Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Зуека: Цапнат съм с мокър парцал от дядо Боже

l "На Васил не се обръщам, от трети клас ме наричат Зуек. Само майка ми и сестра ми ми викат Васко", с усмивка казва актьорът, който пое поредното предизвикателство като водещ в тв предаването "Като две капки вода". Освен за изявите му в телевизията с Васил Василев-Зуека говорим за метаморфозите в киното и в личния му живот, които станаха повод за клюки. 

- Какво се промени в телевизията от "Ку-ку" до "Като две капки вода"?
- Промяната се състои в 23 години, през които натрупах голям опит в правенето на телевизия, без значение в какъв жанр. Много неща се промениха... В началото нямаше конкуренция, имаше един канал, сега са над 200, нямаше конкурентни предавания, сега има повече от 6 подобни формата.
Преди имаше повече ентусиазъм и желание за изява
А професионализмът или го имаш, или го нямаш, той не се учи. Промени се и информираността на зрителя, някога нямаше мобилни телефони и интернет. Дъщеря ми, Девина, както и децата, родени след 1995 г., не могат да си представят света без интернет и мобилен телефон.
- Ти как се промени през това време?
- Най-вече с опита, който натрупах. Едно време търсех нещата, защото не знаех как се правят, сега вече знам, но търся как да станат най-добре.
- Кой беше човекът, който ти каза, че ставаш за телевизия?
- Няма такъв, казвали са ми, че телевизията повече ограбва, отколкото дава, и мнението ми съвпада с това. Без значение дали човек се занимава с кино, театър или телевизия, въпросът е отношението му да го кара да върви напред и да има критерий.
- Какъв е критерият ти?
- Ако трябва да сравнявам между "Ку-ку", "Господари на ефира", "Като две капки вода" и "Пълна лудница", претенциите и изискванията ми към колегите вече са много по-високи. Скоро гледах предаване на "Ку-ку" и искрено се смях, защото то звучи като самодеен театър. Времената са различни и българинът много се е променил.
- За добро ли е промяната?
- Така смятам. Макар че първото, което ни хрумва на нас, българите, е да отричаме и да говорим какво е трябвало да стане. Можем да говорим какво не е постигнато, но и много е направено, няма какво да се залъгваме.
Имаме свобода, която никога не сме имали преди 23 години
Бях в "Ку-ку", когато депутати лично се обаждаха, за да спрат предаването. Едно време нямахме конкурентоспособността, а сега гледаме високите стандарти на Европа. У нас влязоха толкова формати например "Като две капки вода, които промениха мисленето на зрителя.
- С Рачков, с когото сте водещи на това шоу, "като две капки вода" ли сте?
- Като тандем сме го доказали вече 10 години. Знам, че съм добър партньор, което е важно, но и не го смятам като кой знае какво актьорско качество. Форматът ми харесва. Изключителна провокация е да си водещ на предаване, в което има 50% импровизации. А и да си на лайф 2 часа и половина е трудно, но точно това ми е интересно.
Ако трябва, с Рачков ще пеем, ще се правим на маймуни, свикнали сме...
- Влизал си във всякакви образи, кое е истинското ти лице?
- Нормален човек съм, открит и откровен, без бариери. Роден съм в събота срещу неделя в 23,50 ч. на 30 април 1965 г., което е на връх Великден. Най-смешното е, че докторът викал на майка да изчака, та да ме запишат на 1 май, защото е Денят на труда.
- Връщаш ли се в родния си град Сливен?
- Там съм израснал, там са най-добрите ми приятели - Иван, Надя, Марина, Диана... С тях винаги правим анализ на случките - коя е добра и коя е лоша. И може би това ни отличава от съвременните деца. Колкото и да е странно, сме следели за морала, макар да сме се напивали, криели сме се, че пушим, правили сме непозволени неща. Но винаги сме коментирали неморалните си действия, обсъждали сме какво е най-ценно за приятелството. Скоро се видях със сливенската си компания, и все едно не сме мръднали. Продължаваме да живеем както едно време, защото сме същите хора, само дето косите ни са по-прошарени. Децата щъкат край нас и не могат да повярват, че сме им родители, защото в представите им ние трябва да сме строги, а не купонджии.
- Как приемаш клюките за себе си и близките ти, защото като публична личност не си опазен от тях?
- Всичко трябва да е по-етично, лъжата ме наранява. Защо така наречените журналисти в жълтата преса ще се интересуват от моя личен живот? Аз не ги питам с кого си лягат. Това, че съм известен, не дава право на една журналистка, която ме попита подобно нещо. Още повече тя идва при мен не за да говори за личния ми живот, познава ме само от екрана, как ще ми задава подобен въпрос? Има и такива, които лъжат, използват и 13-годишно момиче, дъщеря ми Девина.
Смятам да предприема съдебни действия срещу жълтата преса
Консултирал съм се и с адвокат. Нямат право да поместват писмото й, без да се допитат до родителите й, защото тя е малолетна. Единственото, което ме спира, е да не нараня Девина. Изключително негативно съм настроен и не изключвам съдебни действия срещу тези хора.
- Срещата и раздялата между двама души е естествен процес, който обаче буди нездрав интерес в околните?
- С Нина не сме нито първите, нито последните, които се разделяме. А и никога не съм говорил за личния си живот и няма да говоря, защото обществото ме познава по един начин, по който аз смятам, че трябва.
Всички едва ли не бяха шокирани, че Нина и Зуека се разделят
И това беше именно защото никой нямаше информация как живеем. И така трябва да бъде. Не се ровя в живота на никого.

- Девина ще стане ли балерина?
- Не знам дали ще стане точно балерина! Тя въобще има отношение към изкуството. Танцува много добре и има усещане за ритъм. Възхищавам й се! А когато е на сцената, има особено излъчване - лъчезарна е и знае как да се пласира. Девина продължава да учи в балетното училище и се готви за изпити в Американския колеж, където има мерак да влезе.
- Май не си от родителите, които биха натискали детето си да се развива в конкретна посока?
- Животът си е неин. Бих я натискал да стане добър човек и да учи. Единственото, в което имам пропуск, е, че не е имало кой да ме насочи да уча езици и да бъда отличник до края на средното си образование, което почти съм пропуснал. Разбира се, занимавах се с изкуство, със спорт, накрая избрах културата. На нейните години знаех какъв искам да стана, нормално е и тя да знае, макар сега да мисли, че иска да стане балерина или актриса, а да стане режисьор или хореограф. Възхищавам й се, защото е самостоятелна, чете ми свои есета, писани на такъв език, който аз нямам и не употребявам, което говори лошо за мен.
- Как успяваш винаги да разсмиваш зрителите?
- Чувството за хумор или го имаш, или го нямаш. Може да го превъзпитаваш, като четеш определена литература, изследваш филми и актьори, характери и въобще света, което става с наблюденията всеки ден, с опита, който трупаш. За мен няма никакво значение дали ще градя образ в киното, в телевизията или в театъра.
- Имаш ли по-голям "апетит" да играеш в киното?
- Киното винаги е било на първо място, не театърът. Но се родих в държава, където киното не е индустрия и нямам голям шанс. Не може седем и половина милиона население да има 0,5 бюджет за култура и да се снимат много филми. Кино се прави с пари, театър също.
Културата и спортът са лицето на една държава
Те са най-добрите посланици, на която и да е политическа доктрина. Бил съм пример за това, пътувайки с "Каквото направи дядо", с "Шинел"... Но образите от живота, които се пресъздават, трябва да са толкова ярки, че зрителите да разберат, че това е кино.
- Кои от филмовите си образи харесваш?
- Сполучливо се получи образът на Сами от филма "Пътуване към Йерусалим" на сценариста Иван Ничев и на Юрий Дачев. Много след премиерата на филма Юрий ми призна, че си е представял мен в този образ. Това изключително ме зарадва, защото през цялото време в главата ми беше все едно че това съм аз. Естествено, Сами се различава от Зуека. Друг образ, който много ми хареса, но аз както обикновено не съм доволен от себе си 100%, е на Иво Чикагото от "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Със Стефан Командарев се опитахме да бръкнем дълбоко в героя. Стана реалистичен и чувствен благодарение на образа, който Христо Мутафчиев изгради. А в изкуството винаги се търси емоцията.
- Какво те задържа 10 години в предаването "Господари на ефира"?
- Над 250 човека са минали през предаването, в момента сме около 60. Много е трудно да накараш много хора да мислят като един и ако не е Джуди Халваджиян, който да продължава да бъде ядрото, "Господари на ефира" нямаше да се развие и да запази все така свежарския си дух и да има гаранции занапред. Или:
"зад всеки известен продуцент се крие един огромен екип"
Зад сплотеността, общите идеи, компромисите ние търсим истината и най-доброто. Затова предаването е на толкова високо ниво в българския ефир.
- Как гледаш на хората, които се обиждат от предаването?
- Пожелавам им да имат повече чувство за хумор и желание да се поправят. Защото ние първо гледаме собствените си грешки и как да ги поправим.
- Това ли е животът, който искаш да имаш?
- Аз съм щастлив човек, късметлия съм. Като че ли съм цапнат с мокър парцал от дядо Боже, за което му благодаря. Позитивен съм и на 48 години. Едно време ми казваха, че съм олицетворение на оптимизма.
Отправната ми точка към живота е: "Обичай, за да те обичат!"
Винаги тръгвам непредубеден към когото и да било и откровен, защото нямам какво да крия. Да, спестявам неща от личния си живот, но никой не се интересува от него и така трябва да бъде.
- Означава ли това, че криеш истинските си чувства?
- Опитвам се, но обикновено ми личи. Имам особено качество и ако съм разочарован от някого, остава за цял живот.
- Злопаметен ли си?
- Не, това е отношение, обидата на секундата я забравям. Много търпя, но стигне ли се до етап да не мога повече, зачерквам човека. С мозъка си разбирам, че това е грешка, но вече нямам чувства и не мога активно да подходя към него. А аз съм активен във взаимоотношенията си с хората. Ако не дам на всеки 5 съвета за 5 минути, не се чувствам добре.
- От кого приемаш съвети?
- От всички, защото смятам, че мнението на всеки човек е толкова ценно, колкото и моето. Изключително трудно приемам концепции за работа, оспорвам ги, защото дълбоко в себе си съм творец-концептуалист. Моят професор казваше: "За да запалиш огъня в зрителя, първо много добре трябва да подредиш клечките, за да не угасне. А целта в изкуството за мен е огънят да изгори докрай.
Винаги искам правилно да подредя клечките за огъня, който ще запаля
Наградата след това е голяма.
- Какво е любовта за теб?
- Любовта е най-върховното нещо, няма по-ценно от нея. Когато си влюбен, си загубен и правиш глупости, без да си даваш сметка за това. Любовта е страхотен двигател, любовта ще спаси света и българската нация. Любовта е тази, която в общуването с хората ми дава надежда и ме движи напред.