• Предметът е изборът, който събира, а не разделя. Никой не е задължен да изучава религия против волята си, казва деканът на Православния богословски факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
• Оценяване на учениците по предмета не се предвижда
• Изучаването на религия в страни като Гърция, Полша, Румъния и Австрия е елемент от националната културна памет

- Проф. Легкоступ, преди ваканцията си парламентарната комисия по образование прие на първо четене проекта на МОН за въвеждане на предмет “Добродетели и религии” в училище. Търсена ли е експертизата на академичните среди при подготовката му?

- В проекта на МОН за въвеждане на предмет “Добродетели и религии” в училище се предлагат два равностойни избираеми варианта: конфесионално обучение по религия за тези, които желаят да познават православната традиция, респективно - исляма, и необвързаната с конкретна религиозна традиция алтернатива “Добродетели”. Очаквам обществото да приеме идеята, защото тук ключова роля играе изборът. Никой не е принуден - родителите решават кое е най-добро за детето им.

В процеса на изготвяне на законопроекта са проведени обществени консултации. В работните групи участват университетски преподаватели по религия и теология, препоръчани от Светия синод на Българската православна църква, философи и педагози, както и специалисти от училищната практика и родители. Това гарантира баланс в образователното съдържание.

Международният опит показва, че стабилната концепция се гради чрез постоянен диалог между държавата, академичната общност и религиозните институции. Ако България цели устойчиво прилагане, много полезно би било Експертният съвет по религия към МОН, който включва представители от богословските факултети, религиозните общности, философи и специалисти по междурелигиозен диалог, да започне да функционира по-ефективно и подкрепящо.

- Дебатът за преподаването на религия в училище разгорещи страстите, защо родители и защитници на правата на децата се притесняват?

- Мнозинството от т.нар. “родители” и “защитници на правата на децата”, които ангажират медиите с меморандуми и становища, са групи за политически или идеологически натиск и лобизъм. На първо място се внушават опасения за нарушаване на свободата на съвестта - страх, че въвеждането на задължителен предмет може да доведе до индоктринация. Подобни дебати са се водили и в Испания (2006-2007 г.), когато въвеждането на предмета “Образование за граждански ценности” бе оспорвано от родители, страхуващи се от идеологизация. Буди недоумение, че при въвеждането на предмет “Гражданско образование” в България такава дискусия не бе проведена.

Трябва категорично да отбележа, че конфесионалното религиозно образование не нарушава свободата на съвестта, когато е организирано при спазване на принципи, заложени и в международното право, и в добрите европейски практики. На първо място - правото на образование включва и правото на религиозно образование. Чл. 13, § 3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права признава, че държавата трябва да зачита свободата на родителите да осигурят религиозно и морално образование в съответствие със собствените им убеждения. Протокол № 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека задължава държавата да уважава правото на родителите да осигурят такова образование, съответстващо на техните убеждения. Това означава, че конфесионалното обучение е легитимна форма на образование, ако се предоставя като избор, а не като принуда. Свободата на съвестта се нарушава, когато няма алтернатива. Учебният предмет “Добродетели и религии” обаче предоставя право на избор и така религиозното образование има доброволен характер.

В повечето европейски държави (вкл. България) родителите или пълнолетните ученици могат да избират между конфесионално обучение и неконфесионална алтернатива (“Етика”, “Добродетели”). Това гарантира, че никой не е задължен да изучава религия против волята си.

Конфесионалното обучение е и част от културното наследство. В страни като Гърция, Полша, Румъния и Австрия то е елемент от националната културна памет и не се възприема като нарушаване на свобода, тъй като има законова алтернатива. Свободата на съвестта означава не само свобода “от” религия, но и свобода “за” упражняване и предаване на религиозната традиция.

В предлаганото обучение по религия в рамките на предмета “Добродетели и религии” не съществува никакъв риск от конфесионално доминиране, тъй като са спазени определени принципи, които са част от европейските и българските нормативни стандарти. Това са принципът на свободния избор, държавният контрол и учебните стандарти. Въпреки че конфесионалното обучение е фокусирано върху една религия, съвременните програми по религия - християнство - православие, или ислям, одобрени от МОН, включват и елементи на познание за основните представени в страната религии с цел толерантност. Изследвания на ЮНЕСКО и Toledo Guiding Principles показват, че ученици, обучавани конфесионално, но с културологични препратки към другите религии, са по-склонни към уважение и мирно съжителство.

В дебатите около предмета често се изказват и опасения за психологическата готовност на учениците. Родители се тревожат дали децата, особено в ранна възраст, са готови да възприемат сложни религиозни и морални теми, без да бъдат подведени от авторитетни фигури. Има обаче редица научни изследвания, които предлагат подходяща възрастова адаптация на абстрактните етични категории и религиозни концепти.

В практикоприложен план се изтъква и притеснение от промяната в учебните планове и страх, че новият предмет ще се преподава формално, без реален възпитателен ефект. Въвеждането му обаче е свързано с дългосрочни възпитателни приоритети, с разумна и реална преоценка на учебната натовареност и необходими актуални промени в учебния план.

- Какви са слабостите на концепцията за задължително изучаване на “Добродетели и религии”? Виждате ли опасност от налагане на догми?

- В образователно-съдържателен план критиците на предмета смятат, че не е ясно дефинирано самото понятие за добродетели. Изтъква се и липсата на яснота как ще се преплитат темите за добродетелите и религиозното познание, особено в мултикултурна среда, като се изказват опасения от разделянето на учениците по религиозен признак.

