Първата ми работа като отида на моето море - да си махна ши-лака от ноктите на краката!

И без това цяла зима го мъча, по два часа седя на стол, накисната в леген да го придобия, харесва ми, но и без това си го виждам само като си изхлузя ботуша и си сваля чорапа. Обаче съм упорита. Цяла зима. Седя си над легена и го пека. Часове. Оня ши-лак, нали, дето сме с крачета под "лампата" и по принцип е вечен, докато не ти го изчегъртат със станиол, памук, спирт и пила от нокътя. Обаче после си шляпам по калните софийски улици и като ми стане зле за живота ми по принцип и се сещам... абе, Теодорче, знаеш ли ти какъв ши-лак носиш под ботуша си? Какво има да му мислиш ти как всички ще умрем, като си разцъкваш тука с това коралово червено, притихнало по ноктите на пръстите ти?

Ей тоя същият лак с такава радост го трия като дойде лятото... все едно съм в 60-те и преживявам някаква микро сексуална революция и жените махат сутиените си и си ходят само по тениски. Педикюристката ми е в шок, ама как? Ма то не може. То сега, нали, на ваканция това е най-важното! Ние в чудо се виждаме лятото маникюристките, свободен час от жени за Мътен Розов „Rose Water" нямаме.

За Електрическо синьо, Aqua - нямаме.

За Ярък корал и мандарина - нямаме.

За Greyish blue, неутрална синя слива - нямаме!!! А ти... по нокът.

Обаче на мен ми е хубаво.

То и без това читави революции, откак приключиха сексуалните, нямаме.

Та какво ми има да не си спретна малко бунт в капка ацетол?

Нека да е лято. 

(От фейсбук)