• Сточна гара, Централна гара, площад "Св. Неделя" - дали някога ще бъдат преобразени?
• Добрите архитектурни идеи за столицата стоят твърде дълго на картинка и хората спират да вярват, че някога ще се случат

София расте, не старее и постоянно се променя - нови квартали се строят буквално за месеци, а после наземният градски транспорт и метрото се опитват да ги догонят. Няколко точки на столицата, при това на ключови места, обаче стоят като замръзнали и все повече заприличват на градски язви. Не помагат усилията на експерти и на граждани да насочат вниманието на институциите към тях и да дадат идеи за лечението им.

През последните дни архитекти опитват да съживят една забравена и рушаща се историческа сграда и целия район около нея. Става дума за пустеещото административно здание на Сточна гара. Малцина въобще се сещат за съществуването му, тъй като то стои някак встрани от бесния автомобилен поток на кръговото кръстовище. Всъщност гарата е на само 10 минути от площад "Александър Невски" и е част от широкия център. Нейната основна сграда е проектирана през 1928 г. от арх. Панайот Калчев и е открита през 1931 г. Същият архитект е създал и гара "Подуяне", както и метеорологичните станции на връх Мусала, Черни връх и връх Ботев. Сточна гара е последната в София, построена във времената, когато България е монархия. Когато човек разгледа постройката, макар и в сегашното й запуснато състояние, вижда истинско архитектурно бижу, еклектика между стилизирани заемки от Възраждането и ар деко.

Днес обаче гаровият комплекс се посещава само от хора, които строят къща или правят ремонт. От години той е превърнат в царство на гипсокартона и фаянсовите плочки. Собственик на имота е Националната компания „Железопътна инфраструктура". Пред административната сграда на гарата е изграден строителен хипермаркет. Зад него двуетажната постройка стои заключена и в нея рядко нещо се случва.

Сдружението на архитекти и урбанисти "Градоскоп" иска това да се промени. В момента те организират вътре беседи с любители на историята на железниците, работилници за деца и т.н. В помещенията са наредени изложби, прожектират се образователни филми. Входът е свободен, а архитектите се радват на всекиго, дошъл да чуе историята на гарата или да попита как обраслият с бурени терен може да се трансформира в нещо хубаво за всички.

"Градоскоп" предлага зданието да стане културен център, а в района на Сточна гара да се създаде парк. "Рушащата се сграда има потенциал да се превърне в място, свързано с културното наследство на Сточна гара, но и в пространство, което да удовлетворява нуждите на града и на местните общности - заявяват от сдружението. - Кварталите около гарата може да се свържат чрез осигуряване на качествена паркова среда за хората. Парк около неизползваните жп трасета може да се създаде с минимални ресурси чрез правилно разпределение на ролите между държава и община."

Урбанистите поясняват, че допитванията са показали, че жителите на близкия квартал "Хаджи Димитър" имат нужда от културен център и от място за събития, а тези на Драз махала - от зелени пространства и площадки за деца. Установили са още, че обитателите на съседния район "Оборище" също биха идвали до Сточна гара, ако тя се облагороди и отвори за хората.

Идеите на архитектите звучат добре, но вероятно само най-заклетите оптимисти вярват, че те ще се реализират в обозримо бъдеще. Повечето хора вече написаха в социалните мрежи, че след края на проекта "Нов живот за Сточна гара" очакват сградата пак да бъде заключена и саморушенето й да продължи. Песимизмът идва от факта, че архитекти от години говорят не само за нуждата от събуждането на този жп ареал, но и за това, че влаковите релси разсичат София на две и че липсата на добра свързаност обрича северните части на града на по-бавно развитие. От тези анализи не произтича нищо. Въпреки че темата често се обсъжда в професионалните среди и на дебати за София, не е известно Столична община и държавата да са влезли в диалог как интересите на НКЖИ като собственик на Сточна гара да бъдат защитени и в същото време тя да се отвори за жителите на града.

Най-емблематичният пример за зона на здрача в София всъщност е не малката и периферна товарна гара, а една от основните транспортни врати на града - Централната жп гара, през която минават много чужденци и хора от други градове и села. За нейното социализиране също се говори от години. Преди 7 г. общината и фондация "Визар" проведоха конкурс за превръщането на недружелюбния за пешеходците предгаров площад и на призрачния подлез, наричан "Ротондата", в красив вторичен градски център. Международно жури с председател арх. Данте Бенини присъди първо място на студио "А и А архитекти" с управител Ангел Захариев, съпруг на еврокомисарката Екатерина Захариева. Проектът на "А и А архитекти" предвиждаше пред гарата да се оформи пешеходен площад с много зеленина, а автомобилното движение по бул. "Мария Луиза" да се вкара в подземни тунели (виж визуализация на спечелилия проект). В зоната бе проектирана и нова многофункционална зала, от каквато столицата има нужда. Предвиди се и пробив на бул. "Христо Ботев" под гарата и автомобилно свързване с района на ТЕЦ-София.

