Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Всички в медиите знаем, че има тежка цензура

- Маги, имаше активна позиция при проведените парламентарни избори. Как ще коментираш ситуацията в страната ни?
- Изразих мнение след безумието в деня за размисъл. ТВ7 е телевизия, която прави нещо, без значение дали е разследване. Тя е телевизия и може да си понесе административните последствия.
Но не мога да проумея, че хората, които ще ни управляват, дават в този ден към пет пресконференции, като пряко нарушават конституцията. Чух
някой да казва, че денят за размисъл всъщност бил отживелица.
 Добре де, има си закони, защо тези хора трябва да са толкова смешни. Претендират, че искат да ни управляват, а главоломно погазват закона в деня преди вота. Срещу това съм против. Ако искаме да имаме ред и правила в тази държава, няма как политиците да не ги спазват. Петнайсет години не можем да ги накараме да не гласуват с чужда карта. Не ходят на работа. Не мога да обсъждам хора, които не уважават мен - избирателя.
- Не стана ли прекалено тясна връзката между медиите и политиката?
- Една телевизия, ако няма новини, няма да е свързана с политиката по никакъв начин. Новините са всъщност свръзката. Между двете институции има една любов, при която или политиците свалят телевизията, или в други моменти телевизията сваля политиците. Имам чуството, че не живеем в парламентарна демокрация, а изведнъж сме се върнали в 90-те години на миналия век. Политиката се превърна в мръсна дума. Когато бях млад и зелен, си мислех, че е българска болест.
С годините разбрах, че навсякъде по света е така. Проблемът е, че при нас просто е по-видно, защото топката на възпитанието и на културата са на по-ниско ниво. В тази държава трябва да има средна класа и всички да живеят като бели хора. Искам пенсионерите да могат да си позволят да идат на почивка. Така както правят дори когато са в криза френските и италианските пенсионери.
Нужно ми е да виждам повече усмихнати хора.
У нас няма никакво значение дали си беден или богат. Бедният се чувства ужасно, богатият също. Какво като има пари, на него не му е добре да живее в обстановка, където 80% от хората са бедни.
- Какво мислиш за случая с Андрей Слабаков. Той се опита да вземе отношение в протестите и беше буквално разпънат на кръст.
- Слабаков е чист, както повечето хора на изкуството. Всичко тръгна от закона за цигарите. Жена ми и Хилда Казасян също бяха замесени. Искаха да смекчат закона или поне да стане като в Австрия, където има заведения за пушачи и за непушачи. Като един идеалист обаче, Слабаков не си даде сметка къде отива. Когато влизаш в политиката, след две минути си в лайна от горе до долу. Андрей се засегна много от случилото се и е прав. Когато тръгнеш с чисти помисли, се обиждаш, след като изведнъж всички скачат срещу теб и те оплюват. Моментът беше такъв, че който и да беше тръгнал да обединява този освирепял народ, щеше да получи същото. Политиците излязоха много хитри. Както видя, никой не яхна вълната и не застана отпред с лицето си. Всички се покриха като мишоци зад гнева на народа. Сега ми е много интересно какво ще се случи. Гледам ги отстрани и се забавлявам, защото този филм сме го гледали хиляда пъти. Правим едно и също 23 години и после си страдаме всички заедно. Оптимист съм, но вече не виждам някаква светлина в тунела в близко бъдеще.
- След всичките години работа можеш ли да кажеш какви предавания хващат българина?
- Телевизиите залагат на сигурно. Те искат световни формати, с гарантиран и доказан успех. След толкова години забелязвам, че у нас продължават да харесват "Биг брадър". Не знам по каква причнина, но е факт. Колкото пъти по телевизията има такова риалити, българинът се залепя и гледа.
