• Идеите варират от да изпратим трети човек в Космоса, през да забогатеем, до превръщането ни в център за иновации и да живеем със самочувствие по собствен избор тук
• Богатите европейски страни се стремят към лидерство, зелено бъдеще и технологии, бедните ­ да ги догонят по доходи

Някои хора не спират да мечтаят за България на три морета, без да си дават сметка, че Европейският съюз, чийто член сме от 18 години, се разпростира на пет. Националният следосвобожденски идеал за обединение на всички наши сънародници отдавна остана в историята.

Развитият социализъм беше утопия,

а след това трябваше да се демократизираме и да се интегрираме в ЕС и НАТО. Миналата година ни приеха в Шенген, а преди две седмици Европарламентът реши, че България от 2026 г. ще е и в еврозоната. На този фон управляващите си поставиха за цел да предложат нова национална кауза.

"От нас се очаква да поставим нови големи цели пред обществото, които да генерират съгласие и последователност при осъществяването им", заявиха депутатите на ГЕРБ в своя декларация в Народното събрание. А лидерът на партията Бойко Борисов очерта приоритетите за следващите години като модернизация, развитие на икономиката и по-високи доходи на населението. "Това може да стане само ако сме при големите европейски лидери, които вземат решенията", допълни той.

От няколко години вече има предложени идеи какво може да ни обедини като нация. Като започнем от Соломон Паси, който пред "24 часа" преди 3 години поиска да изпратим трети българин в Космоса, през това да забогатеем и да достигнем нивото на страни като Германия и Франция по стандарт до желанието да станем технологичен хъб или регионален лидер, който да задава посоката на Балканите. А партньорът на ГЕРБ – СДС, още преди 5 години на своя конференция реши, че новата национална кауза трябва да е: "Българите - европейски граждани с европейски доходи".

Може да бъде по-общо формулирана - да живеем добре тук, със самочувствие. "Добре" в смисъл не просто като стандарт, а с усещане за принадлежност, сигурност и перспектива, "тук" - не по принуда, а като избор да останеш, "самочувствие" - национална идентичност без комплекси, която се основава на съзидание. Може да е обръщане на демографския тренд и българи от чужбина да се завърнат. Държавата реши, че ще плаща по 5000 евро на човек, който си дойде от чужбина.

Що се отнася до България, тя би могла да се превърне от периферия на Европа към архитект на регионална

стабилност, смятат анализатор. Например да е ключов посредник в стабилизацията на Югоизточна Европа, особено в контекста на Западните Балкани и Черноморския регион. Това включва дипломатическо лидерство в процесите на европейска интеграция на съседни държави, икономическо партньорство чрез инфраструктурни коридори, енергийна свързаност и логистика, отбранителна координация в рамките на НАТО и ЕС, с фокус върху киберсигурност и хибридни заплахи.

Имайки предвид, че у нас е най-добрият интернет в Европа,

че имаме достатъчно добри специалисти в тази сфера, може да се утвърдим като технологичен хъб с глобални връзки чрез развитие на изкуствен интелект, биотехнологии и зелени иновации, с подкрепа от ЕС и частния сектор, привличане на таланти и българската диаспора чрез програми за обратно включване и стартиращи предприятия.

Макар че, преди да поставим големи национални цели, може би е хубаво да имаме магистрала "Хемус", пътища без дупки, качествено образование и здравеопазване и работещо правосъдие.

Когато се търси обединяваща цел, е хубаво да се види за какво мечтаят богатите и за какво - бедните държави в Европа. Едните премислят следващите си дестинации за пътуване, а другите – как да ги догонят и да не изпуснат влака. Ако първите гледат към зелено бъдеще, технологии, устойчиво развитие, иновации и лидерска роля, вторите чакат кога ще дойде зелената вълна, за да достигнат по-заможните по доходи.

Една Швейцария например мечтае да опазва околната среда и да изгражда устойчиво бъдеще с още по-процъфтяваща и иновативна икономика, да запази военния си неутралитет и своя уникален политически модел на пряка демокрация. За тях е важно да се справят с въглеродния отпечатък. Статистиката в това отношение е любопитна - ако всеки човек в света потребяваше колкото средния швейцарец, щяха да са нужни три планети Земя, за да се поддържа този начин на живот.

Горе-долу същото важи и за друга богата европейска страна – Дания. Тя си е поставила за цел първа в света да постигне климатична неутралност до 2045 г., 5 г. по-рано от останалите в ЕС. Нещо, което е непознато за много българи, мечтаещи за България на три морета. Копенхаген иска икономиката му да не добавя допълнително парникови газове в атмосферата – нейните нетни емисии да са равни на нула чрез енергия от възобновяеми източници, промени в транспорта, устойчиво земеделие, засаждане на гори и намаляване на отпадъците.

Лихтенщайн – малкото европейско

княжество, където има повече компании, отколкото жители,

също иска устойчиво развитие, но поставя и силен акцент върху образованието и опазването на културата. Неговият брутен вътрешен продукт на глава от населението е 155 000 евро, а у нас - 13 300 евро.

Германия и Франция се стремят към почти еднакви приоритети - лидерство чрез силна индустрия и отбрана. Берлин създава гигантски инфраструктурен и трансформационен фонд на стойност 500 млрд. евро, който ще се използва за мащабна модернизация на транспортната мрежа, енергийната система и дигиталната свързаност. Успоредно с това страната се зае да изгради

най-боеспособната армия в Европа след студената война.

Франция от своя страна публикува своя Национален стратегически преглед съвсем наскоро, в който ясно заявява, че Европа трябва да се подготви за война до 2030 г. В тази връзка основната цел на страната е гарантиране на сигурността на континента и стратегическа автономия. Париж инвестира активно в изкуствен интелект и квантови изчисления, развива космическите си способности и противовъздушната отбрана.

На този фон по-бедните европейски страни се стремят да догонят по доходи по-богатите. Днешният национален идеал на Португалия се фокусира върху по-висок стандарт на живот, като акцентира и върху мултикултурната си идентичност. Тя има достъпно здравеопазване, добро образование, екологично чиста е и е с относително ниски разходи за живот.

По-близо до нас – Гърция, вече не е фокусирана върху своята Мегали идея

(Великата идея) за териториално разширение и обединяване на гръцкото население, както беше през XIX век. Днес южната ни съседка мечтае да балансира между богатото си историческо наследство и засилване на геополитическата си роля в региона, както и да е икономически устойчива след дълговата криза.

На север Румъния, която се мъчи да избегне финансова криза и фалит, се е концентрирала върху икономически растеж, конкурентоспособност и цифрова трансформация.

За друга наша съседка - Северна Македония, най-важното е да утвърди своята независима национална идентичност, език и културно наследство, различно от гръцкото и българското. Скопие се стреми към членство в Европейския съюз също както и Сърбия, която обаче е доста по-назад в този процес.

Белград сякаш има и различни цели – наскоро президентът Александър Вучич обяви, че армията тайно е превъоръжена с най-модерни оръжия, като за това са знаели само петима души. Страната не се е отказала и от желанието си да бъде водещ фактор на Балканите и да влияе върху бившите югославски републики.

Но България не трябва да се сравнява с държави извън Европейския съюз, а да се стреми да се изравни със своите партньори на Запад.