• Златотърсачеството е сред най-популярните хобита у нас
• Спазвайте всички закони, свързани с дейността ни, призовава шефът на ресорната асоциация
• По какво се познава дали реката е златоносна

Ако в България се водеше статистика на най-популярните хобита, златотърсачеството със сигурност щеше да е в челните редици до лова и риболова. Стотици хора се събраха на събора на търсачите на благородния метал, провел се преди дни над Казанлък. Според шефа на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ) Кирил Стаменов за 13 години съществуване в сдружението са членували над 10 000 души, част от които чужденци от съседни и по-отдалечени държави, в които няма подобна организация. В момента членският внос са си платили около 1000 човека. Стаменов пояснява, че никой в държавата не може да каже колко са златотърсачите, но допълва, че специализираните групи в социалните медии имат над 90 000 последователи.

Шефът на БАТСЗМ пояснява също, че в асоциацията се записват основно хора, които търсят злато с драги и улеи, а не с металдетектори, макар собствениците на такива също да са добре дошли. Според Стаменов много от тези хора не членуват никъде, макар да са сред най-активните в упражняването на дейността.

"Най-важното нещо, което за пореден път си казахме на събора, бе, че любителите златотърсачи в България трябва да спазват законите. Законът за подземните богатства забранява това хоби да се практикува в археологически и исторически обекти, както и в границите на национални и природни паркове и резервати. Това ние постоянно го напомняме. Постоянно повтаряме и да се внимава и дали реката, в която членовете ни ще търсят златинки, не е част от Натура 2000, там също е забранено. Призоваме ги да не влизат в границите на парковете в Балкана, Пирин, Витоша и т.н., а да се насочат към по-малки реки и притоци, които са богати на самородно злато. Също така с членството в БАТСЗМ не може да се прикрива иманярство. Не дава право и в реки да се влиза с багери и фадроми", подчертава председателят на сдружението. В момента работна група подготвя поправки в закона, които да конкретизират с какви технически средства златотърсачите могат да претърсват речните русла. "Това би трябвало да сложи край на недоразуменията, които все още се получават, не само с наши членове", пояснява Стаменов.

Най-много са проблемите заради използването на металотърсачи, признава той. "По закон любителите имат право да търсят злато с металдетектор. Когато обаче полицай види човек с такъв уред, първата му асоциация е, че насреща си има иманяр. И тръгва да арестува, да конфискува и т.н. Постоянно ми звънят хора, попаднали в такива ситуации. Призовавам органите не реда първо да проверяват за какво става дума. Ако човекът с металдетектора не е в археологически обект или в парк и резерват и няма антични монети в джоба, той не е в нарушение. Това е любител, който практикува хобито си. В същото време и на мойте хора казвам, че като са си купили металдетектор, не значи, че могат да го вадят навсякъде. С резачка за дърва може ли да режеш където си искаш?! Не можеш!", дава пример шефът на златотърсачите.

Стаменов съветва хората с металотърсачи да подават заявления за регистрация в Министерство на културата. "Ще получите отказ, тъй като въпросните устройства за любителски цели не подлежат на регистрация. Така ще се сдобиете с документ, удостоверяващ това, и ще можете да го показвате на проверяващите. Задължително носете със себе си и фактурата за покупката на уреда", допълва той.

Председателят на БАТСЗМ не крие, че в асоциацията му има доста "гнили" ябълки. "Няма как да е иначе при толкова много членове. Постоянно се обяснявам с полицията, когато хванат някой в археологически обект, а той вземе, че покаже картата на БАТСЗМ. Затова на нея сме написали къде е забрането да се копае. Последният случай беше в Лом, шефът на управлението ми изчете имената на над 10 човека с членски карти. Хванали ги на крепостта със 130 монети. От това колко добри са адвокатите им ще зависи какво наказание ще получат - дали ще има споразумение с прокуратурата и условни присъди или пък ще дойдат глоби с конфискация на детектора и т.н.", пояснява Стаменов.

Асоциацията е създала "Карта на златото". Тя показва реките в България, които са най-богати на самородно злато. В жълто са маркирани местата с очаквана висока концентрация, в зелено - с много минерали, а в червено са указани места, където са откривани метеорити. "Картата е уникална, няма друга такава в света, аз постоянно я обновявам. Нека обаче означенията не се възприемат в смисъл, че ако утре отидеш да копаеш на това място, вдругиден ще си милионер. Означават, че в тази река има смисъл да се направят проби. С помощта на БАТСЗМ предстои да се актуализира и геоложката карта на България. Данните в сегашната са от 70-те години на ХХ век, а наводненията и земетресенията тотално промениха речните корита", твърди Стаменов.

Златоносни реки има в много части на България, показват картата на БАТСЗМ и разказите на шефа й. "Много добри резултати дава търсенето в Родопите. Наши членове наскоро ми показаха златинки от по около грам. Точното място няма да кажа, защото ще стане Клондайк. Златоносни реки има още в Средна гора, което е най-известното българско Елдорадо, в Централен Балкан, в Северозападна България между Берковица и Белоградчик и т.н. Около София златоносна е река Палакария, но колегите трябва да внимават да търсят извън частта, която попада в парк "Витоша". Преди добре вървеше търсенето и в Странджа, но трябва да се има предвид, че там има няколко ловни стопанства, които са частна собственост", посочва златотърсачът.