Навремето във "Великолепната шесторка" видях, че хората у нас обичат да им докосваш сърцето. В телевизията малко хора го могат. През годините голяма част продуценти, режисьори и управители на телевизии решиха, че българинът не може да мисли сложно. Когато в праймтайм ти блъскат да гледаш жестоки простотии, хората започват да вярват, че това е животът, който живеят. Не съм съгласен с това и продължавам леко и постепенно да водя една лично моя битка. В "Като две капки вода" чалга няма и няма и да има. Не защото аз не я харесвам, а защото като продуцент съм длъжен да защитавам определена философия. Тя е, че чалгата трябва да си отиде по клубовете и кротко да си стои там. Този тип музика взе такива размери, че се опасявам дали няма да промени българина генетично. Това не води до нищо добро във взаимоотношенията между хората. Не казвам, че трябва да я няма, но не може да заема такъв голям обем от живота ни. Превърна се в начин на мислене. И в политиката ни е жестока чалга.
- Новото ти предаване "Като две капки вода" има голям успех, как реши да се захванеш с него?
- Гледах за пръв път шоуто в Италия и ми хареса, защото беше различно. Доста добре са ми инстинктите и знам кога нещо може да сработи и у нас. Формати за пеене има много, те се извъртяха и по нашите канали. На практика това е първият формат, в който има пеене и имитация и се превърна в успех за Нова телевизия.
Те пробваха доста музикални формати с променлив успех, но този успя да хване и да задържи вниманието на зрителя. Надявам се да направим и втори сезон. Обичам да правя по-интелигентни формати, не харесвам чалгата в телевизията.
- Как направихте подбора на участниците в шоуто?
- Нямахме много голям избор. Нашите звезди не трябваше да са певци, но пък да може да пеят. Трябваше да могат да имитират, а не всички актьори го умеят. Като се замислихме, се оказа, че вариантите не са много. Като жури се забавлявам, особено като знам каква мъка е. Зрителите не си дават сметка колко е трудно. Ние сме свикнали да сме консуматори на музиката, която слушаме.
- Има ли някой, който е отказал да се включи?
- Двама човека не успяха да се включат. Единият беше Владо Карамазов, който точно по това време имаше двайсет спектакъла във Франция. Навремето с Гъмов са правили подобни неща по вариетета и щеше да се справи. Другият беше Деян Донков, но преди да го поканим, беше приел да участва в "Къртицата".
- На какъв принцип оценяваш участниците и имаш ли фаворит?
- Не приемам, че това е състезание. То е шоу. За мен е важно как участникът се е справил в този момент. Хилда следи пеенето, зрителят също се вълнува от това. Най-важното обаче е да се забавлявам. Опитвам се да бъда и обективен. Преди всеки концерт си правя труда да гледам истинското изпълнение. Много често забелязвам детайли, които те са хванали и зрителите дори няма да забележат. Така знам, че върху това е работено. Друг път виждам, че нашият имитатор е изпуснал нещо много характерно. Мога да бъда и по-груб, но тези хора са дошли просто да се забавляват.
- Как едно предаване като "Господари на ефира" успява да се задържи сред най-гледаните формати вече десет години?
- Със сигурност не ни е било никак лесно да поддържаме този интерес към Господарите. Трябва да има някаква магия в него. Без постоянство и труд също нямаше да се получи. Зад "Господари на ефира" плътно стои брат ми. Аз когато и да дойда на работа, той вече е тук. Много други предавания имат живот две-три години, но умират.
При нас продължителността изморява зрителя. В "Господари на ефира" през няколко месеца сменяме водещите, за да поддържаме интереса.
- Възможно ли е отново да работиш с бТВ след публичния скандал между вас?
- Тогава вложих емоции по простата причина, че съм човек, който работи с емоциите си. Не мога да кажа, че съм бил огорчен. Знам, че за хората от другата страна всичко е въпрос на бизнес. С тях трудно ще намеря общ език, защото аз съм собственик на моята компания, а пък те са служители в тяхната.
Със собствениците на тяхната компания не съм говорил. Разправях се с управители, които днес са там, утре не. В началото вложих доста енергия, но впоследствие осъзнах, че няма смисъл. Колко началници на телевизии са се сменили за тези години.
