• Така се е възродило - според легендата като спасяване на ликовете на св. Константин и Елена. Вярата е основополагаща, казва Десислава Жекова, която танцува 25 г. върху жаравата
• Минаването през огъня пречиства душата. Някои го наричат транс, други - прихващане, а аз го усещам като душевен мир

Гора. Небето е осеяно със звезди. Тъпан и гайда раздират мрака. На земята - искрящ килим от жар. Огледална вселена на небесната.

“И ти си някъде там. Това е вид прихващане. Не може да се опише с думи. Не си в транс. Знаеш много добре кой си, къде си. Усеща се енергията, която минава през теб. Пречистващо и одухотворяващо. Спокоен си, намерил си себе си”.

Така пред “24 часа” Десислава Жекова описва мистерията на нестинарството, срещу което изненадващо се надигна православната църква. Десислава се отдава с цялото си сърце преди повече от 25 години на танца върху въглени и днес е категорична, че няма да позволи на някого да ѝ забрани да го прави.

Много нестинари, етнографи и почитатели на стария български ритуал, се разгневиха от действията на Сливенския митрополит Арсений, който в навечерието на празника на светите Константин и Елена обяви нестинарите за еретици и им забрани да се използват православни икони в традиционните им танци. Той също така ги постави в една група с гадатели, магьосници и омайници, наричайки ги “гнусни пред Господа”.

“Разни хора, разни идеали. Всеки има право да има мнение. Всеки има правото да разбира Светото писание както смята за добре и както са го научили - коментира Жекова. - Уважавам църквата, аз самата съм православна християнка и считам, че човек трябва да почита и уважава църквата. Не виждам нищо грешно в това, което правя. Не смятам, че навреждам, преча или наранявам някого. Това ме прави щастлива. Тази енергия, наречена огън, наречена жар. Вярвам, че огънят пречиства. Нестинарството е моят живот.

Освен всичко то е така дълбоко вплетено в българската история. И при положение че особено в последните години имаме напълно изчезнали обичаи и традиции, нестинарството трябва да се запази.”

Малко след изявлението на митрополит Арсений и патриархът коментира ситуацията, като каза, че това “действително е езически обичай”, а “църквата и вярата нямат общо с магията”.

Но в какво се крие магията на нестинарството, което от 2009 г. е част от списъка за нематериално световно културно наследство на ЮНЕСКО?

Десислава Жекова и нейният дългогодишен танцов партньор Георги Горанов, когото чувства като брат, неслучайно се наричат “Огнена мистерия”, защото за тях това, което правят, не е магия.

“Магията се свързва с това човек насилствено да се опитва енергийно да въздейства върху някого или нещо по някакъв начин. Докато нестинарството е мистерия. Не може да се разбере. Не може да се пипне. Не може да се обясни точно. Това е енергия, която витае - хората, през хората. Като слънчевата светлина. Някои го наричат транс, други - прихващане, а аз го усещам като душевен мир със себе си. Изпитвам необходимост да го правя.

Случвало се е, когато не съм можела да преживея нещо, което е станало през деня, или съм преминавала през труден момент в живота си, тогава да не мога да танцувам. Опитвам, но се получават огромни изгаряния. Не ти е дадено. Не е по желание. Не можеш да се включиш и изключиш. Или ти е дадено, или не ти е. Мистерия.”

Корените на нестинарството могат да се проследят много назад във времето. То е възникнало като древен тракийски обичай. В племената са палили огън и са минавали през него, за да омилостивят своя бог Слънце - извор на сила, светлина, здраве и плодородие.

“Вярва се, че минаването през огъня пречиства душата. Така, както в църквата ние търсим да се пречистим - било през нафора, било чрез молитва, било чрез прошка от божи служител - разказва Десислава. - Във времето, след като България се покръства, този обичай е забранен като езически. Счита се, че е спрял да се извършва, макар че най-вероятно не е така. Има много легенди за възраждането на нестинарството. Една от тях е, че когато село Българе е опожарено от османците, възрастна жена вижда, че храмът започва да гори, и влиза да спасява каквото може. Всички са помислили, че ще загине. Но тя излиза, поклащайки се, сякаш изпаднала в транс, с една единствена оцеляла икона - на светите Константин и Елена. За изненада на всички по стъпалата и по тялото на жената нямало никакви изгаряния, дори дрехите ѝ били непокътнати. Затова се вярва, че дрехите на нестинарите не горят. Оттогава на този ден (3 юни по старо, днес на 21 май) те изпълняват обреден ритуал за отдаване на почит на техните покровители - светите Константин и Елена, които ги предпазват от огъня. Но нестинарите танцуват и на други празници.

