Желязков пръв подаде ръка на Радев за примирение, но и напомни на депутатите, че временните шефове в МВР и ДАНС се превръщат в постоянни

Премиерът Росен Желязков пръв подаде ръка на президента Румен Радев за “примирие”, за да отпуши процедурите за назначаване на главен секретар на МВР, шеф на ДАНС и нови посланици. В сряда изненадващо Желязков съобщи, че внася решение за съгласие генерал-майор Емил Тонев да бъде преназначен на длъжността началник на Националната служба за охрана (НСО) по предложение на президента Румен Радев.

Светкавично от “Дондуков” 2 дойде и указ за назначаването му - само четири часа след изказването на премиера.

Емил Тонев бе назначен за шеф на НСО с указ на президента на 28 юли 2020 г. Неговият мандат по закон е 5 г., като има право и на втори. На 27 юни 2025 г. главният секретар на президента внася официално предложение до правителството ген. Тонев да бъде преназначен на длъжността си. В сряда премиерът помоли министрите да подкрепят предложението. Под ръководството на Тонев имаше няколко скандала и призиви той да бъде сменен. (Виж карето долу.)

А през последните дни НСО е и арена на “престрелка” между “ДПС -Ново начало” и президента. Само преди два дни Калин Стоянов внесе в парламента промени в Закона за службата по охрана да не вози вече хората на президента. Това стана, след като в неделя кортежът на Румен Радев блокира Варна. Бившият МВР шеф и настоящ депутат от ДПС първо писа във фейсбук, после изпрати официално запитване през Народното събрание до президентството, но оттам не са задължени да му отговорят. Така засега официален отговор няма, нито Радев е коментирал темата. Но в събота, докато критикуваше правителството, държавният глава прехвърли топката за охраната, без да говори с имена: “Защо има народни представители, които се охраняват и от НСО, и от жандармерията? Тези охраняващи са заедно с тях и през всичките им воаяжи в чужбина.”

В сряда обаче Желязков даде знак, че това не е тема на правителството.

И обяви, че пускат ген. Тонев за шеф на НСО. Но бе категоричен, че Министерският съвет

изпълнява този ангажимент, за да не нарушава баланса между институциите

От месеци правителството и Радев взаимно се нападат за назначенията в службите, а президентът блокира всички внесени имена. (Виж по-долу в текста кои са.)

Желязков бе категоричен, че няма да предлага законодателни промени по темата. Но напомни, че парламентът е не само в правото, но и в задължението си да упражнява контрол върху правителството и при необходимост да предложи изменения в закона.

За да се възстанови единоначалието в специалните служби, които в момента функционират с изпълняващи длъжността ръководители, Народното събрание следва да се произнесе дали правовият ред може да търпи липсата на титуляри и превръщането на временните в постоянни, без да влизаме в конституционните правомощия на държавния глава, заяви премиерът.

Точно преди седмица Желязков отново поиска Народното събрание да внесе “баланс” между институциите по повод назначенията. Ако няма промени в конституцията, това може да стане или чрез махане на ролята на президента (в момента ги назначава с указ), или чрез

поставяне на конкретни срокове за назначаването, каквито сега няма.

Още през декември правителството подаде имена до Радев за посланици в Швейцария, Италия, Португалия, Гърция, Катар, Казахстан, постоянното представителство към ООН и ОССЕ във Виена.

На 4 юли в парламента премиерът съобщи, че вече са предложили и кой да оглави МВР. Титуляр там няма повече от година. Последно официално на поста бе Живко Коцев, който подаде оставка в началото на април 2024 г. заради аферата в митниците. После го заместваше Димитър Кангалджиев, който пък излезе в дълъг болничен през септември. Сега и.ф. е Мирослав Рашков. По непотвърдена информация именно той е предложен за титуляр. Преди дни Радев обясни, че очаква до края на месеца процедурата да приключи.

Още на 1 юли правителството е изпратило и име за шеф на ДАНС. През пролетта Пламен Тончев изненадващо стана шеф на комисията по досиетата и постът му се оваканти. Сега временно ДАНС се ръководи от заместника му Деньо Денев.

Пазителите на тайните на властта са магнит за скандали със записи, катастрофи и силови действия 97 млн. лв. струва охраната на политиците

НСО пази четиримата от върха на държавата - президент и вицето му, премиер, председател на Народното събрание и главен прокурор. Освен държавни гардове те имат и транспорт, т.е. кола с шофьор от НСО. Пазят жилищата им, пътуват с тях в чужбина и присъстват навсякъде, докато заемат важните постове. Затова на НСО отдавна се носи славата на службата, която знае тайните на властта.

От тази “услуга” транспорт с шофьор се възползват още зам.-шефове на парламента, министри, председателите на върховните съдилища и кметът на София.

Охрана плюс транспорт обаче могат да получат и депутати, ако има данни, че са застрашени. Тогава се събира комисия в състав началник на НСО, главен секретар на МВР и председател на ДАНС. Тримата решават основателен ли е сигналът и да се назначи ли охрана на народния представител.

Всичко това струва на бюджета над 97 млн. лв., а към края на юни са изразходвани 47 млн.

Заради специфичните функции на държавните гардове около службата през годините са избухвали много скандали.

През март 2022 г. например ген. Емил Тонев попадна в политически казус и прокурорско разследване. Тогава беше задържан бившият премиер Бойко Борисов, а прокуратурата започна разследване по случая заради данни, че арестът е нареден в кабинета на наследника му на поста Кирил Петков. Държавното обвинение поиска записи от коридорите на Министерския съвет. С тях борави НСО и службата ги предаде. Емил Тонев е един от свидетелите по делото. Тогава от “Продължаваме промяната” поискаха оставката му заради същите записи, които е дал на прокуратурата, но президентът отказа да го освободи.

Преди това по време на протестите срещу ГЕРБ и Иван Гешев НСО отново се забърка със скандал със записи, този път с камерите под колоните на Министерския съвет, където полицаи издевателстваха над младежи. Службата дълго време не даваше на съда записите, но накрая го направи и побоите се видяха ясно.

Най-често НСО попада в скандали заради автомобилите си, които се движат със специален режим заради ВИП пътниците. Често ги снимат в социалните мрежи да изпреварват рисково и да пресичат пътя на другите. Попадат и в катастрофи. През май 2024 година например кола на службата, която возеше Кирил Петков като бивш премиер, удари друга на път до Варна. Загина шофьорът.

Най-много критики НСО отнася заради хората, които пази по решение на комисията, и които не са сред охраняваните по закон. Дълги години гардове и коли на НСО обслужваха бившия почетен председател на ДПС Ахмед Доган, въпреки че не беше дори депутат. През лятото на 2020 г. държавните гардове влязоха в схватка с дебаркиралите на плажа до морския му сарай на нос Росенец. Скоро след това охраната на Доган беше свалена. Година преди това един от служителите на НСО, който е пазил и Доган, беше арестуван по разследване за поръчковото убийство на Станка Марангозова. В годините назад, особено в мутренските, гардове на НСО бяха уличавани, че работят “на частно” при съмнителни бизнесмени.