Приключих го този въпрос в главата си, не се занимавам повече с тях и не ме интересуват. Ако се смени ръководството и дойдат други хора в бТВ, има мегдан за разговор.
- Как се чувстваш в Нова телевизия?
- Винаги с Нова сме работили добре. Дори когато си тръгнахме, не сме се разделили с лошо, затова и се върнахме. Просто се случи така, че бТВ ни предложи много добри условия. Ние и тогава не искахме да се местим и го казахме на Нова. Искахме да се разберем. Точно тогава обаче Нова беше купена от шведите. Те нямаха представа какво е "Господари на ефира" и че е лошо тази марка да си отиде от тяхната телевизия.
Тогава хората свързваха предаването с ефира на Нова. Изпуснаха ни много лесно. Щяхме да останем, но предложението на бТВ чисто икономически, в условия на започваща криза, беше изгодно. Имаме на работа около 250 човека и за нас беше важно да си запазим работните места. В този момент взехме чисто политическо решение, а не емоционално. Стремежът ми е да произвеждам добър продукт и го продавам при най-изгодните условия. Не съм женен за никоя телевизия.

- Как реши да се занимаваш с този тип бизнес?
- У нас кино не се произвеждаше, а аз исках да се занимавам с това. Когато разбрах, че с киното няма да стане, видях добра ниша в правенето на телевизия.
Създадохме първото си предаване през 97-а за МСАТ. Започнахме с "Точка на пресичане" и то взе, че стана хит. После се появи бТВ и "Сладко отмъщение", след него "Море от любов" и машината се завъртя. Не е било цел да се занимавам с телевизия. Това беше шанс да си упражнявам професията.
- Работиш заедно със сина и съпругата ти, както и с голяма част от семейството ти. Това плюс ли е?
- Понякога е плюс, но може и да е минус. Семейството най-често и най-безкомпромисно го отнася, когато има проблем. С другите хора се опитваш да държиш някакъв баланс, докато със семейството можеш да си кажеш всичко. Ако сложа нещата на везна, категорично плюсовете са в пъти повече. Въпросът е какво семейство имаш. За мое щастие цялата фамилия сме се подкрепяли цял живот. Може да се караме, да се разправяме, но има ли проблем, цялото семейство го решава. Така съм възпитан. В къщата ни в Плевен никой не сядаше на масата да обядва, ако дядо ми не е седнал. Това нещо може да изглежда патриархално, но много сплотява. Когато хората са на тази маса, се учат да си прощават и да работят заедно. Учат се в тежки моменти да си помагат. За съжаление не виждам тези качества в съвременния българин. Той яде, където му падне и не мисли за семейство. Все повече трябва да се замисляме какво означава да бъдем заедно и да се подкрепяме. Това е начинът тази държава да оцелее и да се спаси. Имам чуството, че някъде дълбоко в гените си сме разединени.
- Има ли свобода в медиите ни?
- Разбира се, че няма никаква свобода. В повечето случаи има автоцензура. Много хора казват: "Говоря си каквото искам, за мен няма никакъв проблем." Аз ти казвам, че те лъжат. Всички, които работим в медиите, знаем, че има цензура. Тя е на определени теми, които не трябва да се пипат. Има теми, които като ги докоснеш, някой започва да ти се обажда по телефона.
Всичко това е прикрито под корпоративната политика, зад която се крие тежка цензура. Свободата не си я давам. Утре мога да спра да работя за всякаква медия, но ще правя нещата, в които вярвам. Вдигам си багажа и си отивам. Ще ми е мъчно само за хората ми, но пък те са добри и ще си намерят бързо работа. Един път вече го направих. Нашата компания стана и си тръгна от едно място, където се опитваха да ни налагат неправилни неща. Това, което повечето медии правят, не е обективна журналистика. Демокрация така не се прави.