Духовният водач става на 90 г. в неделя

Милиони последователи на будизма трепетно очакват духовния водач Далай Лама да разкрие подробности за бъдещия си наследник в навечерието на рождения си ден. 14-ият Далай Лама, познат още като Тензин Гяцо, става на 90 г. тази неделя. Той ще се включи във видео обръщение по време на 3-дневна тибетска религиозна конференция, която се провежда за първи път от 2019 г. насам и е с участието на над 100 будистки духовни лидери.

Говорител на тибетското правителство в изгнание обяви, че макар темата за наследника на Далай Лама да не е част от дневния ред на форума, стартиращ на 2 юли в Дхарамсала, този ключов въпрос е много вероятно да бъде обсъден.

Наследството на тибетския лидер е значимо не само за религиозните общности - то е крайъгълният камък на отношенията с Китай. В очите на Пекин 14-ият Далай Лама

е сепаратист и изгнаник,

който “няма право да представлява тибетския народ”.

Китай смята, че трябва да реши кой да бъде следващият Далай Лама, като определя това за наследство от имперски времена. Ритуалът за избор, при който имената на възможните прераждания се изтеглят от златна урна, датира от 1793 г., когато управлява династията Цин. Китайските власти неведнъж са заявявали, че прераждането на Далай Лама трябва да се решава, като се спазват законите, налагащи използването на златната урна.

Според тибетската общност обаче всяка намеса на Пекин е опит за оказване на контрол. Самият Далай Лама смята, че е неуместно китайците, които отхвърлят религията, “да се намесват в системата за прераждане на ламите, камо ли в тази на Далай Лама”. През март т.г. той призова тибетския народ да не приема “кандидат, избран с политически цели от когото и да било, включително от тези в Китай”. Духовният лидер пише още, че неговият наследник ще бъде роден извън пределите на Китай.

Централно място в традицията на тибетските будисти е вярването, че душата на старши монаха се преражда след смъртта. Именно чрез тази древна практика е намерен и настоящият Далай Лама. Роден с името Ламо Дондуп на 6 юли 1935 г. в днешната китайска провинция Цинхай, тибетският лидер е разпознат като въплъщението на предходния водач още когато е на 2 г. Тогава специална група, изпратена от тибетското правителство, стигнала до заключението посредством няколко предзнаменования, сред които и видение на монах.

Решението на групата било утвърдено, когато посетили дома на Ламо с вещи на 13-ия Далай Лама. Когато ги видяло, 2-годишното дете възкликнало: “Мое е, мое е”. През зимата на 1940 г. Ламо е откаран в двореца “Потала” в Лхаса - столицата на днешния Тибетски автономен регион, за да бъде обучен за лидер.

В хода на подготовката си Ламо, който приема религиозното име Тензин Гяцо, проявява голям интерес към науката, което се вижда и по-късно в програмата му на обучение, част от която са “петте големи науки” - логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия. В детските си години в Потала Тензин често си играел с часовник, изпратен като подарък от 32-ия президент на САЩ Франклин Рузвелт.

Бъдещият духовен водач, на когото и днес се приписват качества като бунтарски дух и дори пакостливост, като дете обичал и да ремонтира коли - една от тях

разбил в портите на двореца

Юношеството за Тензин обаче приключва внезапно и той е принуден да порасне, когато едва на 15-годишна възраст е обявен за държавен глава заради нахлуването на китайската армия в Тибет през 1950 г. Страната попада под контрола на Китай, след като вече утвърденият 14-и Далай Лама подписва Споразумението от седемнадесет точки през 1951 г. По-късно обаче тибетският лидер се отрича с мотива, че е дал одобрението си под натиск. Тибет остава под властта на Пекин до 1959 г., когато в страната се надига въстание. То е неуспешно и води до бягството на Далай Лама, който 13 дни прекосява Хималаите и стига до Индия.

Когато научава, че Далай Лама е избягал, тогавашният китайски лидер Мао Дзедун казва: “В такъв случай сме загубили битката”. Тибетският лидер е посрещнат в Индия от премиера Джавахарлал Неру, който му предлага Дхарамсала като убежище за него и хилядите тибетски бежанци. И до днес там е седалището на тибетската власт в изгнание.

През годините Далай Лама се утвърждава като световен символ на мира, а посланията му надхвърлят границите на религията. Милионите му поддръжници го считат за визионер и го сравняват с Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг-младши. През 1989 г. той спечели Нобелова награда за мир за поддържането на тибетската кауза и за “усилията си за постигне помирение”.

Китай обаче така и не променя риториката си към Далай Лама. Пекин го определя като “вълк в монашеска роба” и забранява показването на негови снимки, както и всякаква публична проява на почит към него.

Преговорите с китайските власти пропадат през 2010 г., макар исканията на тибетския лидер да са по-скоро умерени. Той настоява за по-голяма автономия за своя народ, включително правото на свободно богослужение и запазване на културата, която според повечето тибетци е била смазана под китайско управление. През 2011 г. Далай Лама се оттегля от политиката, но остава духовен водач на Тибет.