Писатели срещу Бърнард Шоу и Джон Малкович – заплашена ли е свободата в изкуството?
- Ако фикционална история в жанра комедия отпреди 130 години може да разклати националното ни самочувствие, тогава определено имаме проблем, казва Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър
"Срамен и оскърбителен за народа ни акт" ли е пиесата на нобеловия лауреат Бърнард Шоу "Оръжията и човекът"?
Така смятат от Съюза на българските писатели (СБП), които се обявиха срещу предстоящата премиера на постановката под режисурата на Джон Малкович на сцената на Народния театър.
В специално изявление от СБП наричат "Оръжията и човекът" още "зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата". А дори още не са видели творческия прочит на Малкович.
"Позорът, който се излива върху народа ни, е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!", завършва писмото на СБП.
От организацията обаче подминават факта, че пиесата на Шоу вече два пъти е поставяна у нас назад във времето.
"Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" е през 1894 г., което е първият голям успех за драматурга Шоу - коментира пред "24 часа" Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър. - Това е една от най-популярните и най-често поставяни драми на Нобеловия лауреат, която има множество жанрови версии - филмови, оперетни, радиопиеси.
Немският филм Helden от 1958 г. по тази пиеса има номинации за наградите "Златна палма" и "Оскар" за чуждоезичен филм. Последната поява на сцена на актьора Марлон Брандо е именно в тази пиеса.
Тоест текстът е художествен факт от световната културна история, срещата с който не би трябвало да плаши спокоен в своето самочувствие и интегритет национален субект, с добре структуриран колективен Аз. Ако фикционална история в жанра комедия отпреди 130 години може да разклати националното ни самочувствие, тогава определено имаме проблем и той не се казва "Оръжията и човекът" и Бърнард Шоу не е неговият "автор"."
Тодорова подчертава, че в България пиесата вече е имала своя живот на сцената благодарение на режисьора Николай Поляков, който я поставя под заглавието "Шоколадовият войник" (в превод на Георги Станчев, който не е публикуван). Първата му постановка е през 1995 г. в Драматично-куклен театър - Враца, за която получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките форми и която се играе няколко сезона. Втората постановка е през 2000 г. в Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе.
"Тогава Съюзът на българските писатели не е обезпокоен и с право! Нито когато Университетското издателство "Св. Климент Охридски" издава на български език пиесата "Оръжията и човекът" в превод на Стоян Чапразов и Райко Чапразов, като така легитимира този "зъл цинизъм", "гавра" и "позор" - казва Тодорова. - За мен единственото притеснително събитие в този изфабрикуван "скандал" е фактът, че именно писатели настояват за цензура на литературно произведение".
В Управителния съвет на СБП са Боян Ангелов - председател, Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Иван Гранитски, Кирил Назъров, Петър Андасаров, Тенко Тенев, Пенка Чернева и др.
Самият Малкович каза на пресконференция по повод предстоящата премиера на "Оръжията и човекът" под негова режисура: "Не мога да направя нищо друго, освен да се забавлявам от твърдението, че бих дошъл тук да поставя пиеса, с която да се присмивам на България. Това не е особено интелигентна идея".
Редица наши творци и артисти също изразиха мнение по въпроса, а в социалните мрежи не липсваха коментари от всякакъв характер - от сериозно обидени до осмиващи ситуацията.
"Изкуството е автономна република. И това е много важно. За да остане изкуство, то трябва да бъде свободно - обяснява театралният режисьор Стайко Мурджев пред "24 часа". - Разбира се, че е добре да има мнения, да има диалог и полемика. Според мен даже те доста липсват в нашите ширини в последно време по отношение на творчеството. За мен обаче това сега е безумно. Затова и леко шеговито гледам на него.
Все пак не може да се изказваме предварително за нещо, което още дори не сме видели - така тръгват едни обществени нагласи, които не са много валидни. Нека да се произнесем дали едно представление е срамно и оскърбително, след като го гледаме, защото в случая още не сме."
Мурджев също така подчертава, че самият той като творец не би приел да му забраняват да прави каквото и да било.
"Ние не сме в бившия строй, където е вилняла цензура. Сигурен съм, че нито един от тези хора, които участват в Съюза на писателите, не би искал някой да им забрани нещо. А и по същия начин някой може да каже, че трябва да забраним "Криворазбраната цивилизация", защото осмива българските нрави. Или "Крадецът на праскови", защото една българска жена се влюбва в чуждестранен войник."
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси