Софи Пауър прекоси 170 км с бебе на гърди, а с подвига си ще помогне на по-младите след нея хем да имат семейства, хем да останат в голямата игра

Софи Пауър тайничко се надява да бъде избрана за служител на годината на коледното парти. Разбира се, прекрасно с колегите, обслужва бързо и качествено клиентите и редовно е засипвана с хвалби от ръководството. И когато един хубав ден секретарката ѝ нарежда да се яви при началството, Софи решава, че най-сетне ѝ е дошло времето да обере плодовете на своя труд. В кабинета на шефа обаче 26-годишната тогава банкова служителка получава в ръцете си не статуетка, грамота и чек с коледен бонус, а едномесечно предизвестие и купчина документи, които да уредят раздялата ѝ с банката. След още няколко утешителни слова и шаблонни пожелания за бъдещето Софи е изритана на улицата с кашон под мишница, в който са събрани малкото ѝ лични вещи и разбитите ѝ мечти.

“Няколко дни се възстановявах от шока

и след това отидох да потичам в парка. Хареса ми и на следващия ден пак бях там. После осъзнах, че всеки ден тичам все по-надалече, и се записах на едно състезание с намерението да бягам, докато ми стигнат силите и се откажа. Имах нужда да съм на открито и да се срещам с непознати хора, които няма да ме облеят със съчувствие”, разказва по-късно съкратената банкерка.

По време на първия си ултрамаратон на 155 мили (250 км) тя се представя на ниво, въпреки че няколко дни по-рано си е купила подходящи маратонки за бягане, но после погрешно е завързала връзките им. На следващото състезание тя е още по-уверена и влиза в интернет, за да се запознае с графика на тези изключително тежки за психиката и физиката надпревари.

“Започнах като на шега, но бързо стана сериозно. Тренировките ми носеха изключително удоволствие, а състезанията ме освободиха от оковите, които сама си бях сложила по време на работата ми като банков служител. Изкачвахме баири, джапахме в локви, борехме се с ураганни ветрове и проливни дъждове, и аз бях истински щастлива”, спомня си Софи Пауър. В нейния случай огромното желание е подкрепено от доза талант и тя бързо започва да се изкачва в световната ранглиста. Точно тогава обаче се ражда първото ѝ дете и Софи е принудена да се откаже от спорта за следващите две години, за да се научи да бъде майка. Следва завръщане и нови успехи на трасето, но ултрамаратонката забременява за втори път и

всички очакват от нея да се закотви у дома за още 2 г.

Само че този път екстремната спортистка няма намерение да се сближава за пореден път с майките в квартала. Много малко след като е родила, тя се явява на стартовата права за маратона от 170 км. Организаторите се готвят да я отпратят, но тя ги уверява, че ще извърви само първите няколко мили и след това сама ще се откаже.

“Уверих ги, че няма как да се състезавам с бебе на гърди, и те ми повярваха. Самата аз наистина не вярвах, че ще се справя с предизвикателството, което включваше и 10 километра изкачване по трасе със сериозна денивелация”, разказва след това бившата банкерка. Тя не удържа обещанието си и се движи в темпото на основната група, а по време на една от почивките сяда до другите състезатели и започва да кърми дъщеря си Донача. В този момент покрай нея минава фотографът Алексис Берг, който без замисляне вдига камерата си и снима кърмещата спортистка.

Снимката на французина се превръща в страхотна сензация в спортните среди през онази 2018 г. Половината от тях са против това жената да се връща към спорта толкова скоро след раждането, но другата половина подкрепя желанието ѝ сама да се разпорежда с тялото и психиката си. Самата Софи умело успява да се възползва от шумотевицата, за да създаде благотворителна организация, която да подобри положението на жените в световния спорт.

“Снимката несъмнено промени хода на живота ми. Когато я видях в един вестник, осъзнах каква глупост съм направила. Прекосих стотици километри, изкачих стръмна планина и през това време кърмех дъщеря си. Не трябваше да го правя и не трябваше да поощрявам и другите жени да го правят. Само че бях принудена от правилата.

В нашия спорт изпадаш в десета глуха, ако пропуснеш състезание

или, недай си боже, две. Никой не те пита какви са ти проблемите или семейните задължения. Реших, че ще опитам да променя статуквото и да се преборя за малко повече права за жените спортисти”, разказва Софи Пауър. И тя наистина успява. В нейния спорт променят правилата, така че да се даде шанс на жени, завърнали се от майчинство, да се върнат направо в голямата игра, а не да чакат няколко години, за да ги допуснат отново до елита.

“Битката е трудна, защото големите маратони са комерсиални събития и организаторите им нямат навика да се съобразяват с проблемите на отделния състезател. И все пак имаме напредък. В някои от най-престижните състезания вече дават възможност за приоритетно повторно влизане за период от пет години.

Преборихме се и за по-добри условия покрай трасето, за повече дамски съблекални

и тоалетни и най-важното - за правото да се състезаваме рамо до рамо с мъжете в някои маратони”, горда е от свършеното Софи Пауър. Самата тя не спира да се развива, след като не се налага вече да бяга с дете на гърдите си. Миналата година стана носителка на два рекорда на Гинес, единият от които е за най-бързата жена, пробягала цялата Ирландия. Тя прекосява 547 километра за 3 дни, 12 часа и 8 минути. По пътя успява да хапне само малко плодове и няколко шоколадчета за енергия.

“В средата на трасето преживях нещо като слънчев удар, а в края му започнаха да ми се привиждат всякакви шантави работи. Защо продължих ли? Защото исках да постигна нещо значимо и да покажа на всички жени, че няма невъзможни неща. Всички можем да имаме успех, ако си помагаме и се борим за справедливостта”, категорична е рекордьорката на “Гинес”.