Педагогическият модел на този предмет в повечето страни от ЕС обаче дава яснота относно свободния избор на конфесионален (в рамките на една религия) или неконфесионален (сравнителен, културологичен) подход, както и гарантира изграждането на умения за диалог чрез съвременни интерактивни методи на обучение, подкрепящи толерантността, заедността и сътрудничеството. Рискът от догматизация възниква, ако липсва плуралистично представяне на различните религии и нерелигиозни възгледи и ако се осъществява оценяване, базирано на съгласие с определена религиозна или идеологическа позиция, а не на аналитични умения и етична рефлексия. В предложената концепция обаче това не е така - изучаването на основните религии, представени в България, присъства като задължителен елемент във всеки от предложените варианти на предмета, а оценяване на учениците не се предвижда.

- Какви ползи ще има за образованието и възпитанието на децата въвеждането на такъв предмет?

- Потенциалните ползи са много повече, отколкото изказваните опасения. Добродетелите са универсален език. Честността, милосърдието, отговорността, уважението - това са ценности, които говорят на всеки, независимо от религиозната му принадлежност. Изучаването на “Добродетели и религии” осигурява на децата морално възпитание чрез систематично формиране на ценности; културна и религиозна грамотност чрез запознаване с религиозното и културното наследство на България и света; междукултурен диалог чрез развиване на умения за толерантност и уважение към различията; развиване на емоционална интелигентност чрез насърчаване на съпричастност и емпатия; гражданска активност чрез обвързване на добродетелите с реални социални ангажименти. Религиозното и ценностното образование подобрява социалната кохезия - множество научни изследвания показват, че такива училищни програми намаляват нивата на агресията и повишават толерантността, оказват дългосрочен положителен ефект върху училищния климат и успешното формиране на ключови граждански компетенции.

По отношение на обучението по религия - християнство - православие, можем да изтъкнем неговата уникална сила да свързва като жив мост младите хора с духовните корени на българската култура и история. Православието не е просто вяра - то е основа на българската идентичност, литература, изкуство, музика. То предоставя последователна ценностна система, основана на православната традиция, но същевременно развива критическо мислене и способност за етично разграничаване. В часовете по религия децата не само научават библейските разкази, но и разбират как тези ценности са изградили обществото ни. Един мой колега богослов казва: “Когато разбереш защо в иконата няма сянка, ще разбереш и защо народът ни оцелява в мрака”. В страни като Гърция, Румъния и Кипър, където православното обучение е част от задължителната програма, резултатите показват по-висока степен на социална ангажираност, отговорност, междуличностна толерантност и морална чувствителност.

- Откога може да бъде въведен този предмет и кой ще преподава - има ли подготвени педагогически кадри?

- Най-рано за учебната 2026/2027 г. след приемането на промените в закона. И то поетапно, като се започне с първи клас.

Важно е подготовката да започне отсега, за да бъдат обучени достатъчно учители. Необходимо е включване на богослови с педагогическа правоспособност, преквалификация на начални учители, такива по философия, история и обществени науки, създаване на бакалавърски и магистърски програми. Да преподават, имат право педагози с квалификация “учител по религии”; както и начални учители, такива по история и по философия с допълнителна квалификация “учител по религия”.

Актуални бакалавърски програми за учител по религия има в Православния богословски факултет на ВТУ. Предлагат се и магистърски програми по религиозно образование. Във Факултета по науки за образованието и изкуствата на СУ “Св. Кл. Охридски” се разкриват бакалавърска и магистърска програма “Начална училищна педагогика и религия”.

- Кой ще пише учебниците?

- Европейска практика е разработването на учебниците по конфесионално обучение по религия да се прави от одобрени от съответните вероизповедания екипи от специалисти по теология и религиозна педагогика. Българската патриаршия вече е осигурила обучението по религия - християнство - православие, с учебници за I-XII клас, одобрени от МОН. Чрез тях се реализира съвременна методика на обучение, съобразена с най-новите тенденции в европейското религиозно образование. Те се използват от няколко години в избираемите и факултативните часове по религия. По същия начин стои въпросът и с учебниците по религия - ислям.

Предстои осигуряване на обучението по алтернативния предмет добродетели. Учебниците би трябвало да бъдат разработени от мултидисциплинарен екип - богослови, педагози, психолози, културолози, философи, а учебното съдържание - да включва обща представа за религиозните традиции у нас и по света; основни добродетели, илюстрирани с примери от различни култури, и др.

- Очаквате ли въвеждането на религия като задължителен предмет да повиши интереса към богословското образование в университета?

- Вероятно да, особено ако предметът е реализиран качествено и се преподава от мотивирани и подготвени учители. Тогава учениците могат да развият интерес към задълбочени академични изследвания. Възможно е да се засили търсенето на специалности, свързани с теология, религиознание, етика, културология и педагогика на религиозното образование. Успехът ще зависи от това дали предметът ще стимулира критическо мислене и изследователска нагласа, а не просто възпроизвеждане на знания.

Моят личен мотив да подкрепям тази образователна реформа е вярата ми, че училището не е само място за знания, а за изграждане на характери. Дали чрез словото Божие, спасителното учение на Църквата и православната традиционна нравственост, дали през призмата на мюсюлманските ценности, или чрез универсалния език на добродетелите, нашите деца ще получат най-важния урок - как да бъдат добри хора.

CV

Проф. д-р Магдалена Легкоступ е декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” от 27 юни 2023 г.

Преподава в университета от 2000 г. От 2009 г. е доктор по теология, от 2012 г. – доцент по методика на обучението по религия, а от 2022 г. – професор по религиозно образование.

Богословското си образование завършва през 1998 г. с магистърска степен по теология в Православния богословски факултет във ВТУ.

Преди това през 1990 г. се дипломира като магистър по специалност “Начална училищна педагогика” в Педагогическия факултет във ВТУ.