Той се обръща изрично към "ловците" на загубени бижута и златни синджирчета по плажовете, които традиционно се активизират в края на летния сезон. Припомня, че много от крайбрежните ивици също са дадени на концесия. Призовава златотърсачите да проверят дали тази, към която са се насочили, има такъв. "Ако плажът е концесиониран, добре е да се поиска разрешение, а да се тръгва на своя глава". Препоръчва същото и при златотърсачеството в земеделски земи. "Преди да отидете да надупчите земята на хората, питайте дали собствениците или арендаторите са съгласни", съветва шефът на златотърсачите.

Стаменов е категоричен, че жаждата за бързо забогатяване е лош мотив да започнеш да търсиш скъпоценни метали. "Ако само това те интересува, ще останеш разочарован. Прекарваш ли в реката всеки ден от 8 до 17 ч., ти спираш да си любител и трябва да си направиш регистрация в Министерствата на икономиката и на финансите. Държиш ли да останеш любител, давам пример какви са разходите ти. Софиянец си и най-близкият ти плацдарм е Мътивир, на около 30 км. Трябва да сипеш гориво, да си вземеш храна, ако пушиш - и цигари. Ако днес не изкараш нищо, вече си на загуба. Днес така, утре така, проблемите започват да се трупат. Не познавам забогатял златотърсач, затова най-убедено казвам да не разчитате това да е основното ви препитание, хубаво хоби е", подчертава председателят.

Самият той е родом от софийското село Горна Малина, но от повече от 20 г. живее със съпругата си в Кърджали. Бивш военен е, а освен това е работил и в "Кремиковци". Сега е отдаден на хобито си и на асоциацията. Личният му рекорд е парче самородно злато, намерено край село Стремци в Родопите, с тегло над 13 грама. Най-големият удар на друг съвременен златотърсач пък е находка от 63 г.

Признаците за начилие на самородно злато в една река са няколко, пояснява Стаменов. Златото е сред най-тежките метали в природата и е 19 пъти по-тежък от водата. "След обилен дъжд е най-подходащото време за търсене, тъй като водата е разроила почви, скали и др. При порой златото върви по речното дъно. Един от основните признаци за наличието му е в реката да има магнетит, който минерал е силно магнитен. Достатъчно е да носите силен магнит и да го прекарате на поне 20 см. в наноса. Ако има магнетит, той веднага ще залепне. Колкото повече магнетит залепне, толкова по-голям е шансът там да има злато", пояснява златотърсачът.

Наличието на кварц е вторият признак. "Кварцът е спътник на златото, често двата елемента се свързват", пояснява той. Външният вид на камъните е трети знак дали реката е златоносна. "При окисляване на пирита се получават от черни до ръждиви-оранжеви-жълти петна по частта на камъка, която лежи надолу във водата. Това е един от най-сигурните знаци за наличие на злато. Видя ли такъв камък с петна по него в долната част, 90 на сто има злато", сигурен е Стаменов.

Избуялият полски хвощ е последният критерий. "Нямам логично обяснение защо, но там, където има полски хвощ, излизат златинки", посочва шефът на БАТСЗМ. Той е категоричен, че ако посочените условия не са в комбинация, търсенето може да е безрезултатно. "Имал съм случай в дерето да има тонове магнетит и кварц без нито една златинка. И обратно - няма магнетит и рядко кварц, но много полски хвощ и ръждиви петна по камъните, и дерето се оказва златоносно. При съвкупност от всички критерии наличието на злато е гарантирано", обобщава Стаменов.

Основните клиенти на златотърсачите са бижутерите. "Има едно важно условие: златарят трябва да е виждал самородно злато и да го познава. Много от днешните са виждали злато само под формата на пръстени и бижута. В същото време, когато самородното злато от 23 карата е над 2-3 грама, то има колекционерска стойност и цената му се вдига с 30 на сто. Някои бижутери ще ти го кажат, други няма. Добрият златар ще оцени и парче злато с кварц, от което също може да се направи нещо красиво. Цената на подобна смес също е по-висока. Общо взето, златотърсачът трябва да има късмет да попадне на добър бижутер, който не търси печалбата само за себе си. Грам самородно злато в момента върви по 180-200 лв. Когато занесеш на златаря 5 гр., при стопяването до 1 гр. може да даде фира. След това той ще смеси златото с мед или друго, за да го направи 18 или 14 карата. Така печалбата за него ще е 2-3 пъти над това, което ти е платил. Гледам, че много колеги предпочитат да пазят намереното за себе си", обобщава Стаменов.

Законът за подземните богатства е в сила от 2009 г. и оттогава дейността на любителите е регулирана. Но на всички е известно, че в България злато се търси и добива още от древността, та досега. Както става ясно, треската не отслабва дори с идването на новите дигитални времена. В социализма за златотърсачество не се говореше официално, но през последните години темата навлезе сериозно в публичното пространство. Че в България има хора, които се опитват да се прехранват и дори да забогатяват, пресявайки баластра, започна да се пише още в ранните 90 г. на ХХ век. Тогава закриването на държавни предприятия остави много хора без работа, част от които станаха златотърсачи. Появиха се репортажи за цели фамилии, които се изнасят във фургони край езера и язовири и промиват до грам-два злато на ден, като така си докарват прилична надница на фона на безработицата и бързото обезценяване на лева. В края на 1993 г. вестник „24 часа" съобщи, че единственаната лицензирана по това време фирма е изкупила 8,575 кг. разсипно злато от шестима търсачи. Единствено те от стотиците промиващи речните корита предложили добивите си на държавата, вместо да ги изтъргуват на черния пазар. Средно 1,5 кг. златен прашец или люспи от 18 до 23 карата бе продал всеки от тях на лицензираната компания.