След края на конкурса настана затишие, което продължава до днес. Проектът за устройствен план на зоната бе обжалван от собственици на частни имоти. Един от тях поиска собствена разработка, което стопира инициативата на общината. От Направление "Архитектура и градоустройство" обявиха, че се налага да стартират нов план без проблемния имот. Преди около година НАГ съобщи, че новата разработка е факт и че вече има влязъл в сила нов план за 10 дка. През седмицата "24 часа - 168 истории" попита "Московска" 33 има ли развитие по темата за вторичния градски център. Оттам отговориха, че подробният план е в сила и че имотът е отбелязан като общинска собственост. Към момента обаче нямало инвестиционни предложения.

Действия на администрацията подсказват, че софиянци ще трябва да се заредят с още търпение в очакване районът на Централна гара най-после да придобие вида, който всички искат. Миналата есен кметът на район "Сердика" Момчил Даскалов съобщи, че ще ремонтира подлеза с бюджет, който районът може да отдели. Даскалов обеща оживяване на пространството чрез отдаване на помещенията за минимален наем на граждански организации с цел превръщане на мястото в зона за артистични и други събития.

Шест месеца минаха оттогава, но планът не е сработил и почти всички помещения в подлеза продължават да са празни. Хигиената в "Ротондата" може би се е подобрила с една идея, но не чак толкова, че да направи поносим по-дълъг престой в подземието. Неприятният мирис, който облъхва пътуващите с метрото и пътниците на БДЖ, си е там и видимо няма намерение да си ходи. Така централната жп гара на българската столица продължава да е фаворит за приз на „Гинес" за най-голяма нерегламентирана тоалетна в света.

Все още тъжна е и съдбата на друго емблематично пространство, този път в самия градски център - площадът около храма "Света Неделя". Част от него е разкопан от близо 10 г. и вече цяло поколение столичани го познава единствено в това състояние. През 2019 г. общината проведе конкурс за съживяване на пространството, спечелен от студиото на световноизвестния архитект Масимилиано Фуксас. Проектът предвижда пълно преобразяване на площада - разкриване на археологията (смята се, че под него лежи дворецът на римския император Константин Велики), стъклени пешеходни пасажи над разкопките, нови пешеходни трасета, повече зеленина и т.н. - пак виж визуализацията. 

След победата се наложи Фуксас да преработва идеите си. Веднъж това се случи по искане на архитекти, които не приеха визията на предвидените нови осветителни тела. Втори път - по настояване на Софийската митрополия, която поиска автомобилен достъп до църквата. Министерството на културата пък се пребори да отпаднат планираните тоалетни по бъдещите трамвайни спирки.

След това НАГ влезе в нови съдебни битки, тъй като издаденото разрешение за строеж от бившия главен архитект на София Здравко Здравков бе обжалвано от притежатели на търговски обекти. Делата са към края си и очакванията бяха тази година обновлението най-после да започне. Поне засега е по-вероятно това да не се случи. В бюджета на София за 2025 г. пари по перото "Света Неделя" не са предвидени.

Градоустройствени язви има не само в центъра, но и в почти всички квартали на столицата. Жителите на район "Красна поляна" вероятно с право ще кажат, че най-старият и най-сериозен източник на проблеми е при тях - бившите Виетнамски общежития. Преди 5 г. Столична община събори четири от постройките. С инвестиция от 2,4 млн. лв. 51 от обитаващите ги ромски семейства бяха настанени в три блокчета, сглобени от корабни контейнери и поставени до полицейския участък във "Факултета". Живеещите около Виетнамските общежития приветстваха начинанието, но след това премахването на старите и опасни бараки спря.

"Бутането на част от общежитията ни даде надежда, че процесът по ликвидирането на гетото е стартирал и че това ще ни донесе нормален живот - разказва жител на "Красна поляна", пожелал анонимност заради страх от отмъщение. - Днес вече сме убедени, че общината няма желание да го завърши. Междувременно ситуацията в бараките се влоши, вместо да се подобри. Със сигурност в момента там живеят повече хора, отколкото бяха преди събарянето на част от постройките. Ако някой ви каже, че знае колко са хората в гетото, не му вярвайте.

