По времето на тоталитаризма беше налагано схващането, че от всички държави попаднали след края на Втората световна война под комунистическия ботуш, само в България нямало съпротива срещу властта. Само тук нямало дисиденти. В Унгария, Чехия, Полша хората се бунтували, а всички българи безропотно приели червения терор.

Това е една мръсна клевета, разпространявана от агентите на Държавна сигурност с цел не просто да омаловажат съпротивата на достойните българи, но и изцяло да я отрекат.

Истината обаче е друга. Веднага след Деветосептемврийския преврат възниква съпротивителното движение на горяните, което не само е първото в цяла Източна Европа, но е и най-масовото – в него участват над 100 000 души от цялата страна. То продължава 12 години и дава хиляди жертви.

Дори в най-мрачните и безнадеждни времена в България е имало изправени хора, които не са предали достойнството си.

Такъв е бил Георги Маринов Стоянов – Търпана. Голям българин, който отказал да преклони глава пред властта на каскетите.

Търпана е роден на 6 май 1915 г, в село Михайлово, днешно Желю Войвода.

След деветосептемврийския преврат през 1944 отказва да приеме комунистическия терор, който тогава е в разгара си – всеки ден изчезват безследно хора, хиляди са избити без съд и присъда.

Търпана събира чета от горяни и тръгва по Балкана.

Горяните извършват наказателни акции, сплашват развилнели се комунисти, защитават своите съселяни от зверствата на властта. Няколко пъти влизат в престрелки с милицията, която им устройва засади.

Търпана бил харизматичен лидер, говорел за национално достойнство, за чест. Успял да увлече 106 души, които тръгнали след него по трънливия път на свободата.

В средата на 1951 г. Радио "Свободна Европа" излъчва съобщение, че в Сливенско действа голяма чета, която се готви за въоръжено въстание срещу властта. Комунистите са сериозно обезпокоени и правят мащабна блокада на 1 срещу 2 юни. Говори се, че лично Вълко Червенков е ръководил операцията по разгрома на четата. Хиляди милиционери и войници блокират Сливенския Балкан.

В тежките боеве загиват 40 души от четата.

Търпана получава дванайсет огнестрелни рани, но оцелява.

Арестуван е от милицията и е откаран в затвора.

Осъден е на смърт заедно с още десет души от четата. Смъртната им присъда е изпълнена на 12 декември 1951 г.

Убиват ги по особено садистичен начин - с кирки и лопати. А ръцете им били вързани с тел...

Днес Търпана и другите воини на честта от горянските чети нямат гроб. Комунистическият терор е направил всичко възможно да изтрие паметта за тях.

Но аз помня и ще разказвам за тези достойни мъже, които отказаха да приемат позора на диктатурата и загинаха изправени.

(откъс от книгата ми „Моите вдъхновители", която ще излезе през октомври)

*От фейсбук