• Време е държавните служители, военните и полицаите да плащат здравни осигуровки, казва председателят на Българския лекарски съюз
• Финансисти и икономисти от УНСС изготвиха методика за остойностяване на лекарския труд, връчих я поне на трима министри - реакция няма
• България е с най-нисък процент за здраве от БВП и с най-ниската здравноосигурителна вноска в ЕС
• Ще изготвим правила за добра медицинска практика - те са важни колкото за лекаря, толкова и за пациента

- Д-р Брънзалов, в последните седмици има няколко новини, свързани със здравната система, които се нуждаят от коментар на Българския лекарски съюз. Първата - младите лекари обявиха протести за по-високи възнаграждения. Подкрепяте ли тези млади колеги и въобще как може да се реши проблемът с ниските заплати в сектора?

- Подкрепяме справедливите искания на младите лекари. Те обаче на моменти звучат така, сякаш целта е връщане към старото бюджетно здравеопазване – с фиксирани и еднакви заплати навсякъде. С това не бихме се съгласили.

Ние отдавна сме поели инициативи да бъде оценен лекарският труд. А аз лично поне на трима министри съм връчвал издание на разработка, изготвена от експерти и финансирана с парите от членския въпрос на българските лекари. Ние помолихме експерти - финансисти, икономисти да изготвят методика за остойностяване на лекарския труд. Но до този момент няма последващи стъпки, а остойностяването е важно, за да можем да говорим за заплати. Истината е, че Българският лекарски съюз не е нито работодател, нито профсъюз. Ние сме съсловна организация, която е определена със закон, и можем да преговаряме единствено и само за условията по Националния рамков договор.

Проблемите в здравната система са много по-дълбоко структурни и не може да бъдат решени с вдигането на възнагражденията поравно на всички.

Основният проблем е хроничното недофинансиране на системата. България е с най-нисък процент за здравеопазване от брутния вътрешен продукт и с най-ниската здравноосигурителна вноска в ЕС.

От друга страна, нашата система дава високо качество на медицинската услуга, абсолютно съизмеримо с другите страни от съюза.

Ето пример - тази година успяхме да договорим в специализираната медицинска помощ първичният преглед да стане 50 лв. - цена, за която хората се подстригват или си правят маникюр. Нормално ли е това? И с такова финансиране ние искаме да достигнем високи нива на възнагражденията.

По-високи заплати - да, но първо трябва да се решат проблеми, задълбочени през годините, които вече не търпят отлагане.

- А заради недофинансираната система българинът доплаща най-много за здраве. Повишаването на здравната вноска достатъчно добра мярка ли е за дофинансиране? Трябва ли да има децентрализация и да се появят повече здравни каси или пък да погледнем към здравно застраховане, както е в други държави?

- Ще започна отговора отзад напред. НЗОК се издържа с 1,5% от собствения си бюджет, а 98,5% отиват за здравноосигурителни плащания. Коя застрахователна компания не заделя за себе си поне 25% от бюджета си?

По отношение на здравната вноска нека да разгледаме историята. При старта на реформата преди 25 г. през 2000 г. беше заложена 6% вноска за здраве, която постепенно да се увеличава и да достигне средните за Европа стойности.

Тя обаче замръзна на 8% и за известно време се натрупваше приличен резерв, който държавата при тогавашния министър на финансите Симеон Дянков прибра. След което резерв не беше натрупан. Напротив, за 2024 г. всички пера в системата са в недостиг на средства. В болничната помощ най-вероятно ще влезем в дългова спирала, защото там недостигът е най-силно отчетлив и 146 млн. от бюджета за 2024 г. преминаха за изплащане с парите от 2025 г.

Постоянно ни цитират, че искаме осигурителната вноска да е 12%. Не бих казал, че това е точно така. Ние искаме добре финансирана система. Здравната вноска трябваше да нараства плавно, като се намалява доплащането от пациента. И когато стигне такъв процент, че да няма доплащане, това ще е размерът.

Второ, една голяма част от българското общество не плаща здравни осигуровки, а получава грижи като всички останали граждани. Ние, лекарите, си плащаме здравните осигуровки, но държавните служители, армия, полицаи не плащат. Време е да се помисли по този въпрос. Трябва да се намерят допълнителни средства за българското здравеопазване, за да може то да съществува, работещите в системата да получават достойни възнаграждения и да няма протести.

- Всички знаем, че има недостиг на кадри в здравната система. Приемате ли идеите на правителството медици да се обучават безплатно и приемът да се обвърже с договори в болници?

- БЛС подкрепя безплатното обучение за медици, но при условие че студентите предварително са информирани и сами са пожелали да учат безплатно, а после работят определен брой години в България. Медицинското ни висше образование е на добро ниво. То обаче е едно от най-скъпите като издръжка и е сред най-търсените в цяла Европа. Навсякъде има кадрова криза. Само че ние ставаме донори на европейските здравни системи, без те въобще да правят инвестиция в този кадрови ресурс, получават го от страни като България наготово.

