Те са "лузъри", недоволни от живота, "кълват" на евтини реклами и гласуват за фалшиви герои

Между 400 и 700 хиляди са глуповатите наивници в България, които неизменно гласуват за фалшиви спасители и хитро конструирани политически проекти. Странният феномен е като перпетуум мобиле. Всеки път на политическия небосклон внезапно изгряват нови звезди, които скоростно след това залязват.

Проблемът с този тип „спасители" е много сериозен. Особено сега, след поредните ялови избори и в навечерието на нови, може би е жизненоважно да хвърлим светлина върху отрицателното явление, което пречи за установяването на стабилно управление в страната. Списъкът с партии еднодневки е много дълъг - последният пример е с „Величие", но преди тях такива бяха „Има такъв народ", „Атака", патриотите, „България без цензура", „Ред, законност и справедливост"...  И докато през 90-те години политическите игри на личности като Жорж Ганчев, макар и завоювали завидни позиции в Народното събрание, по-скоро ни забавляваха, сега изглежда, че формации ерзаци ни обричат на непрекъснати политически катаклизми и въртележки.

Какви са хората, които са склонни да се поддават на политически шарлатани? С какво образование са, какъв е техният процент от обществото? И в крайна сметка дали те са прекалено наивни или просто стават жертва на много ловки манипулатори?

С тези въпроси „24 часа - 168 истории" се обърна към известни наши социолози и политолози, които отдавна анализират поведението на най-лековерната част от избирателите.

„Всички тези формации влизат в спектъра на популистките партии, но с известно надграждане - добавят своего рода „чудотворна" компонента, предлагаща прости и радикални решения на проблемите, които най-често дразнят и възпламеняват хората - коментира проблема социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч" пред „24 часа - 168 истории". - С това наподобяват заливащите ни интернет реклами за чудодейно изцеление, отслабване, подмладяване и пр., като в някаква степен механизмите на двете взаимно се индуцират и усилват. И рекламните, и политическите технолози ползват сходни стратегии и експлоатират психологическата склонност на хората да търсят бързо отърваване от сложни проблеми. Това до голяма степен определя профила на избирателите на тези партии – по-малко социологически, отколкото социално-психологически."

Любопитното е, че сред гласуващите за нетрайни формации, макар да има представители от всички слоеве и възрастови групи, преобладават неудовлетворените от живота.

„От социално-демографските характеристики бих откроила най-младите възрастови групи, които така изразяват бунт срещу скучните и „ояли" се мейнстрийм елити; част от средното поколение, най-често със средно или по-ниско образование, но задължително тук присъства и една тънка прослойка от висшисти, които направляват настроенията в тези групи - споделя. - В социално-психологически план това са хора, които се чувстват губещи, „лузъри", без значима житейска перспектива, склонни да се възпламеняват от ефектни думи и провокативни изрази, от характерното за манипулативните техники на продажбите „мотивационно говорене", от обещанията някой да раздаде безапелационно възмездие над виновниците за личните им житейски неволи."

Проблемът е много сериозен, тъй като се касае за много значителна част от гласоподавателите - според изследванията на „Алфа рисърч" броят на тези избиратели е еластичен, но може да варира между 200 и 400 хил. души, които най-често се разпръскват между няколко партии. Що се отнася до поведението на този вид избиратели, то наивността не може да бъде извинение, твърдят специалистите. По-скоро те „падат жертва" на умело скроени проекти, които следят за настроенията им.

„Не става дума за наивност в обичайната, леко симпатична конотация на тази дума, а за хора, склонни да се поддават на специално разработени за техния социално-психологически профил стратегии, които целят да експлоатират чувството им на неудовлетвореност, стремежа към обръщане на йерархията – издигане значимостта на обикновения човек и низвергване на елита. - обяснява Димитрова. - Неслучайно лидерите на подобни партии действат с доза месианство, величие, понякога дори маниакалност, ловко прикривайки зад тях преследването на личните си икономически интереси. Факт е обаче, че поради две основни причини – силното усещане за несправедливост в обществото и липсата на целенасочена работа от страна на другите политически сили за формиране на политическа култура, резервоар за подобни нови „звезди" има и ще има."

„В България винаги е имало хора, които гласуват за новата партия, а ако няма такава – не ходят да гласуват - споделя политологът Стойчо Стойчев. - Такива примери има, да речем, с НДСВ и с Жорж Ганчев. Като електорална маса те са между 700 хил. и 400 хил. души. Те гласуват за такива нови проекти, но по-късно не потвърждават подкрепата си за тях. Ходят на избори само ако има нов субект, около който има някаква популярност – било то шоу, личност или нещо подобно. Броят им също спада реципрочно на общия спад на гласуващите – тоест ако преди са били повече, сега са по-малко. Не съм гледал някакъв социодемографски профил, но смятам, че са от най-различни социални групи. Освен това трябва да кажем, че подкрепят определен тип политически проекти. Тоест не точно партии, а създадени само с цел да влязат в парламента и едва по-късно започва партийното строителство. Друг е въпросът, че невинаги успява и дори невинаги започва, защото има някои, които така и не стават партии.

Въпрос на наша специфична политическа култура и на някакъв вид цивилизационен модел. Ние като цяло сме общество, което винаги търси новия модел, независимо дали старото ни върши работа – така както си купуваме винаги новия айфон, новия телефон, не защото на стария му има нещо, или сменяш колата просто защото е нова. За разлика от други общества, при които, ако нещо върши работа, то се използва – германците и японците са известни с тези навици. Изборът на новото може би е свързан по някакъв начин с хазарта."

И наистина, да разчиташ на новото, е много по-хазартно, отколкото на старото. Залагаш на нещо непроверено, от което не знаеш какво да очакваш, с надеждата то да излезе по-добро. То често излиза дори по-лошо, но голяма част от сънародниците ни отново гласуват за новопоявили се партии със скрита надежда най-после да има някаква промяна.