Моето лудо лято продължава с пълна сила. Случаят днес ме доведе в един малък град, в който за минута изтървах маршрутката за друг малък град. Махнах на шофьора на въпросната, показах му долепени длани като молба, той ме видя, но не спря.

Това бе последният ми шанс да се прибера с нещо като междуградски транспорт... В града има хотел, но високо в гората и дотам са поне 5 км. пеш, затова застанах срещу пожарната служба и вдигнах ръка, за да се прибера на стоп. Познайте дали ми спряха...

Минаваха коли с един шофьор, с шофьор жена, мъж и жена, две жени.... но никой, ама никой не спря. Нямам вид на главорез... накрая все пак един човек се смили... но това бе кански късмет и ме докара не просто до града, откъдето пак щях да търся транспорт, а до местоположението ми баш.

Стопът е мъртъв. Нямах представа, че с моя небрежен вид на едно междуградско шосе може за някого да съм опасна. И други изводи има... , но сили за тях нямам.

От фейсбук