Локалните бих описал като внуци на вагабонтите, които пребиваха момчета, които задяват техните момичета в местната дискотека.  Виждаме ги по училища, по кръстовища, по улиците. Тази култура и нейните източници за жалост не са си отишли, заяви по Нова тв криминалният психолог Росен Йорданов. Предава се през семействата, училището, социалната среда. 

Неувяхващата простотия има много причини - на първо място това е възрастта, групата връстници - искаш да се позиционираш в средата, да демонстрираш себе си, да се впишеш, желанието за слава е огромно. Тези деца имат слаба връзка със семействата си -  дават доверието си на ангро и намират значимата част от живота си в тези групи. В последните години обществото ни се промени - агресията не е такава, каквато съм я преживявал в младините си, когато имаше много повече агресия. Проблемът е, че желанието да причиняваш болка и да унижаваш всъщност са се превърнали в културен фетиш.  Да си силен, важен и значим в съвременния свят е значима форма, която  се предава и на децата, каза още психологът.

Затова всички, които се вълнуват от темата трябва да се свързват и да действат - родители, държавни институции, училище, препоръча психологът. Полицията може да озапти тези хлапета с много по-активна и по-фина работа работа. Вместо да ги вкарваме в затвора, да минават програми за овладяване на гнева, защото смисълът на наказанията у нас не е във величината им, а в  навременността им - да може  поправен сгрешилият да се върне в обществото.