• Когато вятърът се обърна към селото, се наложи да се предислоцираме и изтеглим, а хората панически помислиха, че бягаме
• В кризисен момент загубваш представа за времето. Няма как да спреш. Няма умора. Не помня дали съм ял, или не

Огнен апокалипсис надвисна заплашително миналата седмица над санданското село Плоски в Пирин. Там се разгоря един от най-сериозните пожари в страната, като се наложи хората да бъдат евакуирани заради адските пламъци, с които неуморно се бориха и овладяха смелите огнеборци на терен с помощта на доброволци и други отговорни служби. Един от героите, спасили Плоски, който има задачата да не допусне бедствието да излезе извън контрол, е инспектор Аспарух Тиганчев от Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Гоце Делчев. Пред "24 часа-168 истории" той разказва как утрото на най-предизвикателния ден не е предвещавало какво ще ги връхлети с вятъра.

- Инспектор Тиганчев, кога бе най-критичният момент в борбата с огнената стихия при село Плоски?

- Смяната започна много добре сутринта в 6:00 в деня, в който пожарът тръгна заплашително към село Плоски. Той беше на няколко фронта, всеки си имаше ръководител на участък, аз бях на най-опасния - точно над селото. Както казах, сутринта всичко беше добре. Разпределихме се, работехме по задачи, обработвахме участъци, но следобед между 16:00 и 17:00 часа задуха много силен ураганен вятър, който, за съжаление, вдигна голяма част от огъня. Прехвърли всичките просеки и линии, които бяхме направили. Случваше се много бързо. От било в било. Досега такова нещо не бях виждал. Адски бързо, адски мащабно. След половин час вятърът се обърна направо към селото и се наложи да сменим местоположението си и да се изтеглим към Плоски с всички коли.

Тогава хората от селото панически помислиха, че ние бягаме. Получи се малко напрежение между нас и местните жители. Но понеже вече ги познавах много добре, защото цял ден гасяхме заедно, успях да им обясня, че ние не бягаме, а просто се предислоцираме.

Моята основна задача беше да се пази селото и поисках всички възможни автомобили, които бяха налични, да се предоставят на определения участък. Имаше помощ от други служби, от доброволци, горски, помагаха и местни момчета, много хора се включиха. На място пристигнаха и директорът на РДПБЗН-Благоевград, комисар Валентин Василев, както и ръководителят на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Александър Джартов.

Направихме дълга водопроводна линия - около 400-500 метра, извика се булдозер, който да направи просеки между линията и самия пожар. Справихме се много бързо и експедитивно. Успяхме да не допуснем пожарът да влезе в селото.

- Имаше ли застрашени животи?

- Аз като ръководител не допуснах такова нещо. За мен най-важни са хората. Заради това винаги се взимат превантивни мерки. Дори най-малкия риск да има, аз вече съм изтеглил хората предварително. Не сме допускали животозастрашаващи ситуации не само за нас, но и за другите хора, които помагаха. Не пускахме хората от селото на първа линия, но те ни съдействаха много зад самата линия. От доста места се обаждаха, че се вижда и димът, и огънят. Доста апокалиптично беше. Може би наистина димът също беше доста стресиращ, но всички имахме маски, които ни помагаха да дишаме спокойно. Нямаше проблеми.

- В някакъв момент имахте ли притеснения, че огънят може да излезе извън контрол?

- Искрено се надявах този вятър да спре. Той непрекъснато обръщаше посоката си. Но след като свършихме нашата работа, вече бях спокоен. Организацията беше перфектна. Направихме една близо 12-часова смяна - нонстоп работехме, сменяхме се, пръскахме и вече сутринта към 4:00-5:00 часа пожарът беше утихнал. В такъв момент загубваш представа за времето. Няма как да спреш. Няма умора. Времето тече много бързо. И още щяхме да изкараме.

- Без почивка? Без храна?

- Не помня дали съм ял, или не през тези 12 часа. От умора не ти се яде, не ти се пие вода. Храна винаги има осигурена, но това не е важното в такава ситуация. Помня, когато директорът комисар Василев каза: "Успяхме". Тези думи ми подействаха успокоително и тогава чак може би помислих за храна.

- Горският пожар много по-опасен и труден за овладяване ли е?

