Учен: Никога не съм виждал подобно нещо

Властите отричат опасността

Опасно замърсен с радиация се оказа известен сред туристите с прекрасните си гледки природен парк в САЩ. Според нови тестове, направени това лято в Асид Кениън – популярен маршрут за каране на колела и разходки близо до Лос Аламос в Ню Мексико, мястото е толкова радиоактивно днес, колкото Чернобил, където през 1986 г. в някогашен СССР се случи най-голямата ядрена авария от последните десетилетия. Шокиращите данни, събрани благодарение на усилията на биохимика Майкъл Кетърър, разтревожиха населението на околността, където преди 8 десетилетия е създадена атомната бомба, и доведоха до призиви да бъде официално обявено предупреждение за опасността.

“Никога не съм виждал нещо подобно в САЩ - казва Кетърър, който е почетен професор в Университета на Северна Аризона. - При това зоната не е забранена за достъп.”

“Това е

екстремен пример за много високи концентрации на плутоний в почви и седименти,

който е скрит на видно място”, отбеляза още биохимикът. От Министерството на енергетиката на САЩ (DOE) обаче не приемат новите данни и твърдят в изявление, че нивата са “много ниски и в границите на безопасното излагане”.

Тъй като любителите на природата може да не са в непосредствена опасност, докато вървят през пътеката с борови дървета, Кетърър е категоричен, че държавните и местните власти на щата Ню Мексико трябва с табели на видно място да предупредят посетителите да избягват контакт с вода в района. Замърсяването там според неговите измервания надвишава прага на безопасност на Агенцията за защита на околната среда на САЩ с над 72 процента. Всички взети водни проби от района били значително над нормите. Биохимикът смята, че това създава риск не само за хората, но и за всички животински видове в околността.

“През каньона тече заразена с плутоний вода, която в крайна сметка стига до Рио Гранде (третата най-дълга река в САЩ) -  отбелязва американският учен в своята презентация за групата Nuclear Watch New Mexico. - Това е едно от най-шокиращите неща, на които съм се натъквал през живота си”, добавя той пред британския в. “Гардиан”. Радиоактивният плутоний в подпочвените води, отбелязва Кетърър, може също да бъде абсорбиран от растенията, откъдето да навлезе в хранителната верига чрез местните растителноядни тревопасни животни или да се разпространи като пепел във въздуха след все по-чести горски пожари.

Кетърър в партньорство с Nuclear Watch New Mexico е събрал проби през миналия юли по време на влажния сезон, който често води до изолирани проливни дъждове и оттичане на дъждовна вода, преминаваща през каньона. Това е било предшествано от картографиране, направено от неправителствената организация по-рано през годината и базирано на данни на Националната лаборатория в Лос Аламос, включително проби от плутоний от цялата област. Директорът на Nuclear Watch Джей Коглан смята, че замърсяването с плутоний в сърцето на Лос Аламос не е просто историческа последица.

A исторически основания наистина има достатъчно. Каньонът се намира

близо до град Лос Аламос, рожденото място на атомната бомба по време на Втората световна война

През 1943 г. в рамките на проекта “Манхатън” в топсекретната лаборатория на това място се събират най-големите научни умове начело с Роберт Опенхаймер, за да разработят мощно оръжие, способно да спре нашествието на нацистите и техните съюзници. Ядрените разработки в Лос Аламос продължават   дълго след края на войната – до 1964 г., а течните радиоактивни отпадъци се изхвърлят посредством тръби в каньона, откъдето идва и името му – Киселинния каньон. Потокът от отпадъци включва различни опасни течности, съставени от тритий, плутоний, уран, америций и други химикали.

През 1966 г. Комисията по атомна енергетика на САЩ започва процес на обеззаразяване на района, който продължава до 1984 година. Засегнатите строителни материали, почвата и канализационните тръби са изхвърлени и съборени. Дори стените на урвите са съборени, за да се отстранят замърсените скали и почва. След това мястото е обявено като безопасно и отворено за публичен достъп, а земята е отстъпена на общината в Лос Аламос.

Лабораториите на мястото обаче - под ръководството на Конгреса, Министерството на енергетиката и Националната администрация за ядрена сигурност - в момента се подготвят за производство на следващото поколение плутониеви силози за актуализиране на американския арсенал от ядрени оръжия, пише британският в. “Дейли мейл”. 

“Почистването в Лос Аламос се отлага дълго. То е все едно някога да си хвърлил сол в рошав килим”, казва Кетърър. Ученият отбеляза, че годишните разходи за новите разработки са се изстреляли до близо 2 милиарда долара през последните години, докато сравнително скромният бюджет за почистване на наследените отпадъци на Лос Аламос е планиран да намалее през следващата фискална година.

Службата за управление на околната среда в областта излезе с изявление до Асошиейтед прес през август с надеждата да сведе до минимум сериозността на новите открития. В него се твърди, че информацията, представена от професора и Nuclear Watch, е в съответствие с данните на отдела, които са публично достъпни от години.  Пътеките на каньона, посочват властите, остават безопасни за неограничено използване от обществеността. Те уверяват, че местните специалисти “продължават да събират и наблюдават седиментни и водни проби в района на Асид Кениън и резултатите постоянно показват, че нивата на плутоний остават много ниски и в границите на безопасно излагане.”

Но спорът не стихва, защото ученият от Университета на Аризона е непримирим. Той отдавна се е специализирал в проследяването на химическите отпечатъци на радиоактивните материали и описва проблема не само като сериозен, но и като проблем, който не може да се смята за решен веднъж завинаги. Биохимикът настоява местните жители да бъдат предупредени, така че както те, така и домашните им любимци да не влизат в контакт с водата в каньона.

Новото изследване е “доказателство, че Ню Мексико завинаги ще бъде обременено с радиоактивен изотоп, който има период на полуразпад от 24 000 години, казва пред в. “Гардиан” Тина Кордова от неправителствената група, която защитава правата на жертвите на последиците от ядрените тестове в Ню Мексико през 40-те години на миналия век.  

“Изобщо не е изненадващо, когато се замислите колко неефективна беше бомбата "Тринити" (под това кодово име се провежда първият тест на атомната бомба през 1945 г.) и колко килограма плутоний не се разпаднаха - добавя тя. - Какво ужасно наследство!”