Повестта "Крадецът на праскови" (апропо някой запитва ли се защо точно така е назовал произведението си Емилиян Станев, при когото нищо никога не е случайно, заглавието дава отговори, не ги крие между листата на дърветата, а руменеят и се виждат отдалеч) е повест за любовта, не за разума.

Разумна любов няма, иначе не би я имало. Това даже поне по-голямата част от темопределящите би трябвало да знаят на практика. Темата е криво поставена, не по автор.

По автор е просто любов при екстремни обстоятелства, любов, от която и двамата герои се нуждаят и която е обречена по презумпция. Като любовта на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина, да речем. И като на Шибил и Рада. Примери колкото щеш в световната литература.

От фейсбук