- Всеки пожар си има специфика. Горският изисква много сили и организация. Най-добре е, ако може да се гаси приземно и да не става върхов - да се качи горе по дърветата. Както стана при Плоски. Един върхов пожар, когато тръгне, започва много силно да бумти. Издава специфичен звук, който продължава няколко секунди. Тъй като имаше хеликоптери, които гасяха пожара, в началото си мислехме, че звукът е от тях. Но се оказа, че е огънят. Чуе ли се това бумтене, вече знаеш, че някъде го вдига върхово. Веднага превантивно изтегляш хората, автомобилите и линията на безопасно разстояние извън гората. Върховият пожар прехвърля асфалтов път. А когато има силен вятър и особено борова гора, става много трудно. Затова трябва бърза реакция, докато още е приземен, да се реагира с тупалки, да се направи водоснабдителна линия, да се облива непрекъснато. Но най-добре е да няма вятър. За съжаление, в такива местности винаги има.

- При евакуацията на Плоски имаше ли хаос?

- Сирената натовари ситуацията. Тя беше превантивна, но хората пак го приеха така, все едно изпускаме огъня. Местните момчета, които бяха при нас, разбраха, че това е превенция. Но хората от селото започнаха да звънят в паника и да разпитват, в социалните мрежи също се пуснаха много фейк новини, които също усложниха положението. Затова имаше проблеми. Колегите от полицията и жандармерията евакуираха селото. Чух, че имало хора, които не искат да се евакуират. Също така отначало не искаха да пускат колите, смятайки, че ги изоставяме, но след като разбраха, вече се извиняваха, носеха ни храна, помагаха и станахме приятели, както се казва. Много важно в нашата работа е да не се допуска паника. Тя най-вече пречи.

- Дъждът ли се оказа най-сериозният ви помощник? Това ли е чудото във вашата работа?

- Да, това беше чудо. Дъждът свърши много хубава работа. Като се прибрах след най-натоварената смяна, починах един ден и след това пак се качих горе, когато заваля много силен дъжд. Бях на друг район, пак над Плоски. Ние бяхме на върха в пороя, а пожарът продължаваше да си гори. Но ми беше спокойно, че няма да се качи върхово и ще си гори долу приземно. Бяхме целите мокри и правехме линии, дъждът валеше и накрая вече всичко се угаси. Чудото в нашата работа е водата. И дъждът.

- Чувствате ли се като герой?

- Не. Това ми е работата. Всички сме герои - пожарникарите на първа линия, местните, доброволците, полицаите. За мен в тази ситуация най-голям герой беше човекът с тежката техника - с булдозера. Много бързо дойде и направи всичко. Даже пожарът вече настъпваше и той продължаваше. Много смел човек, свърши си перфектно работата. Нямаше време да се сменя с когото и да било. Професионалист.

- Колко важно е да се реши въпросът с недостатъчната специализирана летателна техника за гасене на пожари?

- Този въпрос не е отсега и е към доста по-високо политическо ниво. Във всяка една работа всичко в плюс - дали ще са хора, техника или друго, е добре.

- От колко време работите като пожарникар? Защо избрахте тази професия?

- От 22 години вече. Харесвам силната екипна дейност. Може би това ме привлече. Отдава ми се работата в екип. Освен адреналина, който в такива ситуации е доста висок.

- Кой е най-тежкият случай, който няма да забравите?

- Старая се да не мисля за тях. Извън работата си гледам да не мисля за нея, защото това пречи. И сега, след като се прибрахме след изгасяването на пожара, всеки пита и разпитва какво беше, как беше, но не трябва да се носи извън смяна всичко това.

- Семейството ви притеснява ли се за вас, когато сте на работа и се борите с огъня?

- Не им споделям, за да не ги тревожа. Майка ми поразпитва, но не ѝ казвам къде точно съм, за да не се притеснява.

- Чувствате ли и колегите си като второ семейство?

- Ние сме едно семейство, да. Няма началници, няма подчинени. Всички работим като едно цяло.

- Как се съхранявате психически при и след стресови ситуации?

- Това е екипна работа. Не сме самостоятелни единици. Нашата работа е да си свършим нещата, които се изискват от нас като експерти. Повече оптимизъм. И понякога малко шеги и закачки, като разнообразие, също помагат в работата.

- Спомняте ли си първия пожар, на който се отзовахте като пожарникар?

- Да. Беше доста комично. Имаше изтичане на газови бутилки в едно мазе. Там нямаше ток, а на човека му миришело на газ и той, за да види къде е точно, светка със запалка. И предизвиква взрив. За щастие, човекът беше леко обгорял и повече изплашен, но нямаше проблем. Изгасихме пожара, нямаше сериозни щети.

- Сънувате ли понякога огньове след дълга и инфарктна смяна?

- Може би в началото ми се случваше, но с времето всичко това става рутина и го приемам нормално.