Дори майката или бащата да са с влязла в сила присъда, това не отменя правото им на лични отношения с наследниците

Мъж убива жена си или жена - мъжа си. Следват арест, обвинения, съдебно дело. Какво обаче става с децата, на които единият родител е в гроба, а другият в затвора? Въпросът с родителските права при тежки престъпления и поверяването на децата на майки или бащи, обвиняеми за убийства, не са регламентирани в българския закон. Те може да се ограничат или отнемат с дело по Семейния кодекс, ако единият е насилник, наркоман или алкохолик, а поведението му застрашава детето.

Съдийските решения са различни и често противоречиви

Преди месец магистратите в Бургас решиха да дадат на Габриела Славова, която е под домашен арест, “разширен режим с преспиване” за малкия ѝ син. Детето по документи е на убития Пейо Пеев , но бившият депутат Велико Минков води дело за бащинство. Докато чака окончателното решение, Минков има разрешение да вижда детето, което е настанено при родителите на Пейо. Сега обаче за него ще се грижи и Габриела Славова.

В мотивите си съдът сочи, че домашният арест на Габриела и наказателното дело срещу нея не следва да я лишават от възможността да поддържа контакт със сина си в “безопасна среда - домашни условия”.

Съдът се позовава и на актуален социален доклад, от който става ясно, че с Габриела “е работено и се работи за възстановяване на отношенията с децата и същата се подготвя за това”. Както за нея, така и за Велико Минков съдът заключава, че притежават нужния капацитет да са родители. Двамата са

“млади, добре образовани, имат жилища и средства

да се грижат за детето”. Те не са имали укоримо поведение към сина им.

Габриела Славова не е първата, на която съд позволява да се вижда с детето си, въпреки че делото срещу нея все още не е приключило.

Няма статистика колко точно са мъжете и жените, убили половинката си, които обаче са имали възможност да гледат децата си, докато са под домашен арест. За последните 20 г. подобни случаи са единични, показа проверка на “24 часа”.

“Законът не се произнася по въпроса за отглеждането на дете от майка или баща, които са с мярка за неотклонение или изтърпяващи наказание с влязла в сила присъда за убийството на другия родител”, обяснява адв. Пламен Борисов. Той определя това като празнина в законодателството ни.

Има обаче процедура, ако жена роди по време на изтърпяване на наказание зад решетките. Например убила е съпруга си, докато е бременна от него. Проверка на “24 часа” показа, че в момента в сливенския затвор има само една жена, която отглежда новороденото си в отделението за бременни и майки с деца до 1 година.

Тя обаче не е осъдена за убийство, поясняват от Министерството на правосъдието.

Допълват, че лишените от свобода също имат право на свиждания с децата си. Могат да ги посещават не по-малко от два пъти месечно, а срещите им са по 40 минути.

Адв. Борисов казва, че дори майката или бащата да са с влязла в сила присъда за убийство, това не отменя правото им на лични отношения с децата.

Включително и при случаи на насилствена смърт на другия родител. Юристът обаче отбелязва липсата на правна уредба, която регламентира как ще се случват срещите на подсъдимия с детето.

“Често съдът не дава отговор на въпроса как ще прекарват време заедно, докато е под домашен арест, а след това и ако влезе в затвор”, казва адв. Борисов.

Той има казуси, подобни на този с Габриела Славова, но с бащи, които са под домашен арест. Съдът им е позволил да виждат децата си само за два часа и в присъствието на социален работник. Срещите са в контактен център.

“Съдът задължава личните отношения да са на територията само на един град. При подобни казуси, но с по-леки престъпления има много бащи, които не могат да доведат децата си от Варна до София например. По тази причина наемат стаи в хотели. Транспортът и географската отдалеченост са проблем”, казва адвокат Борисов.

Дори при тежко престъпление родителските права на подсъдимия за убийството не може да бъдат отнети, показа проверка на “24 часа”.

Осъденият родител може да участва пълноправно

във вземането на решения, твърдят експертите. Пример за това са пътуванията в чужбина, при които е нужно заверено съгласие и на двамата родители, независимо дали единият от тях се намира в затвор. Ако той не даде такова, се води дело, а

липсата на съгласие се сменя със съдебно решение

Правото на лични отношения с детето, както и задължението за издръжка остават и в случаите на отнети родителски права. Въпросът дали една майка може да си вземе детето, ако ѝ отнемат за 10 г. правата, а тя получи 10-годишна присъда и я излежи, не стои на дневен ред.

“Ограничаването и лишаването от родителски права не е свързано с определянето на конкретен срок - обясняват адвокати. - Магистратите вземат решение дали да уважат, или не такъв иск. Криминалното минало не важи и в случаите на брутално убийство. Ако осъденият е

излежал присъдата си, след това той спокойно може да се грижи за децата си, в случай че са непълнолетни.”

Специалистите са категорични, че държавата трябва да мисли безопасен и щадящ за детето начин, по който да се провеждат срещите му с подсъдимия родител. Юристи се обединяват около идеята майката или бащата, изтърпяващи мярка, да работят с психолог, който да проследи колко здрава е психиката им. Това би гарантирало, че по време на срещите със сина си или дъщеря си няма да бъде поставен въпросът с невинноста му в опит да го манипулира.