НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧИТЕЛИТЕ

Вчера публикувах в социалната мрежа откъс от книгата ми „Моите вдъхновители", посветена на един голям български учител – Теодосий Теодосиев от Казанлък.
Той е създател на умове.
Теодосий Теодосиев е изучил десетки учени на световно ниво – повечето от тях са завършили най-престижните университети и са направили изключителни постижения в науката.
Учителят Теодосий е извършил това сам. Без подкрепата на държавата. Във враждебна среда. Но го е направил.
Успял е.
Негови ученици са сред най-успешните учени в света. Вижте само какво ниво в световната наука е постигнал ученикът му професор Теньо Попминчев.
Но някакви неосъществени кибици от българската будна фесйсбук общественост не харесват това. Циреите на комплексите от собствения им провал жестоко са се възпалили и те не могат да понесат успеха му.
Защото той бил казал в някакво интервю някакви неща, които не съответстват на комсомолските им възгледи.
Учителят Теодосий, видите ли, не стои на правилни идеологически позиции.
Той не смята, че хората са равни, а е установил, че някои могат повече, други – по-малко.
И е заложил на тези, които могат повече. И работят повече.
И затова всички бледи некадърници, които разчитат само на възможността да се наведат на някой простоват партиен началник срещу дребни стотинки и да възприемат поредната малоумна идеология, сега пищят.
Добре, бе.
Пищете!
Заклеймявайте!
Ревете!
Но след като се напищите, се погледнете в огледалото. Какво постигнахте вие?
Кои сте?
Къде сте?
Създадохте ли нещо полезно през целия си безсмислен живот?
Какво ще остане след вас, освен купчината преработена храна, която сте изконсумирали?
Срещу Учителите ли скачате?
С какво основание?
Смятате себе си за правилни и добри. Нищо, че сте прости.
Давайте. Далеч ще стигнете.
Желая ви успех.

*От фейсбук