Стотици, може би хиляди са без адресна регистрация. От района ни обясняват, че не могат да ги изведат, тъй като няма къде да ги настанят. Контролът е нулев, по цяла нощ от махалата се чува силна музика, в кварталната група във фейсбук има видеа. Хигиената е под всякаква критика, през зимата общежитията са основният източник за замърсяването на въздуха в тази част на София. Конфликтите между обитателите им и живеещите наоколо са ежедневие, но рядко стават обществено достояние. Животът на всички около гетото продължава да е ад".

Човекът от "Красна поляна" пояснява, че единствената останала надежда на общността е частна фирма, която строи в района, да купи общинския терен и да го застрои. "В квартала усилено се говори, че се водят преговори и че затова общината е напълно пасивна в гетото. В другите квартали хората не искат нови блокове, ние тук се молим някой да дойде и да построи нещо на мястото на Виетнамските общежития", признава той.

Ще се появи ли плаж на Перловската река?

Главният архитект на София Богдана Панайотова изненада с признание, че градските реки й се струват "интересна тема" и че по нея си струва да се мисли и да се работи. Панайотова поясни, че я занимава въпросът как поречията в урбанизираните територии да бъдат приобщени към градската среда и да се превърнат в зони за отдих. Kаза още, че разхубавяването на речните корита би могло да се случи с публично-частно партньорство. В социалните мрежи се появиха закачки, че Панайотова е решила да направи Перловската река конкурент на плажовете по Сена.

Всъщност главният архитект заговори за неща, за които софиянци вече отдавна показаха, че приемат като добра идея. От 2020 г. фондация "Колективът" организира летния фестивал "Реките на София", чиято цел е пустеещи пространства да се облагородят и да се трансформират в места за срещи, за културни събития и т.н. Първоначално фокусът на "Реките на София" изглеждаше насочен повече към Владайската река в района на Лъвов мост. През последните години проявата като че ли намери по-добра локация - Южния парк в района на културния център "Топлоцентрала", покрай който минава Перловската река. В дните на фестивала там се събраха доста хора.

Скоро добри новини би трябвало да има и за част от все още неработещите минерални бани в града. Пред приключване е обновлението на комплекса в "Овча купел", чието възстановяване започна през 2023 г. Проектът за реконструкцията на тази баня предвижда първият етаж на сградата да се използва като балнеологичен център с мъжко и женско отделение, като отделно на това ниво ще има и спа зона за смесено използване. Вторият и третият етаж пък са предвидени за кабинети и лаборатории за научни изследвания.

През май общинският съвет даде мандат на кмета Терзиев да преговаря с държавата за придобиване и реставрация на банята в Горна баня, отново като термален център. Тя пустее от повече от 20 г., а жители на квартала и на цяла София периодично се опитват да се преборят за съживяването й. Тази година искането за отпускане на средства за ремонта на рушащия се паметник на културата събра най-много гласове в конкурса "София избира", в който столичани дават идеи за подобряване на районите си и като цяло на София. От общо 11 589 гласували за някой от внесените проекти, този за Горна баня събра 940 гласа и зае първо място.

В бюджета на София за т.г. са предвидени 100 000 лв. за спешен проект за укрепването на Централната минерална баня. Както "24 часа - 168 истории" писа, според доклад на специалисти дори и без силно земетресение - с магнитуд над 3 - 4 по Рихтер, - само под натиска на собствената си тежест тя може да се срути. Заключенията са направени преди 7 г., но оттогава не е предприето нищо, за да се спаси един от емблематичните символи на столицата. В средата на май по искане на неправителствената организация "Българска асоциация за термално наследство" бе подписан Меморандум за възстановяването на Централната баня като общински термален център. Лично кметът подкрепи документа.

През май общинският съвет гласува бюджет в размер на над 2,8 млрд. лв. След това обаче Васил Терзиев му наложи вето и го върна за ново разглеждане, което се случва за пръв път в историята. Причината е, че през месеца за нови предложения и корекции общинските съветници от ГЕРБ, БСП и "Спаси София" прекроиха сериозно финансовата рамка и вкараха обекти с разходи, надвишаващи приходите. Кметът не се съгласи с това и капиталовата програма на общината ще се гледа и гласува отново на 26 юни.