• Те ще връщат парите, които е похарчила държавата за опазването им, когато се отклонят от програмата за защита
• Най-известният защитен свидетел у нас е Вальо Ихтиманския, който проговори срещу "Наглите"  

Хората, на които е предоставена специална защита във връзка с наказателни дела, са длъжни да избягват контакти с криминално проявени, да се въздържат от действия, които могат да застрашат сигурността им, да се съобразяват с мерките за защита, да изпълняват задълженията си към физически и юридически лица, които са възникнали преди и по време на специалната защита и които не се изпълняват от държавата, да информират незабавно Бюрото по защита чрез служителя за връзка за всички промени в състоянието си, да не разгласяват информация относно предоставената защита. 

Това са само част от мерките, които Министерството  на правосъдието предлага да бъдат записани в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

Промените в закона бяха публикувани за обществено обсъждане днес. С тях се цели да се прецизират отговорностите както на Бюрото, така и на застрашените, които са поставени под специална защита.   

Както е известно от няколко години Бюрото по защита е към министъра на правосъдието. Преди беше към главния прокурор, но след като по времето на Иван Гешев беше използвано при доста акции на прокуратурата, беше прехвърлено към Министерството на правосъдието.

Официално не се знае колко са защитените лица, тъй като тази информация е тайна, но преди години се споменаваше бройката трийсетина.

Има едни хора, на които се осигурява незабавна защита от органите на МВР или Бюрото, има и други, на които се сменя дори самоличността. 

Един от най-известните защитени свидетели е Валентин Михайлов - Вальо Ихтиманския, който проговори срещу приятелите си от групата за отвличания "Наглите". Преди години се твърдеше, че е скрит в Словакия. Появи се обаче и информация, че го разследват за грабеж, но не може да бъде открит, защото бил защитен свидетел. 

 В проекта се предлага още да се прецизират изискванията към декларацията, която попълва застрашеното лице при включването му в специалната защита. То вече ще трябва да посочи своето здравословно състояние и задължения към държавата, ако има такива. Досега съобщаваше само семейното и материалното си състояние, и задължения към трети лица.

Предоставянето на информация относно здравословното състояние е нужно, за да може при необходимост да се осигури медицинско лечение, както и да се прецени дали не представлява опасност за околните и охраняващия екип, става ясно още от мотивите на проекта.

В случай на неспазване на указанията за безопасност от защитения свидетел, органите за охрана ще могат да уведомят прокурора или съда, взели мярката за защита, да постановят нейното отпадане в 7-дневен срок.

  Също така застрашеното лице не може да държи в себе си, а и да ползва старите си документи и документите с новата самоличност.  Новите основни данни не може да са еднакви с чужди основни данни, се казва в проекта. 

Освен това в случаите, когато лицето е ползвало новите си основни данни и е постигнало добра социална интеграция в новата среда и финансова независимост, не е необходимо да се прилагат други мерки от специалната защита, тоест да се разходват финансови средства и човешки ресурси, казват авторите на проекта. 

"Единствената подходяща и приложима мярка би била именно ползването на новите основни данни, на които лицето е изградило история - социални контакти, квалификации, образование, трудов стаж и т.н.", става ясно от мотивите. 

Срокът за обсъждане е един месец.