• В Русе вече глобяват нарушителите с 200 лв. Незаконно е и във Варна, Търговище, Стара Загора
• Въпреки ограниченията употребата на спиртни напитки у нас расте

Защо в големи български градове местната власт не иска хората да се събират през лятото в парковете на по бира или друг алкохол, а в други политиците нямат нищо против? Преди дни Русе забрани да се пие на открито, независимо дали става дума за беседка пред блока или в центъра на областния град. С 28 гласа „за" от общо 51 члена общинският съвет ограничи употребата на всякакви спиртни напитки, включително бира, на обществени места. Забраната не се отнася за заведенията с маси навън и за случаите, в които общината разрешава чествания и други масови прояви. При първо нарушение глобата ще е 200 лв, а при рецидив - 500.

Предложението бе внесено от групата на ВМРО, която е от само 4 човека, но бе подкрепено от ГЕРБ и БСП. „Със затоплянето на времето все повече зачестяват случаите, в които наши съграждани злоупотребяват с алкохол в паркове, градини, беседки, междублокови пространства и др. Тази злоупотреба се отразява негативно на обществения ред. Парковете и градините стават непривлекателни места за майки с деца и възрастни хора, които имат право на своя заслужен отдих, който считаме за приоритетен пред употребата на алкохол", мотивираха се от партията на Красимир Каракачанов. Според националистите заради присъствието на любители на чашката беседките не можело да се ползват за игра на шах, карти, табла и т.н.

Решението предизвика полюсни реакции в Русе. Предимно жени горещо приветстваха забраната. „Пред нашия вход всеки ден има пияници, дори от съседни входове идват! Магазинът ни е денонощен и оттам си купуват коняк, водка и т.н. Вечер късно кошът за боклук е пълен със шишета!", разказа доволна русенка във фейсбук. Нейни съмишленици призоваха да се помисли за забрана и на пушенето на открити обществени места - спирки и т.н.

Други хора принципно се изказаха „за" новите правила, но със съмнение, че те ще променят поведението на хората, заради които се въвеждат. „На тези алкохолици, които живеят на улицата, какво точно ще им вземеш?! С какво ще си плати глобата от 200 лв, откъде в него такива пари?! Лесно се пишат актове, а кой ще ги плаща?, възмущава се друга жена.

Противниците на наредбата опонираха, че не е правилно заради няколко "гнили ябълки" да се наказва цял град. Най-силно е недоволството, че в обхвата на рестрикциите попада и алеята покрай Дунав, която поколения русенци припознават като място за срещи. Несъгласните искат поне тя да се изключи от периметъра на забраната.

„Законите дават възможност всяка проява, нарушаваща обществения ред, да бъде санкционирана. На всяко лице, навършило 16 г., което има поведение в разрез с разбирането за обществено приемливо, може да се наложи глоба от 100 до 500 лв., да бъде задържано до 15 денонощия и т.н. Какво повече ни дава изменението на наредбата? Нищо в посока борба с нарушителите. Но създава възможност за санкциониране на всеки, който е решил да изпие кенче бира с приятели на кея", коментира русенски адвокат.

„Понеже не могат да се справят с кварталните пиянки – хайде и нормалните хора да не могат да пият по една бира. Зорлем ще ме накарате да пия бирата в термос. Чаят още не е забранен, нали така?!" пише друга русенка.

Както често се случва при подобни нововъведения, местните подозират и лобистки подбуди. „Искат да напълнят заведенията. Въобразяват си, че бедните русенци, дето картелът на работодателите не им дава достатъчно пари, за да ходят на заведения, ще почнат да ходят там, вместо да се преместят от кея да си пият у дома", гласи още едно мнение, което се подкрепя от мнозина.

Едно е ясно: въпросът "за" и "против" пиенето на открито пали страстите и разделя хората, дори от един и същ град, като силно поляризира позициите. Същата забрана е обсъждана в доста общински съвети, но е въведена в само няколко големи центрове. Освен в Русе, пълно ограничаване на консумацията на алкохол на публични места има още в Стара Загора и в Търговище. Във Варна, въпреки че употребата на спиртни напитки е забранена с два документа, тотална забрана всъщност няма, а целта на предприетите мерки е друга.

В Града под липите рестрикциите са в сила още от 2005 г. От общината съобщиха преди дни, че само за седмица са глобени 5 души. По същото време миналата година санкционираните са били 8. От кметството не коментираха дали тенденцията за спад на пиенето на открито е трайна. Поясниха, че има да се работи още всички жители на града да научат за рестрикциите и да разберат, че от тях има смисъл. „Целта на съобщенията, които разпространяваме, е превантивна. Чрез бюлетина искаме да информираме съгражданите си, че мярката съществува и се прилага. Все още има хора, които не знаят, че на обществени места в Стара Загора е забранено да се консумира алкохол", коментира за „24 часа-168 истории" главният секретар на общината Николай Диков. Жители на града наистина изразиха учудване, че и в момента подобни ограничения са в сила. Според тях забрана за консумация на алкохол на открито е имало по време на пандемията от Covid-19, но с отпадането на противоепидемичните мерки тя също е приключила.

Трудно е да се измери доколко дългогодишните мерки са подобрили качеството на живот в Стара Загора. Почти 20 г. забрана за пиене на открито със сигурност не изглежда да е довело до понижаване на престъпността в областния град. През 2024 г. в него са регистрирани почти 1800 наказуеми деяния, показват данните на Националния статистически институт. За сравнение в сходния като брой на населението Благоевград, където ограничения за алкохола няма, отчетените престъпления са 1001.

Не съществува официална статистика, която да докаже, че алкохолната забрана в Стара Загора се е отразила зле на бизнеса на магазините и особено на денонощните. Връзката между едното и другото обаче е очевидна и е сигурно, че нон стоп шоповете в града правят по-малки обороти в сравнение с населени места без рестрикции.

