Стамболов със сълзи на очи подписва присъдата на Панов заради участието му в бунта на офицерите русофили

Неписано правило в българската политика е тя да не награждава по достойнство водачи, които са доказали, че умеят да увличат с идеите си народа. На преден план твърде често, след като утихнат бурните времена, излизат хора, които умеят да говорят елейно, да обещават щедро и да отправят послания, които народът, сиреч избирателят, иска да чуе. И когато дойдат на власт, бързо забравят обещанията си.

Може би първият пример в тази нелицеприятна поредица е позабравеният днес Олимпий Панов, чиято смърт мнозина свързват с бунта на офицерите русофили. А това е само част от истината. Преди разстрела им другият организатор Тома Кърджиев, сподвижник на Левски и Ботев, се провиква: “Плачете не за мен.

Плачете за Олимпий, защото България няма да роди такъв човек и след 100 години”

За него с пълна сила важи житейското правило, че характерът се калява в изпитанията. Дядо му Жупан Пано бил кмет на Горни Дъбник, но го нападнали турци и го пребили. Малко преди да почине, той заръчал на сина си Спиридон да се маха и да отива при брат си Стефан, който се е преселил в Бесарабия и станал окръжен управител на Измаил, но така и не се оженил до края на живота си. Първородният син послушал бащиния съвет, заминал към Болград и се установил в село Шоп Тераклий. Там му дали около 600 декара земя и се захванал със земеделие. Оженил се за банатска българка и им се родили 4 деца – Димитър, Олимпий (през юли 1852 г.), Павел и Димка. Тя умира от туберкулоза, последват я брат ѝ Димитър и родителите им. Самият Олимпий също боледува от тази болест, но в Одеса след Освободителната руско-турска война един стар лекар го посъветвал да заживее на място с хубава природа и той си избрал Търново.

След смъртта на родителите си заедно с брат си Павел остават в Болград на грижите на чичо им Стефан. Една вечер 14-годишният Олимпий се прибира в чичовия си дом и там заварва директора на гимназията д-р Мутев, учителя си по френски и немски Кириак Цанков, бащата на своя приятел Михаил Паничерски, по-късно също военен, и Димитър Греков. Срещу тях седял висок слаб мъж с мустаци, засукани надолу, и с болнав цвят на лицето, който не спирал да говори. Този човек бил Георги Стойков Раковски и проповядвал идеите си за освобождение на България.

През есента на 1868 г. Олимпий продължава образованието си в училището по строителство на мостове в Букурещ. Случайно отишъл в редакцията на в. “Свобода”, за да получи вестник, и се запознава с издателя му Любен Каравелов. Той и съпругата му Наталия нямат деца и в него сякаш виждат собствен син. Дори го наричат “гълъб”, правейки асоциации с честността и нравствената му чистота. С течение на времето става секретар на Каравелов.

Връзката с неговия род има любопитно продължение. През 1885 г. като капитан от първи артилерийски полк в София Панов често посещава дома на Петко Каравелов. Този дом за времето си е известен като място, в което се събира интелектуалният елит на столицата. Скоро из София тръгва мълвата, че младият капитан отива там не толкова да слуша политическите разсъждения на бая си Петко и сподвижниците му, колкото заради красивата му съпруга Екатерина. Какви са били отношенията им, никога няма да се узнае.

 

Запитана към края на живота си за тях, съпругата предпочита тактично да замълчи. А

заради влошеното си здраве Олимпий се изповядвал пред приятели: “Женитбата вече не е наша работа”

Животът му обаче продължава със своите неочаквани обрати. След като завършва техникума, се прибира в Болград, където създава революционен комитет. През март 1875 г. вече е в Париж, за да продължи образованието си със стипендия на Болградската община. Когато на събранието някои надигнали глас парите да се дадат на друг, мнозина от общинарите възкликнали: “Или Панов в Париж, или никой няма да получи стипендията”. В кафенетата на Монпарнас се среща с Александър Дюма-син, Алфонс Доде, Виктор Юго. (След април 1876 г. големият писател ще произнесе реч във френския парламент по повод на зверствата в България и ще иска намесата на Великите сили за освобождението ѝ – б. а.) След година и половина се завръща, защото от френските вестници знае, че в България предстоят съдбовни събития.

Установява се в Букурещ, където вече е и неговият учител Кириак Цанков. Той го запознава с един млад мъж с гъста черна коса и вежди. Това е наскоро пристигналият от България млад поет Иван Вазов. С годините приятелството им ще става все по-силно. Вече е потушено въстанието в Босна и Херцеговина. Каравелов урежда среща с пратениците на сръбското правителство – полковниците Жуванович, Драгашич и Спасич. Те се произнасят, че България трудно ще се освободи, защото “макар да сте голям народ, нямате юнаци, каквито имаме ние”. Олимпий Панов ги срязва: “Господа полковниците трябваше да научат имената поне на тия български юнаци, които се биха при Белград.

