НЕУДОБНИ ДУМИ: „УЛИТАТ И ЗЛОДЕИТЕ НА ВЕЧНОСТТА В ЗАТВОРА..."

Дори и в най-мрачните години на социализма в Съветския съюз е имало протести срещу властта, бунтове и въстания. Но за тях не се информираше нито в ранните, нито във вечерните новинарски емисии по единствената тогава у нас телевизия. Едва след като се разпадна "империята на злото" научихме:
1. През 1961 г. в Муром милиционери пребиват до смърт работник. В отговор 1500 работници нападат с камъни, дървета и брадви сградата на милицията. Бунтът им е удавен в кръв. В Ковров по стените на сградите се появяват надписи: „Ще отмъстим за работниците от Муром" и „Долу комунистическият режим". Въстанието обхваща и град Александров. При сблъсък с милицията са убити четирима работници. На помощ е извикана армията, която потушава бунтовете.
2. През 1962 г. въстават гражданите на Новочеркаск. Причината е банална - повишаване на цените на хранителните стоки. Новината пробива информационната стена и достига до западните медии. През същата година има бунтове в Донецк, Артемиевка, Крамоторск, Омск, Кемерово, Иваново. В Одеса избухва стачка на пристанището. Работниците отказват да товарят хранителни продукти за Куба, тъй като самите те гладуват .
3. През 1963 г. има още две въстания – в Сумгаит и Кривой Рог. Има убити.
4. През 1964 г. избухват работнически бунтове в Броница и Ставропол. Превзети са милиционерските управления. Властта отново изпраща части на редовната армия срещу народа.
5. През май 1967 г. избухва въстание във Фрунзе. Има много жертви. През юни въстава Чимкет. Изгорена е сградата на милицията. Намесва се армията, убити са 7 души, ранените са над 50. След месец въстават 2000 души в Степанакерт. Отново жертви. Следва въстание в Слуцк. Поводът е, че двама пияни до козирката комунисти – единият завеждащ отдел „Култура" в Градския съвет, нахлуват в частен дом, за да търсят още за пиене и пребиват стопанина му до смърт, защото се оказало, че водката е свършила. Пет хиляди души се вдигат на протест и подпалват партийния дом. Има жертви. Следва бунт в Тула.
6. През 1968 г. избухва бунт в Налчик. Около 4 000 души щурмуват управлението на милицията и убиват милиционер.
7. През 1969 г. стачкуват работниците от автопарка в Кишинев.
8. През 1972 г. е революцията в Днепродзержинск. Атакувана е сградата на Градския комитет на комунистическата партия. Отново се намесва армията. Арестувани са над 350 души.
9. През 1974 г. се надига Алтайският край. Причината е убийството на работник от милиционери.
10. През 1977 г. въстават гражданите на Новомосковск. През декември стачкуват работниците в Каунас и текстилните работници в Иванов.
11. През 1980 г. стачкуват работниците в Тарту.
12. През 1981 г. има масови протести в Орджоникидзе. Срещу съветската власт протестират 4 500 души.
13. През 1984 г. въстава Лениногорск. Разгромен е Градския съвет и е превзета сградата на милицията.

И сега най-важното. След като дори и в СССР е имало бунтуващи се срещу режима граждани, не трябва да губим надежда. Срещу днешния руски режим ще има бунтове. Много руснаци днес под сурдинка псуват Путин и дерибеите около него. Кремълската пропаганда е силна, но не по-малко силен е и фактът, че близо 1 милион руски солдати вече са там, където им е мястото - в ада. И за тях няма вече деньги, водка и девушки. И изобщо не ги вълнува въпросът дали България ще въвежда еврото. Тях просто ги няма. Отново обръщам внимание: за три години гореща война срещу Украйна руската армия е загубила близо 1 милион войници, офицери и генерали. За сравнение жертвите на американската армия за 20 години война във Виетнам са 59 000. В такава ситуация краят на Путин не е далеч. Вижда се. А този край ще означава и край на войната. И ще се върне времето на мира. А аз отсега си представям карикатурната гледка как днешните нашенски путинисти или "копейки", както още ги наричаме, ще станат първи антипутинисти. И мило и драго ще дават за евро. Те ще заклеймяват бившия режим на Путин, за да се докарат на новия руски президент, ако изобщо тази държава продължи да съществува и има президент. Защото, както я е подкарала, бъдещето й е под въпрос. Впрочем така някога у нас първите сталинисти станаха антисталинисти. Помня това време. Тодор Живков тогава излезе най-голям хитрец.
Независимо какво предстои в Русия, пророчески ще останат думите на големия наш поет Борис Христов:

"Добре че е смъртта - последната човешка гара.
Добре че всеки ден вратите на земята се отварят
и заедно с безкрайната редица на добрите хора
улитат и злодеите на вечността в затвора... "
*От фейсбук