Естествено, преди време, много се вълнувах по професионална линия от Конрад Лоренц (Нобелов лауреат) и неговото откритие "imprinting". Преведено приблизително е нещо като "впечатване". Когато едно младо пате, на няколко дни, види Конрад, в този критичен момент то приема, че той му е родител. Започва да тича след него и да прави това, което прави професорът. Имитира го. Следва неговия пример. За тях, патетата, Лоренц е патица. Няма мърдане...

Мисля си за циганина на Радичков, който, любувайки се на своите циганета, твърде черни по природа, на всичкото отгоре играещи в калната локва край селото, възкликва с любов: "Лебеди мои!" И, да, те са лебеди точно като патетата на Лоренц, те не знаят друго.

Има критичен период в развитието на всяко дете: човешко или птиче дете, когато то се формира и определя, вероятно завинаги. При птиците на Лоренц този период е може би часове, при хората няколко месеца, вероятно, но не много. След това прозорецът се затваря. Това са годините между 2 и 4.

Ако обществата, които се срещат с непреодолимия проблем, наричан "интеграция" не разберат, че тази интеграция привършва завинаги след един много ранен, критичен период в детството и продължават да надуват реториката и вувузелите на политическта коректност, вместо да извадят тези деца от калта в главата, с която те ще живеят вечно, защото там няма да имат други примери, те само ще дърдорят за "условията на живота" и за бедността, безрезултатно. Педагогиката работи правилно, само ако знае за тези критични фази на развитие на детето.

Вижте например Путин! Децата на Русия на 3 годишна възраст са вече в картонени танкове с Георгиевски лентички. А на 4 г. са в дървени самолети Як 5 с петолъчка.

Помислете за това...

*От фейсбук