Защо българите ще се бият под сръбско знаме? Ние имаме достатъчно офицери на служба в руската армия”. По-късно, когато подготвя политическата програма на Българското централно благотворително общество (БЦБО), Олимпий Панов категорично се обявява за българска република - вяра, която ще доведе и до смъртта му.

Тогава се сприятелява и със Стефан Стамболов. Срещите им продължават и по време на Учредителното събрание в Търново, когато Панов е в града, за да се лекува.

През 1885 г. по време на Сръбско-българската война княз Батенберг и капитан Паприков държат на идеята си

решителната битка да се състои при Ихтиман, а не при Сливница

Олимпий Панов, Рачо Петров и Стефан Стамболов не се съобразяват с решението на княза и обясняват на офицерите и войниците, струпани край Сливница, че там ще е генералното сражение и отстъпление не може да има. После убеждават и Министерския съвет да не разчита на княза, а той пък дава заповед на Олимпий Панов каквото и да става, но да задържи позициите. На 7 ноември княз Батенберг заминава за София.

В разгара на боевете Олимпий Панов взема смелото решение да нападне сърбите от двата фланга и да остане без ариергард.

Яхнал коня си, повежда войската към настъпление. В края на деня сърбите са разбити

Оценявайки това, мнозина историци твърдят, че той действа като фактически главнокомандващ на Българската армия, макар да няма заповед за назначението му на този пост.

После героят от Сливница отива във Виена - отново на лечение. Връща се в България и напуска армията. Установява се в Ловеч. Там се сприятелява с русенеца Атанас Узунов, също като него участник в боевете на Шипка и комендант на Видинската крепост по време на Сръбско-българската война.

Двамата подготвят бунта на офицерите русофили.

Подразбрал нещо, д-р Васил Радославов, по това време за първи път министър-председател, нарежда на ловешкия областен управител да екстернира Панов от града. Той е изгонен в Гюргево. Оттам на шейна преминава Дунав и го подслонява неговият приятел Тома Кърджиев. След това отива в Букурещ, където се среща с капитан Анастас Бендерев, командващ десния фланг на българската войска по време на Сръбско-българската война, и Радко Димитриев, един от двигателите на Съединението на България. Подготвят план за въстание срещу управлението на Стефан Стамболов. Той предвижда създаването на таен комитет в румънската столица. За делото са спечелени гарнизоните в Русе, Свищов, Видин, Плевен, Шумен и Силистра. На 15 февруари 1887 г. полицията залавя писмо от капитан Бендерев до капитан Христо Кръстев в Силистра, в което ясно е указано, че въстанието ще започне на 10 март. Узнал, че писмото е в полицията, капитанът вдига бунт в Силистра, последван от този в Русе на Атанас Узунов, Анастас Бендерев, Олимпий Панов и Тома Кърджиев, които преминават Дунав с лодка. Арестувани са и окръжният управител Мантов нарежда арестуваните, бити и оковани, да бъдат прекарани за назидание през града. И изведнъж чува вик:

“Гълъбе мой, какво са направили с тебе?”

Той е на Наталия Каравелова.

На обиколка из бунтовните гарнизони тръгва Рачо Петров. И издава заповед: “Щом осъдите някого, разстреляйте го незабавно”. Забравил е сърцераздирателните си молби към Олимпий да го премести в София. Бунта пък потушава друг негов боен другар от Сливница – Стефан Паприков.

Регентите Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков издават смъртните присъди за Олимпий Панов, Атанас Узунов, Тома Кърджиев, Анастас Бендерев, която е задочна, защото е емигрирал, както и на Петър Груев и Радко Димитриев, Георги Зеленгоров и още 8 души. Смъртна присъда има и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като е руски поданик.

Историята твърди, че когато я подписвал, Стефан Стамболов проронил няколко сълзи. Рачо Петров без особени сантименти я потвърждава. Осъдените са разстреляни на 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе.

През 1872 г. при Любен Каравелов в Букурещ пристига Васил Левски. Двамата подготвят създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Левски току-що се е завърнал от втората си обиколка в България и остава да живее в дома. И там заклева младия Олимпий в револционната тайна.

После той пък завежда Апостола в оръжеен магазин, за да си купи пушка и бинокъл – очевидно, за да се екипира добре за замислената нова обиколка. Когато Левски пък е в Турну Мъгуреле, се обръща с: “Братленце Панов”. На 29 април се открива събранието на БРЦК, чийто секретар става едва 20-годишният Олимпий. По това време Стамболов отсъства от голямата задгранична политическа сцена. Двамата по-късно ще станат приятели. Както показват по-сетнешните събития – едно фатално приятелство.

Пак в Букурещ Панов се сближава с Христо Ботев и братята му. С един от тях - Кирил, заедно ще се бият като редови опълченци на Шипка и ще са сред създателите на българската армия след Освобождението.

