Свирепата краткост на живота

Баба Сия не беше баба, а майка на умрелия си от пиене син. Беше жилава и все казваше: не, не, много напълнех аз. Преди години била учителка и познавала цялата световна литература. Сега пак я познаваше, но какво от това - без син? Като била млада и хубава жена на около четирийсет, влюбила се в свой шестнайсетгодишен ученик. Наказали я жестоко, защото любовта е лошо нещо, освен в романите. Синът и - унизен и отчаян, започнал да пие и лека- полека умрял. Баба Сия започнала да носи кокетно черно жакетче, защото нямала друга черна дреха и отишла да живее в планината. Там дружала с пастирите, плачела на гроба на сина си и гледала цяла менажерия животинки. За любовта си с младото момче не говорела, но аз съм сигурен, че изпитва двойствено чувства към нея. Болка и болка.

*От фейсбук