• Книгата на българката ще се преведе в Полша, Чехия и Унгария
• Жерар Депардийо бе интересен до средата 90-те. Но няма истински принос в световното кино

Френската писателка и кинокритик от български произход Деница Банчева бе отличена с награда “Златно перо” (Plume d'or) за нейния принос към анализа и познанието на френското и европейско кино. Това е поредното признание за Банчева - доктор по литература и филмов историк, която живее в Париж от 1991 г. Нейната последна книга “Изгубени вещи” бе оценена високо от най-реномираните френски литературни списания, а биографията на Ален Делон “Любови и спомени” (Amours et Memoires), написана от българката (в съавторство с Лилиана Роска), се радва на изключителен интерес. За този труд Банчева е избрана лично от легендарния актьор измежду шестима творци.

Пред “24 часа-168 истории” писателката призна, че няма да се връща в България, но затова пък вероятно ще пътува до Полша, Чехия и Унгария, защото там ще бъде преведена книгата ѝ “Любови и спомени”.

- Поздравления за наградата от Съюза на филмовите журналисти и Асоциацията на чуждестранната преса. Какво означава за вас, че сте отличена със “Златно перо”?

- Благодаря ви. Тази награда особено ме радва, защото е не само от френско, а и от интернационално жури. Тя е много ценна, тъй като в тази област има само два френски приза.

Другият се дава от Syndicat francais de la critique de cinema - синдикат, на който съм член от четвърт век. Ако те ме бяха наградили, щях да кажа, че изборът им е отчасти дружески.

- Вашата последна книга “Изгубени вещи” се радва на ласкави рецензии. Какво “намерихте” от своето минало, докато писахте за “загубеното”?

- Много се радвам, че критиката оцени “Изгубени вещи”. Тази книга е нещо като втора част на повествованието за майка ми “Виждания за нея” (Visions d’elle), възприемам ги като диптих. В “Изгубени вещи” влязоха спомени, за повечето от които не бях писала преди. Работата по нея ми позволи да “намеря” нова дистанция, известно успокоение или примирение със загубите, за които става дума, имам предвид най-вече безвъзвратните моменти, преживени с близки, които вече ги няма.

- Творчеството трансформира ли и автора, и читателите? Промени ли се за вас самата съжалението към обувките и омразата към чадърите в нещо друго, след като приключихте книгата?

- Някои хора трансформира. Като читател съм се променила благодарение на автори като Гюстав Флобер, Марсел Пруст,

Оскар Уайлд, Натали Сарот и други, които ми позволиха относително рано да осъзная кои неща са най-ценни за мен в живота и в изкуството. Като писател се променям поне малко с всяка завършена книга, тъй като винаги ми идва желание да напиша нещо възможно най-различно (изпитвам необходимост да си “разширявам територията”, като пиша). Но съжалението към обувките и омразата към чадърите си остават!

- По какво работите в момента?

- По нов роман. Още не знам колко време ще ми трябва, за да го завърша.

- Като експерт по френското и европейско кино как оценявате филмите, които се правят днес? Еволюира ли това изкуство в Европа в положителна посока? Има ли отлив от класическите ценности?

- Днес се правят много, много хубави филми. В това изкуство има приливи и отливи на големи таланти. През 80-те години киното в Европа беше в упадък в сравнение с предишните десетилетия, но от 90-те започна възраждане. Големите европейски режисьори днес са по-малко, отколкото през “Златния век” на европейското кино (от началото на 50-те до края на 70-те години), но това не е страшно: важното е да има творци на високо ниво. А има и млади, които сигурно ще развият дарбата си през идните години.

- Кои са най-добрите съвременни режисьори по ваше мнение?

- В Европа - Жак Одиар, Арно Деплешен, Паскал Боницер, Паоло Сорентино, Марио Мартоне, Кристиян Петцолд, Кристиан Мунджиу, Корнелиу Порумбою, Кристи Пую... Румънското кино е особен феномен: от 1995 г. насам е много силно, отчасти благодарение на френските копродуценти, които помагат на надарените режисьори да си финансират творбите.

- Какви са вашите наблюдения върху българското кинопроизводство? Към какво трябва да се стремят творците ни, за да бъдат част от европейския киноелит и относно фестивалните, и относно комерсиалните продукции?

- За съжаление, нямам достатъчно сведения за днешното българско кинопроизводство. Бих казала, че най-важното е българските творци да се стремят към максимална оригиналност. Няма смисъл да се работи в духа на еди-кой си известен фестивален или комерсиален режисьор. Оригиналът винаги ще е за пред предпочитане пред копието.

- Как оценявате присъствието и постиженията на най-успялата ни актриса Мария Бакалова?

- Тя е забележителна актриса и кариерата ѝ е чудесна. Надявам се, че през идните години ще играе още много роли, които да ѝ позволят да блести.

- Тъй като френската звезда Жерар Депардийо скоро попадна в центъра на новините и на фона на сегашната му присъда, какво може да кажете за неговия принос и следа във френското и световно кино? За актьора отделно от човека.

- Кариерата на Жерар Депардийо беше много интересна до средата на 90-те години. Той се е снимал и в интелектуални, и в качествени комерсиални филми, което дава шанс да остави трайна следа в паметта на публиката, най-вече на френската. Много хора тук го възприемат като наследник на Жан Габен. Не смятам, че има истински принос в световното кино. Повечето от най-хубавите му филми са френски, не е играл в достатъчно забележителни творби на чуждестранни режисьори.

- Като автор на последната биография на Ален Делон след неговата смърт бихте ли работили и по друг труд за живота му?

- С удоволствие бих работила и по друг труд, но не за живота, а за филмите му. Съжалявам, че повечето издатели се интересуват (както и много читатели) най-вече от биографии. За мен най-важното в хората на изкуството е дарбата и начинът, по който са я развили и проявили.

- Планирате ли скоро да се завърнете в България? Какво бихте искали да направите първо, ако сте тук?

- Засега не планирам. Вероятно ще отида в Полша, Чехия и Унгария след няколко месеца, защото книгата ми за Ален Делон ще се преведе в тези страни. Първото нещо, което бих направила, ако дойда в София, е да се видя с няколко скъпи хора. Те ще се познаят, когато прочетат този отговор.