Търговската сделка между ЕС и САЩ предотврати пълномащабна митническа война. Това е, да речем, добрата новина. Лошата? Сделката затвърждава 15% базово мито върху стоките от ЕС, оставя наказателните 50% мита върху стомана и алуминий непроменени и изисква огромни ангажименти от страна на ЕС — от внос на втечнен природен газ до военни поръчки и инвестиции в САЩ.

Още по-притеснително е, че това се случва в момент, когато Китай рязко ускорява своето предимство в областта на чистите технологии — от соларни панели и батерии до електрически автомобили и енергийни мрежи. Вместо ЕС и САЩ да си сътрудничат именно в тази ключова сфера на глобалната конкуренция, САЩ притискат ЕС към дългосрочен ангажимент за внос на втечнен газ, без насрещни усилия за съвместно лидерство в чистите технологии. Освен това договорените количества газ са нереалистично раздути. Резултатът? Стратегическо разминаване в сектора, където най-много е нужна координация.

В момент, когато светът все по-рязко се разделя между демокрации и авторитарни режими, е тревожно, че двете водещи демократични сили не успяват да изградят истинско партньорство. Вместо да използваме споделените си ценности за устойчивост и справедливост, приемаме управляем хаос и неравноправни отстъпки.

Това отслабва и двете страни — и косвено подсилва авторитарните режими и централизираните икономики по света.

От Фейсбук.