През 1880 г. е изпратен в Петербург, за да учи в Николаевската военна академия. Прекъсва, за да се лекува, завършва я след три години и се връща в България. Двамата с Рачо Петров са назначени в Шуменския гарнизон. Когато вече е капитан в София, П. Р. Славейков пише за него: “В София Панов си бе извоювал изключително положение не само между правителствените кръгове, но и благоразположението на чуждестранната колония и особено на представителите на чуждите държави и техните семейства”. Рачо Петров адресира прочувствени писма от Шумен до своя приятел да му помогне и той да отиде в София. Издействал преместването му, Олимпий отговаря: “Ти знаеш где живея. Походният ми креват е на разположението ти”.

Три месеца след убийството на руския император Александър II през 1881 г., през юли княз Батенберг суспендира Търновската конституция. Тогава Олимпий Панов категорично заявява, че с този си акт той е заслужил да го постигне съдбата на руския му съименник, и така си навлича гнева му. Конфликтът ще се разрази по време на Сръбско-българската война.

След детронацията на княз Батенберг на 8 срещу 9 август 1886 г. по време на контрапреврата Олимпий Панов преговаря със Стефан Стамболов, който е в Търново и иска да поеме командването на Софийския гарнизон. Заявява своите условия – князът да не се връща никога повече в България и да се даде амнистия на всички, участвали в преврата. Стамболов обещава. В следващите дни Панов разбира, че по искане на регента княз Батенберг пътува отново към България, за да поеме управлението ѝ. А дни преди това Стамболов му е обeщал, че “заради един арабин няма да изгорим Арабистан” Олимпий се отвращава от двуличието на доскорошния си приятел, защото вече е наясно, че властолюбието ръководи всичките му действия и руши мостовете между двамата. По-късно казва пред приятелите си, виждайки, че офицерите са се обособили в една каста: “За такава държава ли се борихме, за такава свобода на народа ли загинаха Ботев, Левски, Караджата и хиляди други. За такива ли властници като Стамболов, Живков и Муткуров се дигнаха на въстание перущенци, батачани, клисурци, копривщенци?”.

Батенберг да си заминава и да не се връща

През 1872 г. при Любен Каравелов в Букурещ пристига Васил Левски. Двамата подготвят създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Левски току-що се е завърнал от втората си обиколка в България и остава да живее в дома. И там заклева младия Олимпий в револционната тайна.

После той пък завежда Апостола в оръжеен магазин, за да си купи пушка и бинокъл – очевидно, за да се екипира добре за замислената нова обиколка. Когато Левски пък е в Турну Мъгуреле, се обръща с: "Братленце Панов". На 29 април се открива събранието на БРЦК, чийто секретар става едва 20-годишният Олимпий. По това време Стамболов отсъства от голямата задгранична политическа сцена. Двамата по-късно ще станат приятели. Както показват по-сетнешните събития – едно фатално приятелство.

Пак в Букурещ Панов се сближава с Христо Ботев и братята му. С един от тях - Кирил, заедно ще се бият като редови опълченци на Шипка и ще са сред създателите на българската армия след Освобождението.

През 1880 г. е изпратен в Петербург, за да учи в Николаевската военна академия. Прекъсва, за да се лекува, завършва я след три години и се връща в България. Двамата с Рачо Петров са назначени в Шуменския гарнизон. Когато вече е капитан в София, П. Р. Славейков пише за него: "В София Панов си бе извоювал изключително положение не само между правителствените кръгове, но и благоразположението на чуждестранната колония и особено на представителите на чуждите държави и техните семейства". Рачо Петров адресира прочувствени писма от Шумен до своя приятел да му помогне и той да отиде в София. Издействал преместването му, Олимпий отговаря: "Ти знаеш где живея. Походният ми креват е на разположението ти".

Три месеца след убийството на руския император Александър II през 1881 г., през юли княз Батенберг суспендира Търновската конституция. Тогава Олимпий Панов категорично заявява, че с този си акт той е заслужил да го постигне съдбата на руския му съименник, и така си навлича гнева му. Конфликтът ще се разрази по време на Сръбско-българската война.

След детронацията на княз Батенберг на 8 срещу 9 август 1886 г. по време на контрапреврата Олимпий Панов преговаря със Стефан Стамболов, който е в Търново и иска да поеме командването на Софийския гарнизон. Заявява своите условия – князът да не се връща никога повече в България и да се даде амнистия на всички, участвали в преврата. Стамболов обещава. В следващите дни Панов разбира, че по искане на регента княз Батенберг пътува отново към България, за да поеме управлението . А дни преди това Стамболов му е обeщал, че "заради един арабин няма да изгорим Арабистан" Олимпий се отвращава от двуличието на доскорошния си приятел, защото вече е наясно, че властолюбието ръководи всичките му действия и руши мостовете между двамата. По-късно казва пред приятелите си, виждайки, че офицерите са се обособили в една каста: "За такава държава ли се борихме, за такава свобода на народа ли загинаха Ботев, Левски, Караджата и хиляди други. За такива ли властници като Стамболов, Живков и Муткуров се дигнаха на въстание перущенци, батачани, клисурци, копривщенци?".