Рожденият му ден бе помрачен от шеговито съобщение на Илон Мъск за неговата смърт и обвинения, че финансира протести срещу Тръмп

“В Америка, земята на вечно младите, остаряването е срам, а умирането е провал. Смъртта е заменила секса като тема табу на нашето време”, прозира още преди 30 г. Джордж Сорос. Преди дни известният милиардер и филантроп стана на 95 г., но вместо да отбележи достолепната си възраст с купон и радост, той отново се сблъска със солидна порция от обвинения за конспиративни действия и намеса в световната политика.

Личният му празник бе помрачен и от шеговито съобщение на Илон Мъск, че краят му може би наближава. След смъртта на кеч легендата Хълк Хоган и на краля на метъла Ози Озбърн технологичният предприемач сподели изображение на Мрачния жътвар, който търси следващата си жертва. “О, не, не, не... първо Ози, сега Хълк? Джордж Сорос изобщо участва ли в това проклето нещо?”, написа Мъск. Той отдавна критикува създателя на фондация “Отворено общество” заради намесата му в световната политика чрез финансиране на прогресивни каузи и демократични политици. По думите му Сорос мрази човечеството и иска да разруши самата тъкан на цивилизацията.

Конфронтацията между двамата стана още по-голяма, след като Мъск наля милиони долари за преизбирането на Доналд Тръмп за президент. Даже някои коментатори го нарекоха

негово копие, но отдясно на политическия спектър

“Предполагам, че някой трябва да бъде Джордж Сорос отдясно... Той наистина беше гений в арбитража - и във финансите, и в политиката. Той също така разбра как с малко частно финансиране да предизвика масово държавно финансиране. Гениално. Просто ми се иска да обичаше, а не да мразеше човечеството”, заяви Илон Мъск, след като помогна на Тръмп да пребори подкрепяните от Сорос кандидати на демократите Джо Байдън и Камала Харис.

И макар основателят на “Отворено общество” да подмина с мълчание тези обвинение и да прехвърли контрола на бизнес империята си на своя син Алекс Сорос преди две години, никой не вярва, че той води спокоен пенсионерски живот. Американските медии са пълни със съобщения, че Джордж Сорос финансира различни акции срещу администрацията на Тръмп, включително протести заради решението му да изпрати армия да се справя с престъпността във Вашигтон. Тиражирани бяха твърдения, че още през 2016 г. негови хора са заговорничили как Тръмп да бъде очернен и свързан с Русия.

Опоненти често го наричат глобалист от предполагаема конспиративна група, чиято цел е да унищожи суверенитета на САЩ, припомня Си Ен Ен. Други медии го описват като “единствения американски гражданин със собствена външна политика” или “държавник без държава”.

Сорос живее в Америка през по-голямата част от живота си. Мести се там през 1956 г.

в търсене на по-големи възможности за борсови печалби

Преди това следва и работи в Лондон. Още от малък разбира, че парите са важна част за оцеляването на малцинствата. Той е роден в семейство на унгарски евреи, което се принуждава да смени фамилията си и да купи фалшиви документи, че е християнско, за да може да се спаси от нацистката окупация на Будапеща. Първо бяга в Париж, а след това се мести в британската столица. Там младият Сорос следва философия и даже иска да стане университетски преподавател, но оценките му не са много високи, за да успее. Затова се насочва към дейности, от които може бързо да се печели. Попитан веднъж как от имигрант се става добър финансист в следвоенна Европа, той казва: “Ами имах най-различни работни места и в крайна сметка продавах луксозни стоки на морския бряг. Докато стоях в магазин за сувенири, си помислих, че това не е нещото, за което съм създаден. Затова писах до директорите на всяка търговска банка в Лондон. Получих само един или два отговора и в крайна сметка така си намерих работа в банковата сфера”.

Когато натрупва достатъчно опит и самочувствие, Сорос се мести в Америка, където активно навлиза в световните борсови пазари. Основава своя компания и се превръща в един от най-успешните инвеститори в САЩ. Големият му професионален удар обаче е свързан с Англия. През 1992 г. той успява да спечели над милиард долара за дни, след като купува евтино и препродава скъпо повече от 10 млрд. паунда. Това се случва в момент, в който Великобритания се е присъединила към Европейския валутен механизъм и се е ангажирала да спазва определен курс спрямо валутите на други държави в Европа. Заради предизвиканото сътресение Сорос е наречен “човекът, който разори Централната банка на Англия”, а Лондон е принуден да се оттегли от механизма.

По-късно милиардерът ще бъде свързван с обезценяването и на други национални валути и придобиването на банкова информация по нечестен път. Дори на няколко пъти е съден за неправомерна борсова и политическа намеса. “Борим се с враг, който е различен от нас. Той няма родина, но се държи, сякаш притежава целия свят”, казва Виктор Орбан за него. Използваната от унгарския премиер теза, че Сорос е всемогъщ кукловод, се споделя и от лидери като Путин, Ердоган и Нетаняху. Крайнодесни и популистки партии от цял свят настройват привържениците си срещу него.

Всъщност Сорос никога не е крил, че трупа пари, за да може да прокарва вижданията си за света. Още при първия удар, който прави с паунда през 1992 г. казва, че това е бил умишлен ход за създаване на платформа за неговите идеи и не е било трудно да го направи, защото

знае къде са заровени скелетите в международната финансова система

Някои от критиците му обаче коментират, че явно вече не е съвсем така, защото е изгубил около милиард долара, залагайки срещу провал на Тръмп още при първия му президентски мандат. Тогава той го нарече “чирак диктатор”, който няма начин да успее. Времето обаче го опроверга. Тръмп не само се завърна в Белия дом, но е и много по-решителен през втория си президентски мандат, докато богатството на Джордж Сорос намалява под ръководството на сина му, а с него - и политическото му влияние по света.

Милиардерът е дарил 64% от богатството си

Джордж Сорос е дарил над 32 млрд. долара на фондацията си "Отворено общество", която реализира проекти в над 120 страни по света, включително в България. Това се равнява на 64% от богатствата му, заради което списание "Форбс" го нарече най-щедрия дарител в света.

Фондацията от години защитава правата на малцинствата, свободата на словото и подкрепя либерални политици. Работи по каузи, за които никой не говори. Такава например е грижата за умиращи от нелечима болест и старост. Сорос вдъхновява лекари и финансира проекти за хосписи в Америка още през 1994 г., след като се сблъсква със смъртта на собствената си майка от рак. "Тя се опитваше да говори с мен за края си, но аз непрекъснато отклонявах тази болезнена тема. Тогава осъзнах, че страната ни е програмирана да мисли за смъртта като за провал и следователно разговорите за нея са табу, а не трябва да е така. Смъртта заслужава същото внимание, каквото отделяме и на живота си", казва Сорос. В резултат на финансирани от него проекти по въпроса днес 75% от болниците с над 50 легла в Америка имат сектор и за палиативни грижи. Променя се отношението към умиращите и в страни като Унгария и Румъния. Световната здравна организация приема резолюция, която изисква от държавите да полагат грижи за тях.