И други данни навеждат на мисълта, че в България борбата с пиенето чрез забрани не дава особено положителни резултати. Въпреки че няколко града вече са казали "не" на "наздраве"-то на обществени места, проучване на Световната здравна организация за страната показа, че от 2010 до 2020 г. консумацията на алкохол се е увеличила с 1,4 литра на глава от населението. Това е второто най-сериозно увеличение в Европа за периода, като по този начин България се нарежда в челната петорка на всички европейски страни.

В Търговище забраната за пиене на алкохол на открито действа от 2018 г., а глобите са от 50 до 100 лв. В местната наредба пише, че при нарушение бутилките се конфискуват и съдържанието им се излива „на място". Не пише обаче дали изливането не може да е в друга бутилка или направо в устата. Според друг куриозен текст в наредбата за обществения ред псуването на улицата и на други обществени места в Търговище е строго забранено. Липсва обаче статистика дали някой е бил глобен, задето е изругал. В местни медии има само данни за санкциониран жител на Търговище за спречкване с полицаи.

По-особен е случаят във Варна, където 2 документа забраняват консумацията на алкохол на открито. Това е въведено с ресорната наредба, но преди 10 г. бившият кмет Иван Портних издаде и изрична заповед. Той обърна специално внимание на пиенето по улиците в курортите „Златни пясъци" и „Св. св. Константин и Елена". Мотивът бе, че в тях са зачестили случаите на нарушаване на обществения ред след употреба на алкохол.

Местни медии съобщиха, че ветото се налага заради алкохолния туризъм от чужденци, с какъвто Варна не иска да става известен. „Силно сме обезпокоени от това, че туристи масово пиянстват в курортните комплекси и притесняват останалите гости", коментира тогавашният зам. кмет по сигурността Тодор Иванов. Той даде да се разбере, че с издадената от Портних заповед редовите варненци няма да бъдат подлагани на гонения затова, че са си отворили бира пред блока. Проверка на „24 часа-168 истории" показа, че към ден-днешен голяма част от хората в морската столица, подобно на тези в Стара Загора, изобщо не знаят, че им е забранено да пият навън.

В периода 2017-2018 г. общинският съвет в София (СОС) също умува няколко месеца дали да забрани употребата на твърд алкохол, но без бира. Идеята бе лансирана от представители на няколко политически групи в тогавашния градски парламент. Специфичното бе, че ограниченията и съпътстващите санкции ще се прилагат само тогава, когото употребата на алкохол доведе, или има опасност да доведе, до нарушаване на обществения ред. Глобата за непристойно поведение трябваше да е от 100 до 300 лв.

Най-дейни по темата бяха членовете на една от малките формации в тогавашния СОС - т.нар. Група 5, в която влизаше партията на Светослав Витков - "Глас народен", на Татяна Дончева - "Движение 21" и "Зелените". По време на дебатите съветниците от Група 5, но и от други формации, се опитаха да убедят софиянци, че предложението им не цели да забрани като цяло пиенето навън. А да отговори на повика на техни избиратели, че не искат децата им да виждат как пияници крещят и правят други неприлични неща по улиците. В хода на дискусиите политиците сами стигнаха до извода, че идеята и текстовете са недомислени. "Безредици могат да извършат и хора, пили минерална вода, употребявали наркотици. Правя предложение да отпадне употребата на алкохолни напитки и да напишем "всяко нарушение срещу обществения ред", поясни музикантът Венци Мицов, който бе част от партията на Витков.

След няколко кръга на обсъждания СОС реши да не слага никакви ограничения върху летния купон на млади и стари. Ограниченията за алкохола бяха част от по-дълъг списък с неща, които общинарите в София се опитаха да регулират. Те се обявиха против пускането на фойерверки между 22 и 8 ч., както и против шумните веселби в жилищни сгради в същия отрязък от време. Направен бе и опит за регламентиране на свиренето на музикални инструменти, пеенето за обучение и дори на ползването на озвучителни уредби и на прахосмукачки. В крайна сметка бе решено тези дейности да се извършват от 8 до 14 часа и от 16 до 22. По-късно рестрикциите спрямо пиротехниката бяха завишени и в момента употребата на такава е възможно само след писмено позволение от районния кмет, освен в новогодишната нощ.

Столичната наредба включи и още забрани, за които обаче днес е очевидно, че отчасти или никак не се спазват. Със сигурност сред най-пренебрегваните е да не се драска по фасади на сгради, по огради, в подлези, надлези и т.н. Сходно е положението и с лепенето на афиши и плакати. Наредбата забрани още на кръстовища деца и възрастни да мият прозорците на автомобилите или да жонглират, за което също всички в града са наясно, че не се спазва. Никой не контролира и не санкционира още миенето, къпането и прането в чешмите пред Централната минерална баня.

Дали след въведените забрани в Русе може да се очаква политици и в други градове да опитат да обявят пиенето на бира и по-високоградусови напитки на открито за нарушение? Допитване на "24 часа-168 истории" сред групите в Столичния общински съвет показа, че подобна идея не е обсъждана и че никой не подготвя подобни предложения. Историята обаче сочи, че такива текстове обикновено се предлагат от по-малките формации и впоследствие се подкрепят от големите. В това отношение почвата в СОС е благоприятна, тъй като в него има много т.нар. независими съветници, зад които не стои нито една партия. Освен това от 2023 г. досега редиците на т.нар. традиционни политически сили в София доста се разроиха, с изключение на групата на ГЕРБ в СОС. Всичко това е предпоставка непопулярни идеи неочаквано да се появяват в дневния ред на общинските съвети, а на места те да се превръщат и в окончателни решения.