Числата са нейната сила, но определят и съдбата ѝ. На 40 г. е избрана за подуправител на НОИ, на 50 е преизбрана, а на 60 вече е шеф

Весела Караиванова-Начева е от малцината висши държавни служители, на които бързо сменящите се политици гласуват доверие в няколко мандата. Защото е име, което носи стабилност на осигурителната система.

Доказателство е, че новият управител на Националния осигурителен институт бе избрана с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП и ИТН, но получи подкрепата и на 12 депутати от ПП-ДБ, 11 от АПС и трима независими.

Числата определено са силната страна на Караиванова, която бързо може да пресметне и реши всеки проблем с пенсии, обезщетения и майчинство. Интересното е, че по някакъв начин те чертаят и професионалния ѝ път.

През 1995 г., когато е създаден и обнародван Законът за фонд “Обществено осигуряване”, експертката е била на 30 години. На 40 е избрана за подуправител на Националния осигурителен институт. На 50-годишния си юбилей отново е преизбрана за подуправител. Тази година навършва 60 и ще ги посрещне като шеф на НОИ - един вид професионална “нумерология”

Сега тя ще отговаря за 28 млрд. лв. - 2,055 млн. пенсионери, 60 хил. безработни, 69 хил. майки,

родители, осиновители и 233 хил. българи във временна неработоспособност.

Основният ѝ приоритет ще е да направи услугите в НОИ модерни, бързи и електронни.

Съвсем скоро имаше репортаж за използването на чатбот при подготовка на съдебно решение и спечелване на дело срещу Националния осигурителен институт, така че ние трябва да сме по-напред от възможността на изкуствения интелект, обясни на изслушването си тя пред депутатите.

Една от най-важните задачи на новия управител до края на годината обаче ще бъде участието на НОИ в изготвянето на пътната карта за усъвършенстване на пенсионната система. А това няма да е лека задача, защото политическите грешки в нея са много. И всяка стъпка за решението им е особено чувствителна за обществото, защото е свързана с отнемането на някакво право. Според експертите основното предизвикателство през следващите години ще е не да се задържи нарастването на разходите за пенсии, а да се намерят подходящи източници за финансирането им.

Сегашните правила, приети през 2015-а, предвиждат до 2037 г. възрастта за пенсия да се качва, докато стигне 65 г. за двата пола. Изискуемият стаж пък расте до 2027-а, като тогава той ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Така по-малко хора ще имат достъп до пенсия. Затова прогнозите са, че броят на възрастните у нас с пенсия за трудова дейност ще намалява. Сега пенсионерите са 2 054 398 души, а през 2070 г. те ще се свият до 1 677 800. Но заради застаряването ще стават все по-голям процент от населението. През 2023 г. на всеки 100 осигурени се е падало да издържат 68 пенсионери, а през 2070 г. съотношението вече ще е критичните 100 на 78.

Трябва да се намерят решения и за бонуса от 60 лв., които от пандемията останаха добавени към пенсиите, както и за категориите труд. И дали пенсиите, несвързани с трудова дейност, да се трансформират в месечни помощи, отпускани и изплащани през социалното подпомагане.

На изслушването си Караиванова очерта и друг проблем, на който ще търси решение - тревожната тенденция за ръст на издадените инвалидни пенсии и разхода за тях. Все повече хора ползват инвалидността като форма на защита - парична, защото нямат необходимия стаж да се пенсионират. Наредбата за експертизата на работоспособността даде възможност за широко тълкуване на видовете заболявания. Предвидили сме срещи с Министерството на здравеопазването, имахме среща с подуправителя на НЗОК, с който се разбрахме, че контролът и на двете институции е изключително важен, разказа тя на депутатите.

Във фокуса на работата ѝ ще бъде и контролът на лечебните заведения, които издават ТЕЛК-ови решения без необходимите документи и възможността медицинските комисии на Националния осигурителен институт да обжалват тези решения.

Наблюдава се и увеличаване броя на медицинската документация, която идва от страни-членки на ЕС, защото

България е единствената, която отпуска пенсия за инвалидност при 50%

инвалидност. В Испания отпускат инвалидна пенсия и забраняват работата на осигурените лица при трайно намалена работоспособност над 70%, Чехия по същия начин, над 75% и медицинската документация на лица, които полагат труд в тези страни, се прехвърля към България, което също увеличава дела на трайно намалената работоспособност и увреда и ползването на тези права, и увеличаване на разхода, разказа тя за проблема в НС.

Личното ѝ мнение е, че таванът на пенсиите трябва да расте заедно с максималния осигурителен доход. Припомни, че НОИ е имал разчети за вдигането му при подготовката на бюджета за тази година. Един от вариантите е бил максималната пенсия да бъде 3600 лв.

Караиванова познава системата като на длан и има възможност да предложи и да осъществи всички мерки, които да поправят изкривяванията и да усъвършенстват пенсионния модел.