Бракове и разводи по български – първо кесията, после чувствата
През 2025 г. сватбите може да паднат под границата от 20 хиляди
За първи път от години двучленните семейства намаляват за сметка на тричленните
Българите, макар че не е изключено това да важи и за други народи, се женят и развеждат, изключително силно повлияни от материалния интерес. Поне такова впечатление оставят данните на статистиката. В годините, в които у нас има икономическа, финансова или някаква друга криза, броят и на сключените бракове, и на бракоразводните дела видимо спада, при това много рязко.
Постоянната тенденция, разбира се, е
все по-малко хора да се подписват в гражданското,
но през последния четвърт век и населението у нас намаля – от 7,8 млн. в началото на хилядолетието сега българите, живеещи в България, сме вече малко под 6 милиона и половина. Някак е естествено, ако през 2000 г. у нас са били сключени над 35 хиляди брака, през 2024 г. вече да са малко над 20 хиляди.
В годините, когато има икономическа криза, броят на браковете пада много рязко. Първото изпитание е през 2010-2011 г. Дотогава през ритуалната зала са минавали по 28-35 хиляди двойки на година, а когато световната финансова криза стигна и до нас и много хора останаха без работа, броят на браковете падна на 24 хиляди през 2010 г. и на 21 хиляди през 2011 г.
През следващите няколко години бавно и полека създаването на нови семейства започна да се увеличава и
от 2015 г. нататък броят им отново мина 25 хиляди
Но тъкмо да преминат отново границата от 30 хиляди брака годишно, дойде пандемията, а след нея и избухването на цените и те рязко паднаха. Както е тръгнало, има опасност през 2025 г. браковете да слязат за първи път под границата от 20 хиляди на година.
Сключването на брак и свързаната обикновено с това сватба безспорно са материални разходи и е логично в трудни времена да се избягват. Но същата тенденция откриваме и в броя на бракоразводните дела – от 10 578 през 2000 г., през 2024 г. вече са паднали на 8650, като в годините между двете последни кризи броят им все пак се е увеличавал. А от пандемията насам разводите намаляват със силни темпове – с по 500 на година.
Обяснението на психоложката Ели Мантовска е свързано с поколенческите разлики: най-забележителен е спадът на браковете сред хората във възрастовата група 20-29 години. Просто за сегашните млади хора, от които се очаква да сключват брак,
тази институция вече е отживелица
и подписът в гражданското не осигурява никаква добавена стойност към връзката. А като няма много създадени семейства, няма и кой да се развежда. При съжителство без брак, развалянето на връзката става бързо и лесно и не е необходимо да се минава през съдебната зала.
Когато статистиката говори за бракове и разводи, има предвид само официално сключените и разтрогнати от съда съжителства. Освен тях обаче все по-голямо разпространение у нас
придобива съжителството без брак
Данните за него излизат само по време на преброяванията.
Между последните две - през 2011 и 2021 г., например у нас са се появили близо 35 хиляди домакинства, съставени от хора без фактически брак и на практика 17,4% от всички домакинства в България са именно такива.
А семейните двойки с деца, чиито родители живеят в съжителство, са 27,3% от всички семейства с деца в страната.
Делът на семействата, съставени от самотни родители и деца, също нараства много. През 2001 г. такива са били само 12,2% от всички семейства. Десет години по-късно те стават 14,7%, за да достигнат при последното преброяване 21,9% от всички.
При това
преобладава самотната майка
- близо 75% от тези семейства са съставени от майка с дете или деца, и има само 25% от самотни бащи. С най-голям относителен дял са в София, а с най-малък - в Смолян и в Кърджали.
Това обаче съвсем не е ново явление - още преброяването през 1985 г. установява 4762 семейства със самотни родители, а днес те са над 92 хиляди.
Но ако в края на социализма самотният родител най-често е разведен или в краен случай вдовец, то днес преобладаващата част от хората, които сами отглеждат децата си, изобщо никога не са сключвали брак. Най-разпространеният модел и при тях е майката, която сама отглежда детето си, независимо дали бащата го е признал, или не.
Не е кой знае каква новина, че броят на членовете на българското семейство намалява през годините и на практика типичният модел е двучленното. През далечната вече 1965 г. само 38,9% от всички семейства са били от двама човека, докато днес такива са повече от половината. Единствено между последните две преброявания има нещо като пречупване на тази тенденция - относителният дял на семействата от двама е бил 54,8% през 2011 г., докато при последното преброяване през 2021 г. намалява на 53,8%. За сметка на тричленните, които се увеличават от 24,5% на 28,6% от всички.