Протестите в Сърбия планират обрат в деня на обрата. И "вземат" на Вучич най-милото

“Ще дойде Видовден.”

Чували сте тази абстрактна закана, нали? За сърбите обаче Видовден, или Видовдан, е ден от календара, при това от най-важните. 15 юни по стар стил, или 28 по нов – е метафора, много по-голяма от култа към сицилианския светец Вит, покровител на певците и шоумените, който може да види бъдещето.

Поне десет ключови събития в сръбската история са свързани с този ден. Всичко започва от Косовската битка през 1389 г. Жестокият бой между сръбско-босненската войска и турците май завършва с реми, даже камбаните на “Парижката Света Богородица” бият за християнската победа. Объркващото е, че загиват и двамата пълководци: Милош Обилич убива султан Мурад; после османците екзекутират княз Лазар в нозете на Баязид Светкавицата.

С други думи, не знаем много за битката. Но по-късно тя се превръща в

мит, възпят в народните песни на сърбите

Митът магически превръща поражението в победа, атентатора - в национален герой, а бъдещето – в обещание за възмездие и триумф след страданията.

Ето и самото предание. Преди битката птица, пратена от Света Богородица, пита Лазар каква победа иска – на небето или на земята. “На небето”, отговаря князът. Така обрича себе си на смърт, а войската си на погибел – но се сдобива с героична праведност. Неслучайно сърбите понякога се наричат “небесен народ”.

В разговор с мен сръбският политик и писател Вук Драшкович осъди пренасянето на това мислене в политиката: “Лазар искал да победи, не да загине. Ние не живеем заради смъртта”.

Но спор няма. Магическата сила на Видовдан владее сръбската история. На този ден през 1914 г. Гаврило Принцип, “новият Обилич”,

убива ерцхерцога Франц Фердинанд в Сараево

и предизвиква Първата световна. На същата дата през 1921 г. Сърбия възкръсва като победител във войната с т.нар. Видовданска конституция, събрала в обща държава сърби, хървати и словенци.

Точно 28 юни избра сръбският президент Александър Вучич, за да обяви своето “Движение за народ и държава”, събрало партии и организации, близки до властта. Но студентите, които протестират срещу него вече осми месец, го изпревариха: обявиха свой протест в Белград. Изправен пред опасността двата митинга да бъдат “премерени”, Вучич оттегли своя.

Предстоящият видовдански протест още веднъж показва как действат студентите. Те “вземат” на Вучич най-милото: патриотизма (не се делят на леви и десни, либерали и консерватори, националисти и европейци). Знамето (на техните демонстрации се вее само флагът на Сърбия). Кирилицата (сърбите ползват латиница, но студентите пишат само с кирилски букви). Сега му взимат и Видовден.

За тях това е важен момент. Защото Видовден е обрат, рестарт, точка на преобръщане. Студентите имат нужда от нея.

Месеци наред те страняха от политиката, партиите и даже от подкрепящите ги граждански движения. Изработваха позиции на пленуми, с гласуване. Даваха кратки и неясни интервюта, в които не споменаваха думите “Вучич”, “избори”, “власт”. Повтаряха само едно: искаме истината за падналата козирка на гарата в Нови Сад, която уби 16 души.

Но в живота е така: най-голямата ти сила е и най-голямата ти слабост. Студентите запазиха единството си. Инерцията им обаче спадна, появи се лека умора, а властта засили натиска – със задържания, побои и шантажи.

Затова те планират обрат в деня на обрата. Вече имат политическо искане: извънредни парламентарни избори през септември. Имат и ултиматум: ако до 21 часа на 28 юни управляващите не приемат искането – и не разчистят контрапротестиращите от Пионерския парк срещу парламента – започва гражданско неподчинение.

И още нещо, студентите вече не действат сами. Отиват на своя Видовдански протест заедно с граждански сдружения, синдикати и отделни личности. Даже са готови

да съставят изборна листа, която да спечели

евентуалния предсрочен вот

Основната сила ще бъдат университетските преподаватели.

Какъв е шансът това да успее? Не познаха онези, които подцениха студентите. Макар и да се поизноси, тяхната енергия не изчезна. Не можаха да ги сплашат, нито купят.

Не помогна и завидната способност на президента Вучич да играе с всички коне едновременно – Тръмп, Европа, Китай, Русия и Украйна. Стана ясно, че външните играчи са залагали на Вучич, защото печели. Загуби ли контрол у дома, може и да го изоставят. За това говорят например жълтите картони, които президентът получи от Русия. Последният бе за износа на оръжие за Украйна.

Да, студентите ще използват видовданския мит. Разбира се, митовете помагат: всяко общество търси приказка, мечта, вдъхновение, опора в завета на прадедите. Днес, когато политиката често прилича на

пошъл бизнес с

вкус на пиар,

имаме нужда от идеалисти. Кой друг ще скочи в тъмното със завързани очи?

Само да не прекалят. И да не забравят, че митът в крайна сметка е измислица. Неговото вдъхновение може да се окаже смешно, безумно, даже опасно. Беше Видовдан 1989 г., когато Слободан Милошевич събра стотици хиляди на Косово поле, уж за да възкреси сръбския национализъм, но всъщност, за да се възцари вовеки начело на Сърбия.

После Югославия се разпадна, а сърбите загубиха Косово. И пак на Видовдан 2001 г. тогавашното сръбско правителство предаде Милошевич на Трибунала в Хага. Когато навремето правихме нашите филми за новия косовски бой, често показвах какви са рисковете от политиката "от Видовден до Видовден".

Какво иде сега? Ще видим на Видовдан. Само тогава, казва легендата, бъдещето ще ни се яви със своята странна, притегателна сила. И ще ни постави пред избор, от който не можем да избягаме.