Израелските служби за сигурност твърдят, че 90% е вероятността да е бил убит военният командир на "Хамас" в ивицата Газа Мохамед ал-Синуар при атаката срещу "командно-контролния комплекс" под сградата на Европейската болница в Хан Юнис във вторник вечерта.

Синуар ... и 100 души!

Националните медии в Израел съобщават, че служителите и Шин Бет са "убили всички, които са се намирали в подземния щаб", намиращ се под Европейската болница, която била подложена на въздушна бомбардировка с голям брой бомби. Девет от тях, всяка с тегло от 1 тон, са предназначени за проникване в подземни укрепления. Според твърденията на Израел на мястото на нападението са се намирали около 100 души от обкръжението на Мохамед ал-Синуар, включително говорителят на „Касам" Абу Обейда.

Как е била одобрена операцията

Според израелските медии планът за убийство е бил одобрен от началник-щабовете и Шин Бет, а след това незабавно одобрен от министър-председателя Бенямин Нетаняху и министъра на сигурността Кац час преди изпълнението. Израелски военни кореспонденти заявиха, че при насочването са използвани "прецизни бомби" след получаване на спешна информация за сигурността и предварително въздушно разузнаване.

По тази информация самолетите са били спешно изстреляни, за да извършат атаката веднага след получаването на информацията. Тел Авив не информирал предварително Вашингтон. Медиите твърдят, че щабът, обект на нападението, е „голям и включва зали за срещи на лидерите на „Касам".

Израел сравнява убийството на Мохамед ал-Синуар с убийството на бившия генерален секретар на „Хизбула" Хасан Насрала по отношение на вида на използваните бомби и взривяването на входовете и изходите на „подземната" централа, както и убийството на всеки, който се е опитал да спаси някого, за да се предотврати възможността някой да излезе и да се гарантира, че всички ще бъдат убити или задушени от отровните газове. Това кара израелските служби за сигурност да смятат, че ако Мохамед ал-Синуар е бил на мястото, вероятността да оцелее е много малка.

Близо до израелските танкове!

Местни източници съобщиха на ливанската онлайн медия „Ал Модон", че районът на набелязаната европейска болница се счита за относително граничен, тъй като се намира на около километър и половина от източната граница и израелските танкове, което означава, че създаването на „команден и контролен пункт" на това място е „отвъд въображението." Източниците се чудят защо израелската армия е предпочела въздушно нападение вместо сложна и внезапна сухопътна и въздушна операция, особено след като времето, необходимо на израелските танкове да достигнат района на болницата, не надвишава 10 минути.

Според източниците на „Ал-Модон" Израел и преди е искал евакуация на болницата за кратък период по време на инвазията в Хан Юнис през юли миналата година, но сградата не е била щурмувана, въпреки че окупационните сили са били съвсем близо до нея, а след това Международният Червен кръст е поел надзора на болницата.

Сценарии на „информацията за сигурността"?

Ако израелското твърдение е вярно, въпросът е: „Каква грешка е допуснала „Ал Касам", която е предоставила златна възможност на Израел?"

Палестински експерти по сигурността заявиха пред Al-Modon, че „ценната" информация за сигурността, ако е вярна, може да е била свързана с движението и комуникациите, наблюдавани от израелското разузнаване по време на предаването на американския заложник Ейдън Александър. Експертите не изключват възможността израелските служби за сигурност да са знаели предварително местоположението на щаба, но да са го използвали като „примамка"; т.е. армията е изчаквала „подходящия момент" ръководството на „Касам" да се срещне там, до получаването на американски бомби, предназначени за поразяване, и тогава е настъпил нулевият час, особено след като в изтеклата от Израел информация се посочва, че нападението е резултат от половин годишни усилия да се достигне до Мохамед ал-Синуар.

Откакто брат му беше убит, Израел обвинява Мохамед ал-Снуар, че той е този, който води преговорите и е отговорен за безопасността на отвлечените, и го обвинява за упоритостта при вземането на решения за сключване на нова сделка за размяна на затворници.

Но източници от „Хамас" казват пред „Ал-Шарк Ал-Ауд" (The Middle East), че Мохамед Ас-Снуар е „част от интегриран военен съвет, който ръководи (Ал-Касам), и е лидер на съвета, но съдбоносните решения се вземат единодушно, особено по отношение на преговорите, които се провеждат в координация между политическото и военното ниво".

Какво ще стане, ако бъде убит?

Когато „Ал-Шаарк Ал-Ауд" попита източници от „Хамас" кой може да наследи Снуар, който е втори след Дайф в „Касам", особено след като израелски доклади считат, че „убийството му – ако е вярно – означава края на „Касам"", те отговориха: „Организационната структура остава същата, а лидерите на бригадите, които Израел успя да убие, като Рафа Салема и Ахмед ал-Гандур, бяха заместени от други лидери на техните постове", потвърждават източниците.

Източниците посочват имената на „Мохамед Шабана, командир на бригада Рафа, и Аздин Хадад, командир на бригада Газа и цялата северна област". На друго ниво се появява името на „отговорник за военното производство Раид Саад, за когото се смята, че е жив, въпреки че Израел обяви, че е опитал да го убие два пъти по време на тази война и че е бил арестуван веднъж в комплекса „Шифа", но се оказа, че не е бил там".