Тази снимка съм я виждал на живо много пъти когато бях в Московския държавен университет за един семестър през пролетта на 1986 г. Много пъти, но първия път си спомням отлично. Влязох в огромен гастроном в центъра на Москва - магазин "Продукты". Тезгяхът бе с дължина не по-малко от 50 метра бели фаянсови плочки - и бе напълно празен. Някъде около средата му стоеше единична бройка кокошка - с целите крака (с ноктите), тъмно лилава и без каквато и да е информация кога и от какво беше починала... На дългата стена зад тезгяха бяха наредени лавици с рибни консерви. От тях винаги имаше - няма как да умреш гладен...

На фона на тази картина снабдяването в София и Варна (родния ми град) беше направо "нормално". По магазините (суперите) винаги имаше някакъв салам, понякога дори 2-3 вида, имаше овче и краве сирене, кашкавал и яйца... Бях попитал една продавачка в Люлин защо яйцата са с цена за нормални, а са толкова маломерни. "Откъде да знам бе, другарю, да не съм ги снасяла аз..." В София продаваха по-редовно и месо. Е, свинско и понякога телешко, екстри и глезотии нямаше, но някакво месо все се намираше. Във Варна месото беше кът. Докарваха веднъж-дваж седмично в центъра - в 1-2 фирмени магазина на месокомбината в Толбухин. Който не свари - и ако има кола, отива на пазар направо в Толбухин. Ех, много ги мразеха добричлии нахалните варненци, дошли да изкупят "тяхното месо". Толбухинските КАТ-аджии се нареждаха още на километри преди града за да обрулят варненските коли, тръгнали на пазар. И варненци не обичаха добричлии - викаха им "техеранци" (на колите им оттогава пише ТХ - еди колко си...)

Глад нямаше. Нямаше и големи претенции. Като гледаш, че всички обикновени хора са като тебе - някак си не се вълнуваш кой знае колко какво и откъде ще си купиш. Чували бяхме за магазините на Запад, че са пълни с какво ли не. Но това беше много, много далеч - по-далеч отколкото днес, по Илоново време е Луната или Марс. Ходеше се на екскурзия до Чехия, до Източна Германия. За нас там магазините бяха като пещерата на Али Баба. Но ние не се смущавахме, защото в България отговорни другари ни обясняваха, че там трябва да е така, защото те са на предната линия на идеологическата борба със световния империализъм и трябва да са "витрина". Убедително, не ли?

Не съм на мнение, че трябва да се оплаквам от живота си по онези времена. Бях млад, можех всичко, имах мечти, амбиции, приятели и простички, но пълноценни радости. Само че няма да приема примитивни пропагандатори - копейки или просто глупци - да ми рисуват картини на изобилие и охолство от това минало, което аз съм живял, десетилетия наред. И да лъжат децата и внуците ни, че тогава било "по-добре" от сега. Лъжат - от горе до долу. Защото нито имат истини, които да кажат, нито факти, които да покажат.

От Фейсбук.