Акциите по света се сриват, тъй като опасенията за забавяне на икономическия растеж в САЩ предизвикаха шокови вълнения на световните пазари, пишат световните агенции.

Трейдърите отдадоха част от слабостта на развързването на резки позиции от преносими сделки, а Тръмп обвини администрацията на Байдън-Харис, пише Ройтерс.

Dow отвори с повече от 1000 пункта по-ниско, S&P 500 се понижи с 4,25%, а Nasdaq Composite се срина с повече от 6%. И трите индекса се възстановиха леко по време на сутрешната търговия, след което отново се понижиха до средата на следобеда.

Това се случи, след като японските акции претърпяха най-голямата си загуба от 1987 г. насам. Индексът Nikkei 225 в Токио затвори с повече от 12 % по-ниско.

Опасенията за рязко забавяне на икономиката на САЩ повишиха очакванията, че Федералният резерв ще трябва да намали лихвените проценти.

Европейските фондови пазари закриха днешната търговия със сериозен спад на индексите, макар и към края на деня да успяха да покрият част от загубите, натрупани по-рано, съобщава Си Ен Би Си. Сривът е част от мащабна глобална борсова нестабилност, предизвикана от опасенията, че САЩ навлизат в рецесия, пише БТА.

Индексът FTSE 100 на Лондонската фондова борса се срина със 176,51 пункта или 2,16 на сто до 7998,51 пункта.

Във Франкфурт DAX загуби 343,64 пункта или 1,95 на сто до 17 317,58 пункта.

Парижкият CAC 40 намаля със 117,02 пункта или 1,61 на сто до 7134,78 пункта.

Общоевропейският Stoxx 600 регистрира спад от 2,2 на сто, след като пред деня на моменти спадаше с над 3 на сто. Всички сектори и борси бяха убедително в червено, като най-губещи бяха акциите на компаниите от петролно-газовия и комуналния сектор, губещи повече от 3 на сто. Технологичните компании се измъкнаха от дупката, в която бяха влезли по време на ранната търговия, и приключиха деня със спад от 1 на сто.

Според анализатори причините за срива, засегнал всички световни борси, са няколко - страховете от рецесия в САЩ, нежеланието на УФР да намали все още лихвите, ястребовият подход на Японската централна банка и продължаващата преоценка в технологичния сектор.