната и регионалната сигурност. Това обаче според изследването на "Карнеги институт" не означава отхвърляне на исляма в политическия и социалния живот, а по-скоро ангажимент за реформа на религията и пренасочване на приоритетите за разходване на средства далеч от салафистките институции, които "често са трудни за контролиране". Практическите стъпки, предприети от Риад в тази посока включват закриването на Академията на крал Фахд в германския град Бон в края на учебната 2016-2017 година, както и решението да се откаже от управлението на Голямата джамия в Брюксел, една от най-големите джамии в Белгия, в началото на 2018 година. Освен това, медиите съобщават за намаляване на финансовата подкрепа на Саудитска Арабия за джамии и салафитски религиозни институции в страните от Балканите и Западна Европа. Основната причина за тези решения на Саудитска Арабия се обясняват с факта, че някои от тези джамии подклаждат екстремистки идеологии. Кралството също така стана един от най-големите поддръжници на местното управление, което би спомогнало за интеграцията на ислямските общности в Западна Европа и на Балканите.

Някои наблюдатели смятат, че бин Салман има добра визия за това какво трябва да бъде саудитското общество, но се стреми да я наложи насила, без да се съобразява с вярванията и историческата култура на саудитците. Те се опасяват, че продължаването на либералния модел на отвореност ще доведе до разпалване на племенните, социалните и религиозните настроения сред консервативните групи. Следователно способността на либералната отвореност да запази социалното единство изглежда слаба, ако не и напълно невъзможна, по думите на Карин Елиът Хаус в книгата, излязла този месец и озаглавена „Човекът, който ще стане крал".

Името на бин Салман се свързва не само с реформи в полза на жените и културата, които никога не са били очаквани в страна като Саудитска Арабия, но и с убийството на журналиста Джамал Кашоги, което разтърси световното обществено мнение и го занимаваше в продължение на месеци.

То се случи в момент, когато страната се опитваше да се представи като полагаща усилия за отваряне. Тогава близки до принца лица бяха обвинени в убийството на журналиста. Мохамед бин Салман  обяви, че убийството на Кашоги по време на неговото управление го прави отговорен, но продължава да отрича, че е дал заповед за него.

Какво да чакаме в бъдеще

Изследователят Хасан Манмине, директор на фондация „Алтн Бадаил" в Института "Вашингтон" пише, че „Бин Салман е избрал различен подход, съчетаващ смелост и риск, основан на пряка и пълна конфронтация с екстремизма и категоричността в различните им форми, както джихадистки, така и социални, и че настоящите му усилия са насочени към укрепване на важните успехи, постигнати от реформаторските мерки, което създава основата за качествена промяна на ниво общество и култура".

Въпреки това, пред този млад принц стои допълнително изпитание в по-късен етап, което е другата страна на монетата на неговата реформаторска политика: ще бъде ли той способен да признае правото на саудитското общество да изисква честно представителство, отчетност и участие в изготвянето на националните решения?

Младежите стоят рамо до рамо с престолонаследника след речта му през октомври 2017 г., в която той заяви, че „Саудитска Арабия не е била такава преди 1979 г. ... Ние просто се връщаме към това, което бяхме – умерен и отворен към света, към всички религии и традиции и към всички народи ислям. 70% от саудитското население е на възраст под 30 години и, честно казано, няма да пропилеем 30 години от живота си, за да се занимаваме с екстремистки идеи".

Политиката на отвореност беше подкрепена и от видни духовни лидери, но ускорението на темпото на отвореността и промяната на консервативното общество и смесването на половете предизвикват гнева на консерваторите, въпреки че те не изразяват открито гнева си.

Карин Хаус пише, че „ще бъде мъдро светът да наблюдава този амбициозен и решителен принц и смелата му стратегия". А Доналд Тръмп каза  по време на последната си визита в Рияд, че е много впечатлен от саудитския престолонаследник и го описва като „много мъдър, по-мъдър от възрастта си".