Като православна християнка смятам, че независимо как наричаме Бог - било Исус Христос, Буда или Аллах, той е един за всички. Как разчитаме знаците зависи от нашия мироглед, как четем Библията - също.

Много е лесно да се разделяме по културни виждания, по религиозни вярвания или по политически убеждения. По този начин търсим идентичността си. И е много трудно да бъдеш наистина ти, но като част от другите сестри и братя.”

За Жекова иконата е символ на вярата, която е основополагаща в нестинарството. И затова е задължителна в техния танц: “Ако не вярваш, не го прави. Иначе не е това, което е. Без вяра в живота нищо не се случва. Без страх от Бога също. Енергията, която излъчваш, се връща при теб. Много е важно, когато правиш нещо, да му се отдадеш изцяло. Преди всяка изява аз се моля. Не само за себе си, моля се за всички. Ако хората намерят това, което са, и правят това, което обичат, ще бъдат истински щастливи и светът ще бъде един рай. Но ние не сме смирени. Искаме повече и повече, и повече. Все нещо не ни достига. Особено у нас хората гледат в паничката на другите, без да виждат какво имат те самите и се сравняват, а това ги прави нещастни.”

Когато за първи път Десислава стъпва с босите си крака върху жаравата, е едва на 17 години. Това не е планирано, тя не си го е поставила за цел, а сякаш просто е трябвало да стане.

“Започнах да танцувам през 1999 г. - връща се назад тя. - Бях в Добруджанския ансамбъл близо десет години и по стечения на обстоятелствата се запознах с нестинари. Станахме много добри приятели. На мен ми беше много интересно, защото знам от майка ми, че съм имала в рода си нестинари. При мен е наследствено, но при Георги, с когото танцувам - не е. Затова казвам, че нестинарството е енергия, която сама си избира човека. Така се нареждат събитията в живота на човек, че нещата да се случат така, както трябва. Никой не може да си избяга от съдбата. Дори ако решиш да направиш крачка в някаква посока, защото трябва, а не защото ти идва отвътре, много често в такъв момент или не се получава, или ти се случват страшно много лоши неща, за да те откажат.

Така покрай приятелски събирания един ден просто започнах да танцувам и сама, по празници, а вече 25 години - професионално. Първия път не стана, защото си го бях наумила. Не знаех, че ще вляза в жаравата. Просто когато започна музиката и го направих. Красиво е.”

Жекова е олицетворение на връзката между миналото и настоящето, на разума и духа, защото освен всичко тя е и учител по информатика.

“Нестинарството е било ключов фактор и ме е насочило към много неща в живота ми. Аз съм учителка благодарение на него. Когато през далечната 2000 година исках да направя уеб страница за нестинарството, се оказа страшно трудно. Компютрите бяха рядкост, защото бяха скъпи, ние бяхме в една инфлация, както винаги. Имаше малко агенции, които могат да направят това, както и липса на информация как човек сам може да го свърши. И аз реших, че ще следвам и сама ще си направя всичко. Първо си купих компютър, после записах в Шуменския университет, започнах и самообучения, а впоследствие си направих уеб сайтовете. Хареса ми. Започнах да се занимавам и с графичен дизайн. Поканиха ме в едно училище - уж само за една година, но си останах. В момента съм в майчинство.”

Десислава преподава на деца от 1-и до 12-и клас, като по-малките имат голям интерес към нейните танци върху въглени, а преди време една от ученичките ѝ обичала да я нарича Огнената принцеса.

Непрестанно я обсипват със сладки въпроси като дали си маже краката с нещо, каква е тайната всъщност и може ли да се тренира нестинарство.

Тепърва ще става ясно дали и наследниците на Жекова ще я последват боси по жаравата: “Моите деца още са много малки. Аз много късно станах майка. Много късно срещнах човека до себе си. Големият ми син е на две години, а малкият е на седем месеца. Питали са ме дали ще ги правя нестинари. Ако те пожелаят и ако им е дадено. Вярвам, че всеки сам трябва да избере своя път, както съм направила и аз.”

Десислава е категорична, че нейното първо дете е нестинарството и то трябва да съхрани и да продължи да живее в бъдещето.

“Това е част от българщината. Както са фолклорните танци и музиката ни. Хората са жертва на консуматорско общество. Свикнали са само да получават наготово. Колко деца не знаят как да изтанцуват едно право хоро?! И не ги интересува. Техните ценности са съвсем различни. Ние имаме най-богатата на ритми музика, имаме девет такта, в света няма такова нещо. Наследството трябва да се пази. Кои сме ние, ако нямаме идентичност?!”