• БПЦ да въведе неделни училища и курсове за възрастни във всеки храм
• В Англия има бум на възрастни хора, които искат да станат православни

С голяма болка, но без особено учудване наблюдавам дебатите, които се вихрят “за” и против въвеждането на предмет “Добродетели и религии” в българските училища.

От една страна, богослови и духовници се обявяват открито против предмета, предимно в онлайн пространството, защото ги е страх от проруска радикализация на децата.

От друга страна, хора, които много се съмнявам, че някога са присъствали на църковна служба от начало до край, и чиито действия поставят под съмнение собствените им добродетели, участват в шествия и са първи защитници на въвеждането на този предмет.

Тъжно и жалко е, защото тези дебати показват до каква степен отдалечаването ни като общество от изконните принципи на християнството, включително за съжаление и в самата Българска православна църква, ни е довело до подобно разделение и по такава тема.

Развихрилите се спорове ясно показват, че трябва да се въведе задължителен предмет по религии в училищата, но не в три различни варианта, както предлага МОН. Всички трябва да учат един и същи предмет религия, в който да се запознават с различните религии - християнство в основните му деноминации, ислям, юдаизъм, будизъм и други. Между основните религии има изключително много общо и когато човек се запознае добре с историята и основните им вярвания, ще установи страшно много прилики, и да, ще се замисли по въпроса за добродетелите и още по-важно за спасението на собствената си душа.

Да знаеш повече за религиите и не само собствената си, няма как да е нещо лошо, защото знанието е сила. Като православна християнка напълно откровено мога да кажа, че търсенето на информация за историята на религиите и техните догми води до изключителен наплив към православието на Запад.

В Англия наблюваме бум на възрастни осъзнати хора, които искат да станат православни. 200 човека бяха кръстени накуп на Лазаровден към нашата архиепископия в Лондон. В нашата малка църква в английския град Честър последните две години не минава и месец, в който да не кръстим или да приемем в православието по няколко нови възрастни хора.

Аз не съм богослов, а съпруга на свещеник, която от повече от 30 г. участва редовно в църковните богослужения и взима причастие. Под редовно участие разбирам на абсолютно всяка служба, която има в нашата църква, когато не съм на работа в Англия, а в България през почивката ми и на сутрешните и на вечерните служби.

За православието най-много научих обаче, когато се преместих да живея в Англия, защото там то не е даденост и хората се интересуват и знаят много повече в какво и кого точно вярват.

В България, от друга страна, без да съдя никого, наблюдавам, че е пълно с хора, които свързват православието предимно със свещопалене и някой кисел “дедо поп”, дето ще ги “увика” за най-малкото нещо, като пристъпят в храма. Интересно, че, докато всички прекарваме часове на телефоните си да се ровим за диети, рецепти, да видим кой как се е похвалил във фейсбук и да псуваме или възхваляваме руснаците, много малко се сещаме да се опитаме да попрочетем нещо за православието и обвиняваме “поповете”, че нищо не са ни обяснили.

Те повечето “попове” съвсем не са невинни, разбира се, но малко трудно ще успеят да проповядват нещо на хора, които влизат само да запалят някоя свещ и много бързат да се изнижат преди края на службата, защото имат “по-важна работа”.

Невежеството в България по отношение на религиите като цяло и към православието по-конкретно е невероятно (и в числото на невежите изцяло включвам и себе си). Но никой няма да спечели от преумножаването му от учители и богослови, които рядко стъпват на църква и изобщо не разбират от какъв зор тоя поп вече един (та някои пъти и два-три часа) пее нещо си там, та не вземе да осъвремени тия служби.

По-добре е да се вложат усилия в грамотни учебници и учебна програма, които ясно обясняват смисъла на християнството, исляма и т.н., и какво значи на практика да си християнин или мюсюлманин.

Училищата сами по себе си няма да направят децата православни християни. В Англия имат задължителен религиозен предмет в училищата от много години, но броят на християните, камо ли тези, принадлежащи към Англиканската църква, не се е увеличил – тъкмо напротив.

За да стане това, църквата трябва да въведе неделни училища във всеки един действащ храм в България. Всеки митрополит трябва да се срещне с директорите на училищата в неговата епархия и да предложи свещениците да изнасят беседи поне около големите празници или да организират екскурзии за децата до манастирите, дни на отворените врати със занимания за деца в църквите, както и курсове по православие за възрастни.

Синодът трябва да има екип, който да координира този процес. Ако няма кой да учителства в неделните училища, самите свещеници трябва да се захванат с тази важна задача.

Да живееш като християнин, означава да обичаш ближния като себе си. Любовта е основната “добродетел”, а именно любовта изцяло липсва от развихрилите се спорове през последните месеци.

Именно затова и някои духовници, и богослови, които са практикуващи православни християни, ги е страх от въвеждането на предмета „Добродетели и религии“. Любовта към всички без значение каква е тяхната религия, националност, цвят на кожата, етнос и сексуалност е в основата на християнството. Дали това послание ще бъде предадено на децата?

Ами зависи от учителите, разбира се, като всички други послания. И като по всички други предмети, има и добри, и лоши учители безспорно. Мразещи хората, различни от тях (било поради етнос, сексуалност или друга причина) сега има и сред българските учители, и сред българските духовници и богослови, както и сред цялото ни общество.

Самата аз не спирам да се ужасявам, когато практикуващи православни християни ми обясняват как убиец като Путин е спасителят на православието, борещ гнилия западен либерализъм. Но има само два начина, по които мога да се боря по този въпрос: първият е, като намирам и им показвам доказани факти, които оборват нелепите им тези, и вторият, като се моля за тези хора.

Училището е мястото, където децата би трябвало да получават тези знания, както и умението да мислят критично – да поставят под съмнение всичко, което чуват и виждат, но оборвайки го с аргументи по приятелски, конструктивен начин в духа на любовта и взаимото уважение. Знанието е сила. Децата са много по-умни, отколкото ги мислим, и трябва да имат право на избор. Предмет “Религия” би трябвало да ги извади от информационното затъмнение по отношение на религиите, но няма как да ги направи вярващи сам по себе си, защото тук голяма роля играе свободната воля и много други фактори – родители, учители, приятели, медии, духовници – цялостна материална, културна и духовна среда.

* Авторката е преподавател по глобални медии и журналистика в Ливърпулския университет и съпруга на православен свещеник. Изразеното мнение е лично нейно мнение.