По-малкият брат на легендарния боксьор Мохамед Али почина на 82 години. Рахман Али е известен на милиони фенове и подкрепя величието зад кулисите по време на цялата му кариера. 

Роден като Рудолф Арнет Клей в Луисвил, Кентъки, той споделя тясна връзка с Мохамед - тогава Касиус Клей - от детството си, следвайки го във фитнеса, след като откраднат велосипед подтикнал братята да се научат да боксират.

Рахман също е успешен боксьор и усъвършенства уменията си в аматьорски двубои, превръщайки се в професионалист в същата вечер, в която брат му печели титлата в тежка категория срещу Сони Листън през 1964 г.

Кариерата на Рахман е по-скромна по мащаб, но се отличава със своята постоянство. С рекорд от 14 победи, три загуби и едно равенство, той боксира в тежка категория до 1972 г., прекарвайки голяма част от кариерата си непобеден.

По-късно ролята му в ъгъла на Мохамед Али определя живота му като възрастен.

„Аз самият бях много добър боксьор, но помагах на брат си, затова прекъснах кариерата си, за да помогна на брат си и се забавлявах страхотно", каза Рахман в интервю. 

В продължение на десетилетия Рахман е повече от брат на Али - той е спаринг партньор, довереник и неотменна част от лагера на брат си през някои от най-емблематичните моменти на бокса.

Той остана до Мохамед по време на политически бури и исторически двубои, а споделената им вяра в исляма ги сплоти в бурни времена.

Историята на Рахман е и история на смирение и гордост. В интервюта и мемоари, включително „Това е братът на Мохамед Али! Моят живот в андеркарда", той разказа за техните спаринг мачове и научените уроци, не само в бокса, но и в живота.

„Да спарингувам с Мохамед Али ме държеше остър и ме направи по-добър човек", спомня си той. „Не отказа никого, когато ставаше дума за автографи. Беше голям сладур. Наред със съпругата ми, Мохамед Али беше най-добрият ми приятел."

Когато Мохамед Али почина през 2016 г., Рахман остана в Луисвил, посвещавайки времето си на запазването на наследството на брат си, особено чрез музея „Домът на Мохамед Али".

Той пишеше книги, говореше с млади бойци и често беше виждан на събития, отбелязващи приноса на семейството към спорта и социалната справедливост, пише "Марка".

Смъртта му беше обявена от Центъра „Мохамед Али" и потвърдена от дъщерята на Мохамед, Рашида Али, чиято почит в социалните медии улови обичта, която толкова много хора изпитваха към Рахман: „Нека Аллах успокои сърцата ни и да даде на чичо Рахман най-високото място в Джана."

„Наистина, на Аллах принадлежим и при Него ще се върнем. Чичо Рок беше източник на любов, смях и светлина, а неговата доброта докосна всички, които го познаваха." Почивай в мир, чичо Рок."