Понякога примабалерината се бунтувала срещу системата с по-шарени дрехи и тайно возене в забранен автобус

Многобройните ученици на примабалерината Маша Илиева в балетното училище и в частната ѝ школа могат да бъдат спокойни и ако стане нужда - да ѝ опонират. Защото преподавателката им също е бягала от училище. Може да не звучи много педагогично, но на тяхната възраст и тя е минала през бунтарски период, в който правела всичко напук на правилата и системата.

Тогава обаче Маша Илиева е в коренно различна обстановка – още 10-годишна заминава за Ленинград, за да учи в прочутата балетна школа “Ваганова”.

Това е по времето на социализма – между 1975 и 1981 г., когато за бунт се е приемало дори това, че ученичка в школата не прави реверанс и не се покланя пред всеки учител, където и да го е срещнала.

Разбира се, става дума за детински бунтове - например бягство от училище. Което обаче се изразява в това, че

ученичката се преструва на болна

и си лежи по цял ден в стаята или кисне в библиотеката в общежитието, за да си подготви домашното за другия ден.

Или още по-елементарно нещо – общежитието се намирало на една спирка с автобус от школата, но на младите балерини им било забранено да ползват автобуса. Маша обаче най-редовно се качвала на него, озъртайки се от страх някой да не я забележи.

И дума не можело да става красивите момичета да облекат нещо по-цветно и предизвикателно, но в онези времена за предизвикателно би минало всичко, което не е в убития цвят на масовата конфекция.

Маша Илиева заминава за Ленинград веднага след 4-и клас. Само година по-рано е постъпила в Националното училище за танцово изкуство в София, където приемът е след трети клас.

Тогава за първи път се сблъсква с подозренията, че ползва връзки. Истината е, че баща ѝ, който е лесовъд по образование, е бил в командировка предишната година в Ленинград и по поръчение на майка ѝ посещава “Ваганова”, за да се поинтересува как може да постъпи там.

Тогава хората в Ленинград си записали името ѝ и когато на следващата година комисия дошла в България да подбере три ученички от страната,

тя попаднала в списъка

“Но на приказките, че ползвам някакви привилегии, винаги отвръщам по един и същ начин и те спират да говорят – баща ми ли излиза вместо мен на сцената да ми изиграе танците?”, казва Маша Илиева.

Колкото и да рови в детските си спомени обаче, сега трудно може да се сети кога за първи път е гледала балет и как това я е впечатлило. Може би защото, откакто се помни, у дома са слушали балетна музика и тя е знаела историите от “Лешникотрошачката” и от “Лебедово езеро”, знаела е какво представляват белият и черният лебед и ги е въприемала като интересни приказки.

“Имахме грамофон и много плочи с музика от най-големите балети. Когато мама ми пуснеше плочата, дърпаха дивана и масата в хола и ми казваха да танцувам и аз си измислях сама танца, без изобщо да съм го гледала”, спомня си балерината.

Деца под 7 години не се пускат в залата на операта, т.е. очевидно е гледала цял балетен спектакъл над тази възраст, но

си спомня само, че е била на трети балкон

и е доста съмнително дали изобщо е видяла нещо.

Спомня си, че в “Жизел” най-голямо впечатление ѝ прави не главната героиня, а Мирта – предводителката на вилисите от второ действие.

“По същество тя ръководи действието, нарежда на живия все още принц Алберт и на Ханс да танцуват, докато не паднат в несвяст. Сега си тълкувам тогавашните ми впечатления на чисто подсъзнателно равнище и установявмам, че явно още тогава съм искала да командвам”, казва Маша Илиева.

Години по-късно разпитва подробно майка си, която ѝ признава, че най-голямата мечта в живота ѝ била да има дъщеря и тя да стане балерина.

Звучи банално децата да изпълняват мечтите на родителите си, но в нейния случай се е получило – Маша беше най-голямата балерина на нейното поколение и не се откъсна от това изкуство и след пенсионирането си. Тя има детска балетна школа, чиито випускници редовно играят детските роли в балетните спектакли на Софийската опера и балет. Отделно от това е и репетитор в операта, както и преподавател по характерни танци.