- А безплатното обучение на медицинските сестри и акушерките може ли да реши проблема с огромната им липса?

- Това е първа плаха и много закъсняла стъпка. В България тези кадри наистина липсват. Сестрите вече са по-малко като абсолютен брой от лекарите, затова в много лечебни заведения лекари извършват дейностите им.

4-годишният срок за обучение на сестрите обаче е прекалено дълъг. И няма лошо той да бъде съкратен и да се наблегне повече на практическото обучение в лечебните заведения.

- А не трябва ли да се съдейства студентите след трети курс да могат да работят като сестри в болниците? Сега може да са само болногледачи.

- Това може да бъде някакво законодателно решение. Когато аз учех медицина, след трети курс цяло лято карахме сестрински стаж. То и при лекарите дефицитът е силно изразен, но недостигът със сестрите вече става проблем за цялата система и за цяла България.

- А сестрите трябва ли да могат да сключват отделен договор със здравната каса?

- Това е друга тема, която няма да реши проблема с недостига. Ние настояваме лекарският труд да бъде остойностен, но това не се прави. Сестринският труд е функция на лекарския труд. Всичко, което може да прави една медицинска сестра, независимо къде се намира и какво работи, може да го прави и лекарят. Само че качеството на неговата здравна грижа е по-добро.

Единственият явно приложим принцип за оценка на качеството на медицинската услуга е степента на квалификация. Дали е специалист по здравни грижи, дали е току-що завършил лекар, или е специалист с 30 г. стаж, който прави виртуозни операции - това е фактът.

- Кажете кои са добрите неща в подписания наскоро анекс към Националния рамков договор със здравната каса?

- Добрите неща са там, където имаше допълнително финансиране за реализация на съответните политики. Цените в педиатричната помощ бяха увеличени с по-голям процент от средния, което формира допълнително увеличение на перото за детско здравеопазване в първичната извънболнична медицинска помощ с около 23 млн. лева през тази година. За диспансерното наблюдение на полиморбидните пациенти също договорихме по-високо от средното увеличение. В специализираната извънболнична медицинска помощ се запазва тенденцията НЗОК да заплаща по-високи стойности за прегледите при педиатър.

- А за следващия договор 2026-2029 г. имате ли някакви идеи?

- Нека да завърша с тези преговори - сега идва ред и на болничната помощ, където, за съжаление, цената на нито една клинична пътека не беше повишена. Има недооценени клинични пътеки, трябва да се преразгледа и философията на самите пътеки - кои могат да станат амбулаторни процедури, което ще облекчи донякъде бюджета, а ще осигури добра грижа за пациента.

Аз съм благодарен на моите колеги, че на 78-ия събор на БЛС проявиха разбиране и дадоха картбланш да подпишем договора. Но недофинансирането е огромно, а в същия момент искаме нови дейности, нови технологии, по-голям обхват, по-добро качество, повече изследвания с по-модерни апарати.

В България се прави абсолютно всичко, както е по света, разполагаме с блестящи специалисти. Но при тези финансови параметри е трудно да се осъществят всички замисли.

- Нека да поговорим за биомаркерите. Хората - особено онкоболните, питат защо лекарският съюз е против НЗОК да плаща биомаркерите?

- БЛС не е против да се плащат биомаркерите – стига това да се случи от перото за лекарства, а не от перото за медицински дейности, от което реално се формират и покриват заплатите на лекарите и специалистите по здравни грижи. За тази част от бюджета на НЗОК не са необходими преговори с БЛС - директно да ги вземат от лекарствата, така или иначе, всяка година този процент расте, вече надвишават 27% от общия бюджет на НЗОК.

- А можете ли да помогнете по някакъв начин да се приемат най-накрая медицинските стандарти за различните специалности?

- Много медицински стандарти са изготвени, но колеги казват, че седят на бюрото на министъра. Предстои среща с всичките бордове по специалности и ще обсъдим нещо изключително важно - да се изготвят правилата за добра медицинска практика. Медицинският стандарт е по-скоро количественият аспект на нашата дейност. А качественият аспект са правилата за добра медицинска практика. Тези правила са колкото за лекаря, толкова и за пациента. А ние всички сме пациенти и в тази ни роля искаме по-добро лечение, по-качествено обслужване, на по-високо ниво, с по-добра техника.

CV

• Д-р Николай Брънзалов е възпитаник на Медицинския университет в Пловдив
• Притежава специалност по вътрешни болести и по обща медицина, както и магистратура по здравен мениджмънт
• Общопрактикуващ лекар вече 25 г.
• През септември 2024 г. е избран за председател на Българския лекарски съюз. Преди това в два последователни мандата е зам.-председател на УС на съсловната организация
• Д-р Брънзалов е председател на Контролната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари