През 2025 г. сватбите може да паднат под границата от 20 хиляди 

За първи път от години двучленните семейства намаляват за сметка на тричленните

Българите, макар че не е изключено това да важи и за други народи, се женят и развеждат, изключително силно повлияни от материалния интерес. Поне такова впечатление оставят данните на статистиката. В годините, в които у нас има икономическа, финансова или някаква друга криза, броят и на сключените бракове, и на бракоразводните дела видимо спада, при това много рязко.

Постоянната тенденция, разбира се, е

все по-малко хора да се подписват в гражданското,

но през последния четвърт век и населението у нас намаля – от 7,8 млн. в началото на хилядолетието сега българите, живеещи в България, сме вече малко под 6 милиона и половина. Някак е естествено, ако през 2000 г. у нас са били сключени над 35 хиляди брака, през 2024 г. вече да са малко над 20 хиляди.

В годините, когато има икономическа криза, броят на браковете пада много рязко. Първото изпитание е през 2010-2011 г. Дотогава през ритуалната зала са минавали по 28-35 хиляди двойки на година, а когато световната финансова криза стигна и до нас и много хора останаха без работа, броят на браковете падна на 24 хиляди през 2010 г. и на 21 хиляди през 2011 г.

През следващите няколко години бавно и полека създаването на нови семейства започна да се увеличава и

от 2015 г. нататък броят им отново мина 25 хиляди

Но тъкмо да преминат отново границата от 30 хиляди брака годишно, дойде пандемията, а след нея и избухването на цените и те рязко паднаха. Както е тръгнало, има опасност през 2025 г. браковете да слязат за първи път под границата от 20 хиляди на година.

Сключването на брак и свързаната обикновено с това сватба безспорно са материални разходи и е логично в трудни времена да се избягват. Но същата тенденция откриваме и в броя на бракоразводните дела – от 10 578 през 2000 г., през 2024 г. вече са паднали на 8650, като в годините между двете последни кризи броят им все пак се е увеличавал. А от пандемията насам разводите намаляват със силни темпове – с по 500 на година.

Обяснението на психоложката Ели Мантовска е свързано с поколенческите разлики: най-забележителен е спадът на браковете сред хората във възрастовата група 20-29 години. Просто за сегашните млади хора, от които се очаква да сключват брак,

тази институция вече е отживелица

и подписът в гражданското не осигурява никаква добавена стойност към връзката. А като няма много създадени семейства, няма и кой да се развежда. При съжителство без брак, развалянето на връзката става бързо и лесно и не е необходимо да се минава през съдебната зала.

Когато статистиката говори за бракове и разводи, има предвид само официално сключените и разтрогнати от съда съжителства. Освен тях обаче все по-голямо разпространение у нас

придобива съжителството без брак

Данните за него излизат само по време на преброяванията.

Между последните две - през 2011 и 2021 г., например у нас са се появили близо 35 хиляди домакинства, съставени от хора без фактически брак и на практика 17,4% от всички домакинства в България са именно такива.

А семейните двойки с деца, чиито родители живеят в съжителство, са 27,3% от всички семейства с деца в страната.

Делът на семействата, съставени от самотни родители и деца, също нараства много. През 2001 г. такива са били само 12,2% от всички семейства. Десет години по-късно те стават 14,7%, за да достигнат при последното преброяване 21,9% от всички.

При това

преобладава самотната майка

- близо 75% от тези семейства са съставени от майка с дете или деца, и има само 25% от самотни бащи. С най-голям относителен дял са в София, а с най-малък - в Смолян и в Кърджали.

Това обаче съвсем не е ново явление - още преброяването през 1985 г. установява 4762 семейства със самотни родители, а днес те са над 92 хиляди.

Но ако в края на социализма самотният родител най-често е разведен или в краен случай вдовец, то днес преобладаващата част от хората, които сами отглеждат децата си, изобщо никога не са сключвали брак. Най-разпространеният модел и при тях е майката, която сама отглежда детето си, независимо дали бащата го е признал, или не.

Не е кой знае каква новина, че броят на членовете на българското семейство намалява през годините и на практика типичният модел е двучленното. През далечната вече 1965 г. само 38,9% от всички семейства са били от двама човека, докато днес такива са повече от половината. Единствено между последните две преброявания има нещо като пречупване на тази тенденция - относителният дял на семействата от двама е бил 54,8% през 2011 г., докато при последното преброяване през 2021 г. намалява на 53,8%. За сметка на тричленните, които се увеличават от 24,5% на 28,6% от всички.